Решение № 6631 от 19.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2946/2014 г.

Решение № 6631 от 19.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2946/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Касационна производство по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ Пловдив против решение № 6 от 3.01.2014 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 999/2013 г. С него се отменя решение № 87 от 11.03.2013 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив с което е оставена без уважение жалбата на Иван Стефанов Мирянов от гр. Пловдив срещу разпореждане № МП-77646/17.10.2012 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив с което е било отказано да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, Иван Стефанов Мирянов не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесулано допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна последните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от Иван Мирянов срещу решение № 87 от 11.03.2013 г. на директора на РУСО Пловдив и потвърденото с него разпореждане от 17.10.2012 г. съдържащо отказ за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст пор условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. Спорни са били въпросите за осигурителния стаж за периодите 4.10.1983 г. - 26.03.1984 г. и от 1.10.1984 г. до 1.05.1993 г. като шофьор, положен в ПСС Агрострой. Сочи се противоречие в доказателствата изходящи от осигурителя както и тези изходящи от МВР - КАТ, но не обсъждане на тези, които съдържат данни, че трудът следва да бъде категоризиран като такъв от втора категория с оглед товароподемността на шофирания от него автомобил. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна. Установено е от доказателствата по делото че за периода от 8.01.1985 г. до 1.05.1995 г. трудът е от втора категория, което е достатъчно, за да се приеме че са налице предпоставките по § 4, ал 1 ПЗР на КСО. Съдът е извел фактическите изводи от доказателствата по делото, от които се установява, че в процесния период жалбоподателят е бил изпълнявал длъжността шофьор на седлови влекач с товароподемност над 12 тона. При тези безспорни доказателства е отменено решението на директора на ТП на НОИ Пловдив и преписката върната за решаване на въпроса по същество. Така постановено решението е правилно. Поддържаните доводи за неправилност на решението са неоснователни. Съдът е извел обосновани изводи от доказателствата по делото с които се установяват фактите от съществено значение за правилното решаване на спора. Данните по делото са установени при анализ от страна на съда на доказателствата във връзка едни с други и отчитане на доказателствената тежест на писмените документи. Възраженията в касационната жалба, че се нарушава забраната по чл. 104, ал. 10 КСО са неоснователни. Забраната се отнася до установяване категория стаж със свидетелски показания, но установяването на факти и обстоятелства във връзка с условията на полагане на труда и други обстоятелства, от които може да се направи правен извод относно категория на труда от административния орган и съда е задължение на административния орган по изпълнение на разпоредбите на чл. 35 - 37 АПК. Служебното начало е регламентирано в пълен обем в производството пред административния орган, натоварен от закона да установи всички факти от значение за правилното решаване на поставения пред него въпрос. Съдът е извел верни правни изводи от събраните в административното производство и пред него доказателства от които се установява, че изпълняваната длъжност в част от спорния период от Мирянов е от втора категория, което е достатъчно за приложение на разпоредбата на § 4 от ПЗР на КСО. При тези фактически и правни констатации решението е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение