Решение № 3545 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14244/2012 г.

Решение № 3545 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14244/2012 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "ИВКОМ" ЕООД, гр. Русе, подадена чрез пълномощник адв. Стойчев, против решение № 4765 от 20.08.2012 г. по адм. дело № 10750/2011 г. на Административен съд - София град, второ отделение, 23 състав, с което е отхвърлена жалбата му против уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания № 02-180-2600/2451/01.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта относно подпомагане по Схемата за енергийни култури, с която на основание чл. 51, ал. 3 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. са наложени санкции за бъдещ период в размер на 29103, 48 лв. за неизпълнение на чл. 4, ал. 1, т. 4 от Наредба № 9 от 02.05.2007 г. за условията и реда за подпомагане на производителите на енергийни култури /Наредба № 9/. Излага доводи, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Оспорват се изводите на съда, че неспазването на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 9 е основание за налагане на санкция за бъдещ период в размер на 100 % от изчислената по схемата субсидия. Моли, да се отмени обжалваното решение, като бъде отменен административния акт в оспорената му част и се присъдят направените разноски по делото. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител юрк. Мариела Панчева, с писмено становище оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Смята, че е правилен и обоснован изводът на съда за законосъобразност на уведомителното писмо на изп. директор на ДФ "Земеделие" в оспорената част, с която на жалбоподателя е наложена процесната санкция за бъдещ период за неизпълнение на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 9 от 02.05.2007 г. за условията и реда за подпомагане на производителите на енергийни култури. Върховният административен съд, четвърто отделение приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 4765 от 20.08.2012 г. по адм. дело № 10750/2012 г. на Административен съд - София град, второ отделение, 23 състав, е отхвърлена жалбата на "ИВКОМ " ЕООД, гр. Русе против уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания № 02-26000/2451/01.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта относно подпомагане по Схемата за енергийни култури, с която на основание чл. 51, ал. 3 от Регламент 796/2004 г. са наложени санкции за бъдещ период в размер на 29103.48 лв. за неизпълнение на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 9 от 02.05.2007 г. за условията и реда за подпомагане на производителите на енергийни култури. Като неразделна част от това писмо е приложена таблица № 1 за формиране на общата оторизирана сума за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане. Към таблицата има допълнение, в което е описано съдържанието на съответните колони. Изложени са фактически и правни основания, което налага извода, че административният акт е мотивиран и не страда от порок по чл. 59, ал. 2, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП. Съдът е приел, че в съответствие с чл. 51, ал. 3 от Регламент № 796/2004 г., следва процесната площ да се счита за наддекларирана и правилно е наложена санкция вследствие на липса на реална доставка на енергийна култура в съответствие с изискванията на Наредба № 9. Съдът е приел, че допуснатите нередности се дължат на недобросъвестно поведение на земеделския производител, с цел неправомерно възползване от субсидиите. Приел е, че правилно административният орган е наложил санкции за бъдещ период за 29103.48 лв. върху цялата заявена площ от 330,68 ха, които подлежат на приспадане в следващите три години след годината на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира. По тези съображения е отхвърлил жалбата като неоснователна. Обжалваното решение е правилно. От фактическа страна е установено, че "ИВКОМ" ЕООД - Русе е подал общо заявление за подпомагане с УИН 18/090609/21928 с декларирани площи по следните схеми: обща площ 1098 ха по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/; обща площ от 1098,86 ха по Схема за национални доплащания /СНД/ и площ от 330,68 ха по Схема за енергийни култури / СЕК/. По СЕК е оторизирана сума в размер на 0 лв., като са наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 29103.48 лв. Предмет на оспорване пред административния съд е била единствено санкцията за бъдещ период, която е мотивирана с неспазване на чл. 7, ал. 1 и 2 от Наредба № 9/02.05.2007 г., поради това че в Разплащателната агенция не е представена декларацията по чл. 4, ал. 1, т. 4 - декларация, подписана от първите преработватели или изкупвачите, за доставените количества енергийни култури от всеки вид и за датите на доставките, както и документи, доказващи реалната доставка на съответната енергийна култура. По делото не е било спорно обстоятелството, че такива документи не са представени от жалбоподателя. Първоинстанционният съд правилно е определил предмета на спора, а именно дали при неспазване на изискванията на чл. 7, ал. 1 и 2 от Наредба № 9 заявената за подпомагане площ следва да се приеме за наддекларирана и на това основание да се наложи санкция за бъдещ период в съответствие с чл. 51, ал. 3 от Регламент № 796/2004 г., след като Схемата за енергийни продукти е обвързана освен с произведена продукция енергийни култури от декларираната площ и с преработката им в краен енергиен продукт. Последователно съдът е изследвал приложимата правна уредба, като е представил отделните етапи свързани с получаване на субсидията за енергийни продукти, както и че неспазването на някои от тях, обуславя отказа за субсидиране, респ. налагане на санкции при наличие на предпоставките за това. Съгласно чл. 51, ал. 3 от Регламент № 796/2004, когато даден земеделски производител, кандидатстващ за помощ за енергийни култури, не достави изискваното количество от някоя суровина, се счита, че той не е изпълнил задължението си относно парцелите, предназначени за енергийни цели по отношение на площ, изчислена чрез умножение на площта земя, обработвана и използвана от него за добива на суровини по процента липси при доставките на тази суровина. Установено е в случая, че този процент е 100 %, тъй като не са извършени реални доставки на енергийни култури в съответствие с изискванията на Наредба № 9, поради и което е определена цялата площ като наддекларирана и следва да се наложи санкция, поради липсата на доставка на енергийната култура. Под понятието "наддекларирани площи" следва да се имат предвид площи, които не се използват и не се обработват от земеделския производител. В този смисъл е нормата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, според която РА намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. Такава площ се смята за недопустима за подпомагане по СЕПП. В конкретния случай обаче отказаната финансова помощ, респ. наложената санкция за бъдещ период - предмет на оспорване, не са основани на ЗПЗП, а на Регламент № 796/2004, в който се съдържа изрична норма за земеделски производител, кандидатстващ за помощ за енергийни култури, т. е. кандидатстващ по Схемата за енергийни култури (СЕК). С чл. 51, ал. 3 от Регламент № 796/2004 е въведено изискването "да е доставено изискваното количество от някоя суровина" и само в този случай да се счита, че "земеделският производител е изпълнил задължението си относно парцелите, предназначени за енергийни цели". Липсата на реална доставка на суровини е основание площта да се счита за наддекларирана и аргумент в тази насока е самото заглавие на чл. 51 отРегламент № 796/2004 - "Намаления и изключвания в случаи на свръхдеклариране", а в случаите на наддекларирана площ повече от 50 % да се наложи и санкция за бъдещ период. В конкретния случай санкцията е наложена вследствие на липса на представени задължителни изискуеми документи по схемата, доказващи изпълнение на поетите договорни отношения, върху цялата заявена площ с енергийни култури от 330,68 ха. Представянето на документите по чл. 4, ал. 1, т. 4 и 5 от Наредба № 9 има за цел да удостовери, че земеделският стопанин е "доставил изискваното количество суровина" по смисъла на чл. 51, ал. 3 от Регламент № 796/2004. При липса на такива документи кандидатът не би могъл да докаже, че е изпълнил задължението си относно парцелите, предназначени за енергийни цели, което е основание заявената от същия площ по СЕК да се счита за наддекларирана и в съответствие с чл. 51, ал. 2 от Регламента земеделският стопанин следва да се изключи от получаване на помощ в зависимост от процента площ, като тази сума се компенсира с плащанията на помощи за други схеми и кампании в течение на три календарни години, и това е така наложената санкция за бъдещ период. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ДФ"Земеделие" за присъждане на разноските за юрисконсултско възнаграждение жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ДФ"Земеделие" юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение