Решение № 15653 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1330/2017 г.

Решение № 15653 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1330/2017 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от С. Я. Р. чрез адвокат А. В., срещу решение № 7741/07.12.2016 г. на Административен съд С. - град, постановено по адм. дело № 10660/2016 г. Жалбоподателката счита решението, в частта, с което е отхвърлена жалбата й против отказ за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г. за неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът не е изпълнил изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, а направените изводи не са съобразени с доказателствата по делото. По подробно развити съображения жалбоподателката моли решението да бъде отменено изцяло. Претендира присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски. Ответникът - Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" гр. С., заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Решението е правилно, постановено при изяснени фактически и правни обстоятелства. След анализ на всички доказателства по делото е видно, че Разплащателната агенция е извършила административна проверка по подаденото заявление, като е установила, че са налице наддекларирани площи, което съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 е основание за отказ от финансова помощ. Жалбоподателят е заявил площи, които не стопанисва. Не са налице нарушения на административнопроизводствените правила. В тази насока е и заключението на вещото лице, неоспорено от страните. Съдът правилно е приложил материалния закон. Възраженията, наведени в жалбата са неоснователни и не сочат на касационни основания за отмяна. Настоящият състав на ВАС намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаването от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 226 АПК. Образувано е след постановяване на решение № 11177 от 24.10.2016 г. по адм. дело № 2130/2016 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. С него по касационна жалба на С. Р. на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК е отменено решение № 8038 от 18.12.2015 г. по адм. дело № 1384/2015 г. на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В настоящото производство, с решение № 7741/07.12.2016 г., постановено по адм. дело № 10660/2016 г., в производство по чл. 145 и сл. от АПК, Административен съд С. - град, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., изх. № 01-6500/13371 от 25.11.2014 г. на Изпълнителния директор ДФ "Земеделие", В ЧАСТТА МУ, с която са наложени санкции за бъдещ период по СЕПП в размер на 2852,12 лева, ОСЪЖДА Д. фонд "Земеделие" да заплати на С. Р. сумата от 213 лева, представляваща разноски по делото. Отхвърлил е жалбата в останалата й част и е осъдил С. Р. да заплати на Д. фонд "Земеделие" сумата от 645 лв., представляваща разноски по делото. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е констатирал, че оспореният отказ е издаден от компетентен административен орган в рамките на неговите правомощия, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочил е, че видно от заключението на вещото лице и обясненията му в съдебно заседание на 24.11.2016 г. БЗС 177-1-2 и 178-1-2 са изцяло необработваеми, тъй като са заети от храсти, чийто брой многократно надхвърля допустимия съгласно чл. 16 от Наредба 5 брой и тяхната гъстота не позволява свободно пашуване на животни. В БЗС 177-1-2 през парцела преминава полски път. Поради това според вещото лице тези парцели правилно са определени от ответника като недопустими за подпомагане. Що се отнася до БЗС 194-1-2 и 194-2-1, съда е кредитирал заключението на вещото лице, че в първия парцел е налице площ от 3,20 ха, а във втория - от 1,25 ха, която е допустима за подпомагане. В северната половина на БЗС 194-1-2 е налице площ от 7,76 ха, която не е почистена и е заета от храсти, чийто брой многократно надхвърля допустимия съгласно чл. 16 от Наредба 5 брой и тяхната гъстота не позволява свободно пашуване на животни. Същото се отнася и до 0,35 ха от БЗС 194-2-1 в южната му част, където има участък с гъсти храсти и дървета. В резултат според вещото лице недопустимите площи по процесните 4 БЗС по СЕПП са 11,14 ха или 31,41 %, а по НР1 са 11,14 ха или 100%, тъй като заявените за подпомагане площи по НР1 са по-малко от тези по СЕПП. Първоинстанционният съд е приел, че тъй като процента на недопустимост на площи по СЕПП, определен от вещото лице, е под 50 %, но над 20%, съгласно чл. 58, ал. 2 от Регламент 1122/2009 не следва да се отпуска помощ за заявената площ. Не следвало обаче на жалбоподателя да се налагат санкции по чл. 58, ал. 3 от цитирания регламент. Що се отнася до помощта по НР1, според съда, процентът на недопустимост там е над 50%, поради което правилно са наложени санкции, макар и по неправилно цитираният регламент 1975/2006 г., който е отменен с Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. С оглед изложеното и задължителните указания на ВАС по адм. дело № 2130/2016 г. съдът заключил, че констатираните процесуални нарушения при отмяна на първото уведомително писмо са отстранени при издаване на второто уведомително писмо. Съдът приел, че че с процесното уведомително писмо в оспорената част правилно е отказано подпомагане, тъй като 2 БЗС от процесните са изцяло недопустими, а в др. 2 БЗС има недопустими за подпомагане площи. Общата недопустима площ е над 20%, поради което правилно е отказана цялата претендирана сума за подпомагане за тези БЗС. Н. се явява наложената санкция по СЕПП, тъй като същата се налага при недопустимост над 50%, каквато в случая не се констатирала от съда. Поради това в тази част процесното уведомително писмо следвало да бъде отменено, а жалбата срещу него уважена. В останалата част жалбата следва да бъде отхвърлена. Така постановеното съдебно решение е правилно. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд С. - град (АССГ) е законосъобразността на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., изх. № 01-6500/13371 от 25.11.2014 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие"-Разплащателна агенция. С това писмо се отказва на лицето финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) - 8527,09 лв. и по Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони (НР1) - 4238,22 по заявление с УИН 22/020610/32022 и УРН 420240 и са наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 6206,12 лева, от които по СЕПП в размер на 2852,12 лева и по НР1 в размер на 3354,00 лева. Неоснователен е доводът на жалбоподателката че в уведомителното писмо не се съдържали фактически и правни констатации. Настоящата инстанция намира, че в писмото са посочени правните основания за неговото издаване поотделно за мерките СЕПП и НР1, както и словесно са описани причините, поради което не е одобрена цялата претендирана сума по подаденото от физическото лице С. Р. заявление за подпомагане 2010. Като неразделна част от уведомителното писмо са приложени таблици с допълнения, в които подробно е описано съдържанието на съответните колони - 13 на брой. От изложеното следва, че в административния акт се съдържат и правни и фактически основания, поради което същият е мотивиран и не страда от порок по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. При получаване на специализирания слой за 2010 г. са извършени последващи административни проверки съгласно чл. 20, § 1 от Регламент 73/2009 и чл. 28, ал. 1 от Регламент 1122/2009 г., а също и проверки по чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП на заявленията чрез ИСАК. Изложените съображения от административния орган са обсъдени в решението, като е съобразено и заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза. При обсъждането на обстоятелствата по плащането експертът за два от парцелите - 177-1-2 и 178-1-8-2 е посочил недопустимост поради необработването им и заемане от храни над допустима по чл. 16 от Наредба № 5/2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища брой, които не позволяват да се ползват, а за втория парцел и полски път. За двата други парцела 194-1-2 и 194 - 2.1 е установена частична допустимост с оглед критерия по чл. 16 от Наредбата. На следващо място, според разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища (отм., но приложима към момента на издаване на процесното уведомително писмо) като земеделски площи се класифицират тези части от територията на страната, които притежават природни дадености, правещи ги пригодни за извършване на земеделска дейност; са включени в Системата за идентификация на земеделските парцели по чл. 30, ал. 2, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители като част от физически блокове земеделски площи; могат да бъдат използвани за извършване на земеделска дейност съгласно действащото в страната законодателство. Не са земеделски площи необработваемите площи -храсти и затревени площи, дерета, оврази, полски пътища, прокари и просеки. Съгласно чл. 15 от същата наредба трайно неподходящи за подпомагане са площите в постоянни пасища, заети от дървесна или храстовидна растителност, сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени. Не са допустими за подпомагане пасищата или тези части от тях, в които площите по ал. 1 са компактно разположени и заемат, заедно или поотделно, повече от 100 кв. м. Тези пасища или части от пасища не се заявяват за подпомагане, а когато бъдат заявени, се изключват от площта на пасищата, подлежаща на подпомагане, и при условията на Регламент (ЕО) № 1122/2009 тяхното заявяване се санкционира. Чл. 16, ал. 1 от Наредбата предвижда, че допустими за подпомагане са постоянни пасища, които се използват за паша на животните или косене, независимо дали коситбата се извършва за добиване на сенаж или сено, или като метод за опазване на околната среда, или за борба с плевелите, когато на тях има не повече от 50 броя дървета и/или храсти на хектар с височина над 50 см (за клек и хвойна - независимо от височината), които не са компактно разположени (с мозаечно разположение); дървесната и/или храстовидната растителност е с гъстота, която позволява свободно пашуване на селскостопанските животни. От приетото и неоспорено от страните, включително и от жалбоподателката заключение на вещото лице по назначената от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза се установява, че недопустимите площи по процесните 4 БЗС по СЕПП са 11,14 ха или 31,41 %, а по НР1 са 11,14 ха или 100%, тъй като заявените за подпомагане площи по НР1 са по-малко от тези по СЕПП, както е приел и първоинстанционният съд. С оглед изложеното от вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза, съдът правилно е кредитирал заключението му като компетентно и обективно изготвено. Правилен е изводът на съда, че след като процента на недопустимост на площи по СЕПП, определен от вещото лице, е под 50 %, но над 20%, съгласно чл. 58, ал. 2 от Регламент 1122/2009 не следва да се отпуска помощ за заявената площ. Не следва обаче на жалбоподателката да се налагат санкции по чл. 58, ал. 3 от цитирания регламент. Що се отнася до помощта по НР1, процентът на недопустимост там е над 50%, поради което правилно са наложени санкции, макар и по неправилно цитираният регламент 1975/2006 г., който е отменен с Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. Настоящата инстанция намира, че видно от доказателствата по делото е, че с процесното уведомително писмо в оспорената част правилно е отказано подпомагане, тъй като 2 БЗС от процесните са изцяло недопустими, а в други 2 БЗС има недопустими за подпомагане площи. Общата недопустима площ е над 20%, поради което правилно е отказана цялата претендирана сума за подпомагане за тези БЗС. Н. се явява наложената санкция по СЕПП, тъй като същата се налага при недопустимост над 50%, каквато в случая не е налице. С оглед всичко изложено, обжалваното пред ВАС съдебно решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.