Решение № 15488 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10410/2012 г.

Решение № 15488 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10410/2012 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Е. ОН България Мрежи" АД, гр. Варна, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Ганчева, против Решение № 1600/20.06.2012 г. по адм. дело № 1093/2012 г. на Административен съд - Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - началникът на РДНСК - Североизточен район, гр. Варна, чрез пълномощника си - юрисконсулт Манолова, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на "Е. ОН България Мрежи" АД, гр. Варна, против Заповед № ДК-02-СИР-23 от 23.02.2012 г. на началника на РДНСК - Североизточен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 вр. с ал. 2, т. 2 от ЗУТ, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Ж. Р. стълб, монтиран върху бетонов фундамент", в ПИ с идентификатор 10135.3506.830, находящ се в гр. Варна, СО "Пчелина", като неоснователна. Според съда оспорената заповед е законосъобразен административен акт, издаден в отсъствие на отменителните основания на чл. 146, т. 1 - т. 5 от АПК. Съобразно доказателствата е приел, че извършеното строителство е строеж, представляващ "основен ремонт" по смисъла на § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ, за който се изисква разрешение за строеж, с каквото процесния строеж не разполага. При отсъствието му, същият отговаря на предпоставките за незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и премахването му е разпоредено законосъобразно. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи относно извършеното строителство на железобетонен стълб, на мястото на съществуващ стоманобетонов стълб, който е премахнат, върху излят бетонов фундамент, с височина на стълба от 7.6 м, служещ за закрепване на електропровод, като част от външна енергоснабдителна мрежа, въведена в експлоатация още през 1961 г. Съгласно описанието на строежа в съставения констативен акт и заключение на вещото лице, които съвпадат, правилно е прието, че извършеното е строеж, по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, в хипотезата на извършен "основен ремонт", по смисъла на § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ, тъй като е извършена подмяна на стария Ж. Р. стълб с нов, поради износването му, при което е извършена замяна на конструкцията и конструктивните елементи с нови, с цел възстановяване експлоатационната годност на външната енергоснабдителна мрежа в този участък и се удължава срокът на нейната експлоатация. За този вид строежи законосъобразно е установено, че се изисква разрешение за строеж, с каквото строежа не разполага, поради което същия е "незаконен строеж", по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, по отношение на който началника на РДНСК-СИР, гр. Варна, съобразно делегираните му правомощия от началника на ДНСК, има правото да разпореди премахването му, на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. Поради това неоснователно е оплакването в касационната жалба за наличието на "текущ ремонт" по строежа, който възпрепятства премахването. Текущите ремонти по строеж са определени с разпоредбата на § 5, т. 43, като извършеното строителство не е сред тях. Неоснователно е и оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, поради несъобразяване от съда на оттеглената жалба от собственика на имота, в който е строежа. Това е така, тъй като производството по чл. 225, ал. 1 и сл. от ЗУТ, се образува служебно от органите на ДНСК и в него становището на собственика на имота, в който е извършен незаконния строеж, е правно ирелевантно по отношение на премахването. Като правилно и законосъобразно обжалваното определение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,