Решение № 12543 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7254/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба на Т. Мехмет, гражданин на Република Турция, против решение 3363 от 22.05.2023г., постановено по адм. дело 2798/2023г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед УРИ 5392 ПАМ-530/05.03.2023г. на главен оперативен дежурен в 04 Сектор ООДЦ-СДВР, с която на основание чл. 44, ал.1 и чл. 41, т.1 ЗЧРБ е наложена принудителна административна мярка "Връщане до страна на произход-Турция". В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответната страна писмено оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна без наличие на основания за отмяната й. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на доказателствата по делото, решаващият съд е установил всички правнозначими факти и е обосновал верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция и към които се препраща на основание чл. 221, ал.2 АПК. Твърденията в касационната жалба по същество са поддържани и пред първата инстанция, които обосновано са отхвърлени като неоснователни. Правилно е прието от съда, че оспореният акт е постановен от компетентен административен орган, в установената форма, при спазване на материалноправните и процесуалните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Правното основание за издаване на заповедта, с която на лицето е наложена ПАМ "Връщане до страна на произход-Турция"е чл. 41, т.4 ЗЧРБ. За нейната материална законосъобразност следва да се установи единствено наличие на влязло в сила решение за отказ за предоставяне на международна закрила или убежище. В случая спрямо чужденеца има влязло в сила Решение 1623/07.06.2023г. на зам.-председателя на ДАБ за отказ от предоставяне на убежище. При постановяване на решението съдът правилно се е позовал на правото на ЕС и е установил, че не са налице основания за прилагане на предвидените в него изключения по чл. 6, §2-5 и основания за прилагане на забраната по чл. 5 от Директива 2008/115. Правилно е прието , че с оспорената заповед не е допуснато нарушение на чл. 44а, ал.5 ЗЧРБ, съгласно който чужденец, на когото е наложена принудителна административна мярка връщане, не се връща в държава, в която животът и свободата му са застрашени и той е изложен на опасност от преследване, изтезание или нечовешка или унизително отношение. Недоказани са останали твърденията на касатора за съществуваща опасност от преследване заради кюрдската му народност и лично участие в борбата за независимост на Кюрдистан от Турция. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,