Решение № 13484 от 11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9300/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ) против решение 3130/11.08.2024 г. постановено по адм. дело 795/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик. С жалбата се релевират доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, единствено в частта, с която ДАБ е осъдена да заплати на чуждия гражданин разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.. Твърди, че не се дължи адвокатски хонорар съгласно разпоредбата на чл. 92 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Прави искане за отмяна на решението в обжалваната част. Ответникът М. К. А., гражданин на Сирия, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение административен съд Пазарджик е отменил решение 6714/05.06.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне по молба рег. УП30876/13.02.2024 г., подадена от М. К. А., гражданин на Сирия, при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в настоящото решение. Съдът е определил на основание чл. 174 АПК, едномесечен срок за издаване на административния акт, считано от влизане в сила на решението. С оглед изхода на спора първостепенния съд е осъдил Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет да заплати на М. К. А., сума в размер на 1000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Решението е валидно, допустимо и правилно в обжалваната част. Касационната жалба е насочена единствено в частта, с която ДАБ е осъдена да заплати разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в първата инстанция. В останалата част касатора излага доводи за правилност на решението, поради което същата не е предмет на касационен контрол и настоящата инстанция не дължи произнасяне. Неоснователно е възражението на касатора, че в първоинстанционното производство не се дължи адвокатско възнаграждение съгласно чл. 92 ЗУБ. Разпоредбата на чл. 92 ЗУБ постановява, че съдебните производства се освобождават от държавни такси и заплащане на други разноски, с изключение на разноските за експертиза, със законовата корекция, че такива не се дължат от бежанеца, ако той докаже че не разполага със средства за задоволяване на основните си жизнени потребности. От анализа на нормата е видно, че тя е създадена с цел защита правото на лицата, търсещи закрила на достъп до правосъдие. За да се обезпечи това им право, жалбоподателите са освободени от заплащането на държавна такса за образуване на съдебно производство, за разноски за предоставена от съда правна помощ, за преводач и т. н. Независимо от това, оспорващите могат да направят разноски при заплащане на суми за експертните заключения, тогава когато не е налице изключението по изречение второ на чл. 92 ЗУБ. Заплащат се суми за адвокатско възнаграждение в случаите, когато лицата не са поискали или не им е била предоставена безплатна правна помощ. Разпоредбата на чл. 92 ЗУБ не създава благоприятен режим за административния орган и по никакъв начин не го освобождава от заплащане на съдебни разноски, направени от оспорващата страна. Спрямо административния орган намира приложение общата процесуална разпоредба на чл. 143, ал. 1 АПК, регламентираща, че при отмяна на обжалвания административен акт, ответникът дължи възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв. В конкретния случай подателят е направил своевременно искането си за присъждане на разноски. Съдът е съобразил действителната фактическа и правна сложност на делото и е постановил правилно решение, с което е присъдил в полза на чуждия гражданин претендираните от него разноски от 1000 лева за адвокатско възнаграждение и е осъдил ответния административен орган да ги заплати. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци и не следва да бъде касирано, а да бъде оставено в сила в така обжалваната част. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,