Решение № 3898 от 13.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6193/2019 г.

Решение № 3898 от 13.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6193/2019 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Гиев, чрез пълномощника му адв. Е. Йорданов срещу решение № 3892 от 18.03.2019 г., постановено по адм. дело № 6802/2017 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение. С него е отхвърлена жалбата му против заповед № К-2921 от 26 март 2014 г. на министъра на вътрешните работи за наложеното му дисциплинарно наказание "уволнение", на основание чл. 224, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ЗМВР (отм.); , във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.); и е прекратено служебното му правоотношение. В касационната жалба се излагат оплаквания за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ от АПК. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и вместо него съдът да се произнесе с друг по същество на спора, както и присъждане на направени съдебни разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез пълномощника Б. Пиперкова, служител с юридическо образование оспорва касационната жалба като неоснователна. Не претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), петчленен състав при втора колегия, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение е образувано, след като с решение № 7208 от 08.06.2017 г., постановено по адм. дело № 343/2017 г., по описа на Върховния административен съд, седемчленен състав при втора колегия, е отменено, на основание чл. 239, т. 1 от АПК, влязлото в сила решение № 14801 от 09.12.2014 г., по адм. дело № 7223/2014 г., по описа на Върховния административен съд, пето отделение. С последното е отхвърлена жалбата на А. Гиев срещу заповед № К-2921 от 26 март 2014 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 224, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ЗМВР (отм.); , във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.); за наложеното му дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното му правоотношение в МВР, като е оставено в сила с окончателно решение № 6748 от 09.06.2015 г., по адм. дело № 1844/2015 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, втора колегия. С окончателното решение, постановено в извънинстанционното съдебно производство, седемчленният състав на Върховния административен съд е приел искането за отмяна за основателно с оглед представеното ново доказателство: присъда № 82 от 17.03.2016 г., постановена по НОХД № 4606/2014 г. на Районен съд – Пловдив, влязла в сила на 19.01.2017 г., с която А. Гиев е признат за невиновен и е оправдан по обвиненията по чл. 209, ал. 1 от НК и по чл. 387, ал. 3 от същия кодекс. С решението, предмет на настоящия касационен контрол, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като е взел предвид съдебния акт, постановен в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение и основанието му - чл. 239, т. 1 от АПК, е отхвърлил жалбата на А. Гиев срещу заповед № К-2921 от 26.03.2014 г. на министъра на вътрешните работи за наложеното му дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното му правоотношение в Областна дирекция на МВР – Пловдив за извършено тежко дисциплинарно нарушение. Нарушението се изразява в това, че в периода от 17 юли 2013 г. до 31 октомври 2013 г. в гр. Пловдив, при изпълнение на функциите си на разузнавач IV степен в група "Финансово-кредитна система" на сектор "Противодействие на икономическата престъпност" при ОД на МВР – Пловдив, инспектор Гиев неправомерно е използвал служебното си положение за лична облага и за облага на трето лице – адвокат П. Михайлов от [населено място]. В посочения период от време неколкократно е искал и подтиквал лицето И. Мущанов от [населено място] да даде сума в размер на 2 000, 00 лв. (две хиляди лева), за да му съдействат за прекратяване на преписката, за което е образувано и досъдебно производство № 8/2013 г., по описа на Окръжна прокуратура гр. Пловдив. На Гиев е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 18, ал. 1 от същия кодекс и по чл. 387, ал. 3, във връзка с ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК и му е взета мярка за неотклонение "гаранция" в размер на 3 000, 00 лв. (три хиляди лева), затова, че е нарушил и т. 4, т. 7, т. 31 и т. 33а от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ рег. № от 08 ноември 2006 г. Деянието е станало известно на обществеността с огласяване на случая в средствата за масово осведомяване – вестник "Марица", бр. 258 от 02.11.2013 г. и бр. 260 от 05.11.2013 г. Уронен е престижът на службата в МВР – дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 227, ал. 1, т. 7, предл. второ от ЗМВР и т. 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Деянието се установява в проведено дисциплинарно производство, образувано с МЗ № К-2883 от 18 ноември 2913 г., приключило с обобщена справка рег. № ИЯ/ИП-766 от 30 януари 2014 г. и становище относно основанията за търсене на дисциплинарна отговорност от служителя рег. № ИП-821 от 31.01.2014 г., по описа на ОД на МВР – Пловдив и след приемане на писмените обяснения на служителя рег. № ВЯ/ИП-7393 от 29 ноември 2013 г. и ВЯ/ИП – 668 от 31.01.2014 г., по описа на ОД на МВР – Пловдив. За да постанови обжалвания резултат, тричленният състав на пето отделение на Върховния административен съд е приел, че заповедта за наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" е издадена от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, съдържа реквизитите по чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, при издаването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и е материално законосъобразна. Съдът е обсъдил постановената оправдателна присъда № 82 от 17 март 2016 г., по н. о. х. дело № 4606/2014 г. на Районен съд – Пловдив и е достигнал до извода, че с нея не е прието различно фактическо положение, променящо фактическите и правни изводи за дисциплинарната отговорност на Гиев, ангажирана за нарушение на служебните задължения и етичните правила. Държавният служител не извършил престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 18, ал. 1 от същия кодекс и чл. 387, ал. 3, във връзка с ал. 2 и ал. 1 от НК, което не налага извод, че не е осъществил фактическите състави на дисциплинарните нарушения по чл. 224, ал. 2, т. 3 и т. 4 от НК. Съгласно чл. 300 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца и по аргумент на противното не обвързва административния съд дали установените идентични факти в двете производства обективират съставите на дисциплинарни деяния и съставляват ли основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. При една и съща фактическа обстановка, но при наличие на разлики между фактическите състави на дисциплинарните нарушения, на основание на които на служителя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на инкриминираните деяния по наказателното дело, инстанцията по същество е приела, че влязлата в сила оправдателна присъда не налага друг извод относно материалната законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, поради което я е отхвърлил. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, инстанцията по същество правилно е установила фактическата обстановка по спора и е извела законосъобразни изводи за липсата на отменителните основания по чл. 146, т. 1 – т. 5 от АПК. Видно от наличието на ново обстоятелство, послужило като отменително основание по чл. 239, т. 1 от АПК в извънинстанционното производство пред седемчленния състав при втора колегия на Върховния административен съд, влязлата в сила присъда № 82 от 17 март 2016 г., постановена по НОХД № 4606/2014 г. на Районен съд – Пловдив, влязла в сила на 19 януари 2017 г., А. Гиев е признат за невиновен и е оправдан по обвиненията по чл. 209, ал. 1 от НК и по чл. 387, ал. 3 от НК, а именно че действията му не са съставомерни по визираните престъпни състави от цитирания кодекс. Последните не са напълно идентични с нарушението на служебната дисциплина, описани в заповедта, оспорена пред първоинстанционния съд, след постановяване на окончателен съдебен акт по чл. 237 от АПК. Съгласно правилото на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, правилен е изводът на тричленния състав за неприложимост на цитираната правна норма в административното производство. Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, но не обвързва административния съд при разглеждане на основанията за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя, респ. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Дисциплинарна отговорност на служител от структурите на МВР може да бъде ангажирана и независимо от образуваното наказателно производство, тъй като с оглед нормата на чл. 234, ал. 3 от ЗМВР (отм.); дисциплинарната отговорност е отделна и независима от наказателната. Ето защо, наличието на влязла в сила присъда, признаваща за невиновен Гиев не може да промени изводите на съда относно извършването на дисциплинарно нарушение. Поради това, изводът на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на оспорената заповед е правилен и не е основание за отмяна на постановения от него съдебен акт. Също така са налице обстоятелствата по чл. 229, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР (отм.); , които са обсъдени при преценка дали има виновно поведение, форма на вината и вредни последици за институцията и цялостното поведение на служителя, както и обясненията му при определяне на вида и размера на наложеното наказание. С оглед горното и предвид липсата на твърдяните в касационната жалба, пороци на решението, последното като правилно следва да се остави в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на втора колегия,