Решение № 16817 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4615/2011 г.

Решение № 16817 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4615/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 131 и чл. 132 ДПК (отм.) във връзка с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК и § 4 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба на "Холанд" ЕООД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Павлина Манчева срещу решение от 5.01.2011 г., постановено по адм. дело № 4460/2006 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III "б" състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № ДП-05-ДДС- 4/31.01.2003 г., издаден от ръководител екип в ДП "Сердика" при ТДД - гр. София, потвърден с решение № 730/14.04.2003 г. на директора на Регионална данъчна дирекция - гр. София за отказано право на дружеството на приспадане на данъчен кредит за месец юни 2001 г. в размер на 220 749,80 лв. и лихви - 49 048,40 лв. по фактури, издадени от "Олимп" ЕООД с правоприемник "Про Консулт" ЕООД. Макар в касационната жалба да не са посочени конкретни отменителни основания, от изложението й може да се направи извод, че се релевират оплаквания за допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът се оплаква, че в решението не са обсъдени всички доказателства, събрани по делото и неправилно е прието, че липсва реалност по процесните доставки. Твърди, че съдът не е обсъдил и представените по делото обяснения от Милен Трендафилов, като към тях са приложени и договорите от 30.04.2011 г., сключени между касатора и възложителите му "Вертикал" ЕООД и "Нав трейд" ЕООД. Касаторът излага оплаквания, че съдебното решение противоречи на константната практика на ВАС по подобен род дела, без да сочи конкретни решения, което е и в противоречие с ТР № 5/14.07.2004 г. на ВАС. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на данъчния ревизионен акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е обсъдил в цялост всички писмени доказателства, включително и представените в производството по отмяна на влязло в сила решение пред ВАС, петчленен състав и правилно е приел, че данъчните органи законосъобразно са отказали право на приспадане на данъчен кредит. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоначално с решение от 26.03.2004 г., постановено по адм. дело № 2728/2003 г. Софийски градски съд е отхвърлил жалбата на "Холанд" ЕООД против ДРА № ДП-05-ДДС- 4/31.01.2003 г. за отказано право на приспадане на данъчен кредит за месец юни 2001 г. в размер на 220 749,80 лв. и лихви - 49 048,40 лв. по фактури, издадени от "Олимп" ЕООД (правоприемник "Про Консулт" ЕООД). Съдът е приел, че не е установена реалността на процесните доставки по фактури от № 53 до № 58 с предмет "разработка и анализ на план за инсталиране на мрежа от билбордове и реклама". С решение № 1052/3.02.2005 г. по адм. дело № 7418/2004 г. състав на ВАС, III отделение е оставил в сила решението на СГС, като при касационната проверка съдът е приел, че не е установена реалността на процесните доставки. С решение № 9546/5.10.2006 г. по адм. дело № 2770/2006 г. ВАС, петчленен състав на Първа колегия по реда на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) е отменил решението, посочено по-горе на градския съд, оставено в сила с решение на тричленен състав на ВАС, III отделение поради представени новооткрити доказателства. Делото е върнато за ново разглеждане на СГС с указания за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да изготви заключение, съобразявайки се с приложените към молбата за отмяна писмени доказателства - договор за поръчка от 3.01.2001 г. между "Олимп" ЕООД и ЕТ "Технос-Георги Телийски", решение от 22.07.2003 г. по адм. дело № 1390/2002 г. на СГС за отмяна на акт за дерегистрация на "Про консулт" ЕООД и решение № 714/20.01.2006 г. по адм. дело № 1516/2005 г. на ВАС, I отделение, с което решение на СГС е оставено в сила, фактури № 2101/4.03.2001 г. и № 2102/5.03.2001 г., 2 бр. решения на решаващия орган по предишни ревизии на "Олимп" ЕООД и "Холанд" ЕООД и ДРА № ДП-09-ДРА-1286/16.01.2003 г. на "Про консулт" ЕООД. При връщане на делото от ВАС, петчленен състав за ново разглеждане от СГС, новият съдебен състав отново е отхвърлил жалбата на "Холанд" ЕООД срещу ДРА № ДП-05-ДДС- 4/31.01.2003 г. Съдът е приел, че при всички случаи за да възникне правото на приспадане на данъчен кредит следва да се установи наличието на реални доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). Съдът е приел, че с оглед разпоредбата на чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.) констатаците на ДРА следва да се считат за верни до доказване на противното, като нито в административното, нито в съдебното производство са ангажирани убедителни доказателства, че освен фактуриране е осъществено и фактическо извършване на услугите по процесните фактури. Относно поставянето на рекламно-информационни съоръжения тип "Пиза" и "Ракета" върху собствени или чужди имоти, според съда е необходимо издаване на разрешение за строеж или разрешение за поставяне от съответната община, а по делото липсват доказателства за извършване на такава стопанска дейност от който и да е от лицата по веригата от доставчици. Според съда по делото няма и доказателства за материална и кадрова обезпеченост на доставчиците, включително и на прекия доставчик "Олимп" ЕООД, а относно декларираният предмет на договорите, според съда той е неясен и финансово необоснован. Относно договора, сключен между "Олимп" ЕООД и физическото лице инж. Татяна Ламбева съдът е приел, че той не представлява договор за заем за послужване, тъй като този тип договори винаги е свързан с вещ, а не с услуга. Относно представеният в производството по отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) договор между "Олимп" ЕООД и ЕТ "Технос-Георги Телийски" съдът е приел, че той няма достоверна дата и е с неясно съдържание поради обстоятелството, че разработване и анализ на план за инсталиране на мрежа от билбордове е нещо различно от кадастрални проучвания и измервания. В тази връзка съдът е обсъдил тезата на жалбоподателя, че самите рекламно-информационни съоръжения са изработени от ЕТ "Технос-Георги Телийски", а впоследствие е изоставил тази теза и твърди, че същият е разработил план и анализ за инсталиране на мрежа. Относно същият този договор с ЕТ "Технос-Георги Телийски", съдът е приел, че и по отношение на него не е установена кадрова и материална обезпеченост на този доставчик. Направен е извод от съда, че законосъобразно данъчните органи са отказали право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури на основание чл. 109, ал. 11 и ал. 12, т. 1 във връзка с чл. 6 и чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.). Обжалваното решение е правилно постановено. Във всички проведени досега съдебни производства, включително и в това по отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) е разискван въпроса за сключените договори за разработка и анализ на план за инсталиране на мрежа от билбордове по договор от 1.05.2011 г. с възложител "Холанд" ЕООД и изпълнител "Олимп" ЕООД, както и договорите от 30.04.2001 г., сключени между "Холанд" ЕООД с "Вертикал" ЕООД и "Нав трейд" ЕООД. Нееднократно в свои решения ВАС е имал възможност да изрази становище, че сключването на договор е доказателство за възникнали облигационни правоотношения между страните по него, но не е доказателство за изпълнението му. Това означава, че за целите на данъчното облагане и с оглед изискванията на чл. 6 във връзка с чл. 24 ЗДДС (отм.) доставката представлява прехвърляне собствеността на стока или извършването на услуга, което означава, че реалността винаги предполага осъществяване на тези законови изисквания, т. е да се установи изпълнение. В процесния случай по делото не са представени доказателства за реалното осъществяване на предмета на процесните фактури, издадени от "Олимп" ЕООД. Превъзлагането на услугата се установява само от представените договори с Вертикал" ЕООД, "Нав трейд", ЕТ "Технос-Георги Телийски" и физическото лице инж. Татяна Ламбева, но не са ангажирани доказателства по какъв начин и поредност са извършени процесните услуги. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, обсъждайки договорът за заем за послужване от 1.05.2011 г., сключен между "Олимп" ЕООД и инж. Ламбева с оглед на това, че разпоредбата на чл. 243 ЗЗД изисква предоставяне безвъзмездно за ползване на дадена вещ, а в случая е договорена услуга. Наред с това, както се посочи по-горе не е установено по какъв начин услугите са осъществени, т. е. липсват доказателства за материална и кадрова обезпеченост. Физическото лице инж. Ламбева не е намерена по време на ревизията на адреса, на който пребивава и същата не е представила доказателства по какъв начин е извършила възложената й услуга. Относно договорните отношения между "Олимп" ЕООД и ЕТ "Технос-Георги Телийски" правилно съдът е отчел, че съдържанието на договора е неясно, а и липсва достоверна дата на същия с оглед на обстоятелството, че този договор е представен едва в производството по отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Освен това по този договор не са ангажирани никакви доказателства относно реалното им изпълнение. Правилно съдът е открил несъответствието в обясненията, които жалбоподателят е давал пред органите на ревизията, че всички рекламно-информационни съоръжения са изработени от ЕТ "Технос-Георги Телийски", а в по-късен момент тази теза е изоставена с твърдения, че същият едноличен търговец е разработил план и анализ за инсталиране на мрежа, но нито по една от двете тези не са ангажирани доказателства за изпълнение на едната или другата услуга. Наличието на счетоводно отразяване на процесните фактури, включително и начислението на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) правилно е обосновало съдът да направи извод, че е недостатъчно за да възникне правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.) след като липсват доказателства за реалното изпълнение на доставката. Относно другото основание за отказа липса на реквизити на фактурите по чл. 8, ал. 1 ЗСч (отм.) настоящият съдебен състав не подкрепя изразеното от данъчните органи и съда, тъй като от външна страна е налице редовност на фактурите, които са представени в копия, но това не променя направените изводи за законосъобразност на изводите за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит поради неустановяване на реалността на процесните доставки. Относно приложения по делото ДРА № ДП-09-ДРА-1286/16.01.2003 г., издаден на правоприемника на "Олимп" ЕООД - "Про консулт" ЕООД, не може да се приеме, че с него е премахнато предимството по смисъла на чл. 109, ал. 11 ДПК (отм.). До този извод се стига от прегледа на този акт, в който не се съдържат констатации относно процесните фактури. До такъв извод е стигнал и експерта от изслушаната от градския съд съдебно-счетоводна експертиза, поради което с този акт не би могло да се отнеме данъчно предимство, ползвано от жалбоподателя. Предвид гореизложеното ВАС, I отделение счита, че обжалваното решение е правилно постановено и при извършената проверка за правилност на същото не се установи да са налице визираните от касатора пороци, които да водят до отмяната му, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се присъждат разноски, въпреки направеното искане. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,