Решение № 2270 от 18.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13747/2012 г.

Решение № 2270 от 18.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13747/2012 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от началника на РДНСК - Южен централен район, гр. Пловдив, чрез пълномощника му - юрисконсулт Петър Иванов, против Решение № 2032/24.09.2012 г. по адм. дело № 1032/2012 г. на Административен съд - Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - ЕТ "Бленд - Мюмюне Ислямова" - с. Устина, област - Пловдив, представляван от собственика Мюмюне Халилова Ислямова, редовно призован не се явява. От същия, чрез пълномощника му - адв. Исов е постъпил писмен отговор, с който оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив, при повторно разглеждане на делото на основание отменителното решение по адм. дело № 6250/2011 г. на Върховен административен съд, е отменил оспорената от Мюмюне Халилова Ислямова, в качеството й на ЕТ "Бленд - Мюмюне Ислямова", Заповед № ДК-02-ЮЦР-10/15.09.2010 г. на началника на РДНСК - ЮЦР, гр. Пловдив, с която на основание чл. 225, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: "Ресторант - в частта, попадаща в пешеходна алея между кв. 46 и кв. 47 по плана на с. Устина, община - Родопи и частично извън него в пешеходната алея - УПИ I - за СНС по плана на с. Устина, която част възлиза на около 77 кв. м застроена площ. За да отмени заповедта, съдът е приел, че същата е незаконосъобразна, тъй като не съответства на установените за строежа факти. От доказателствата по делото, вкл. и заключение на съдебно-техническа експертиза, съдът е приел, че разпоредената за премахване част от ресторанта /попадаща в пешеходната алея/ е едно цяло с останалата му част, попадаща в УПИ I, кв. 47 на с. Устина, че като цяло сградата е "строеж" по § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, че е построена едновременно през 1984 г. и че не са налице условията на § 16 от ПР на ЗУТ за признаването му за търпим строеж, тъй като противоречи на предвижданията на ПУП-ПР и ПЗ за това УПИ, в сила от 1976 г. Въз основа на това е извел краен извод, че събарянето на процесната част от ресторанта ще доведе до съществени конструктивни изменения и до падане на цялата сграда, които последици от изпълнението на заповедта "ще бъдат неадекватни на законовите изисквания". С тези доводи по същество е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е неправилно. Съдът не е изложил мотиви за наличието или не на незаконен строеж на въведеното в заповедта правно основание - чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Съдът е обвързан от материално-правните основания, на които почива заповедта и е бил длъжен да извърши проверка за наличието им, като изложи съответни правни изводи. В случая по делото е установено, че процесния строеж - част от ресторант попада в пешеходна алея между кв. 47 и кв. 46 на с. Устина и че тази част несъответства на предвижданията на действащия подробен устройствен план, в сила от 1976 г. От представените на стр. 133 и стр. 160 скици - извадки от ПР и от ПЗ, както и от заключението на съдебно-техническата експертиза е установено също, че по този план, действащ и към датата на изграждане на ресторанта - 1984 г., УПИ I, кв. 47 е отреден за СНС, с предвиждане за застрояване на сграда - СНС в югоизточната част. Липсва предвиждане на ресторант, както и петно за него в североизточната част на парцела, където е изграден. При тези установени от съда данни, същият е следвало да констатира, че процесния строеж е незаконен, в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, а поради това и че заповедта, издадена на същото правно основание е законосъобразна. Вместо това съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна, с мотиви, касаещи последиците от изпълнението й, което е недопустимо. Налице е съществено нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК, тъй като съдът не е отговорил на въпроса за законосъобразност на оспорения акт, на основание чл. 146, т. 4 от АПК. Налице е и нарушение на материалния закон, тъй като изводите му за законосъобразност на заповедта, противоречат на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Като неправилно на посочените основания обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по същество, на основание чл. 227, ал. 1 от АПК, с което жалбата на ответника по касация срещу процесната заповед бъде отхвърлена, като неоснователна. Жалбата срещу заповедта е неоснователна и поради това, че за същия строеж разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ е неприложима, с оглед недопустимостта му по действащия ПУП и правилата и нормативите действали по време на извършването му. При този резултат по касационното обжалване, искането на ответника за разноски е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 227, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,