Решение № 15023 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7567/2018 г.

Решение № 15023 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7567/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Георгиев, от [населено място], чрез пълномощника му - адв. Ченалов, против решение № 71 от 23.04.2018 г. по адм. дело № 52/2018 г. на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата му против мълчалив отказ на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-Сливен за връщане на свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ по молба на същия от 17.01.2018 г., като неоснователна. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът: началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Сливен, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество се установи: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на Г. Георгиев против мълчалив отказ за връщане на свидетелство за управление на МПС, отнето по реда на допуснатото предварително изпълнение със Заповед за налагане на ПАМ № 17-1228-000743 от 16.06.2017 г. на нач. група, сектор "Пътна полиция" към ОДМВР-Стара Загора. Съдът, след анализ на доказателствата, е приел, че оспореният мълчалив отказ е законосъобразен, тъй като срока за временното отнемане на СУМПДС с цитираната заповед от 18 месеца, не е бил изтекъл към датата на подаване на искането за връщане по чл. 24, ал. 1, т. 5 от Наредба № I-157/01.01.2002 г. /ред. Д. в. бр. 52/2017 г./. Решението е недопустимо и подлежи на обезсилване, а производството на прекратяване. Неправилен е изводът на съда, че по искането на Георгиев е формиран мълчалив отказ, годен предмет на обжалване. Искането на същия до органа за връщане на отнетото му СУМПС с молба от 17.01.2018 г. е било недопустимо, поради липса на предмет. По делото е приложена цитираната по-горе заповед за налагане на ПАМ срещу Г. Георгиев, на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, за която няма данни да е влязла в сила. Отнемането на СУМПС от касатора е на основание тази заповед и допуснатото с нея предварително изпълнение. При липса на данни за влизането й в сила, правните последици на акта не са настъпили и отнемането е без основание. Поради това и защитата на касатора е по друг ред, а не чрез предявяване на искане за връщане на СУМПС, като резултат от изтичане на срока по наложената ПАМ, тъй като този срок не е започнал да тече. При невлязла в сила заповед за налагане на ПАМ, искането на касатора за връщане на временно отнетото му СУМПС се явява преждевременно и без предмет, поради което е недопустимо. При недопустимо искане органът не дължи произнасяне по същество, както изрично, така и мълчаливо. Поради това не е налице формиран мълчалив отказ - годен предмет на обжалване. При липсата на мълчалив отказ жалбата на касатора се явява недопустима и е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството прекратено на основание чл. 159, т. 1 АПК. Като се е произнесъл по същество на недопустимата жалба, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството прекратено. При този изход по спора искането на касатора за разноски е неоснователно, тъй като изначално жалбата му е недопустима. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение