Решение № 13657 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 303/2012 г.

Решение № 13657 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 303/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив против решение № 1894/16.11.2011 г. по адм. дело № 1403/2011 г. на Административен съд - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, Стоян Димитров Кичуков, от гр. Пловдив счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. Предмет на контрол пред административния съд са решение № 171/29.04.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 4703224666/20.12.2010 г. на ръководител отдел "Пенсии" при ТП на НОИ, с които на Стоян Димитров Кичуков е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 - 3 от Кодекса за социално осигуряване. Спорът касае размера на осигурителното плащане и е детерминиран от различия в оценката на страните досежно това следва ли да бъде признат за осигурителен доход декларирания от Кичуков с годишни данъчни декларации за 2004 г. и 2005 г. такъв, реализиран в качеството му на експерт (вещо лице) към Районен съд Пловдив, Окръжен съд Пловдив и Апелативен съд Пловдив за периода 01.01.2004 - 31.12.2004 и 01.01.2005 - 30.11.2005, след като същият не е имал регистрация като самоосигуряващо се лице и как следва да бъде изчислен осигурителния му стаж при изплатения му доход за периода от 01.01.2009 г. до 31.07.2010 г., след като от посочените съдилища, изплатили възнаграждения на основание чл. 41, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е подадена информация в Регистъра на осигурените лица, че зачетеният осигурителен стаж е в размер на един ден за съответния месец. Установено е, че стажът за периода 2004 - 2005 г. не е отразен в осигурителната книжка на лицето, а осигурителните вноски са внесени в по-късен период. Липсват подадени декларации по чл. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). С решение № 1894/16.11.2011 г. по адм. дело № 1403/2011 г. Административен съд - Пловдив е отменил актовете на пенсионните органи и е върнал преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО за издаване на нов акт, съобразен с указанията по прилагане на закона. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че след като осигурителните вноски за периода 01.01.2004 - 31.12.2004 и 01.01.2005 - 30.11.2005 са внесени съобразно изискванията на чл. 6, ал. 8 от КСО, съобразно подадените годишни данъчни декларации за 2004 г. и 2005 г., независимо че Кичуков не е регистриран като самоосигуряващо се лице имат правопораждащо действие досежно придобиването на осигурителен стаж и доход. Посочил е, че за периода 01.07.2009 г. - 31.07.2010 г. пенсионните органи не са извършили компетентна проверка по изясняване на действителните факти по случая във връзка с установяването и зачитането на процесния осигурителен стаж. Решението е неправилно. Съгласно чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Липсата на такава за периода 01.01.2004 - 31.12.2004 и 01.01.2005 - 30.11.2005 сочи отсъствие на правопораждащ факт за възникване на осигуряване. Независимо от осъществяваната трудова дейност няма конкретна дата за започването и, нещо повече не са налице изискуемите документи (осигурителна книжка и др.) за установяване на осигурителен стаж. Липсата на доказателства (редовно оформени документи) за положен осигурителен стаж и придобит осигурителен доход е пречка същите да бъдат зачетени от пенсионните органи. Събраните по делото доказателства не подкрепят изводите на първоинстанционния съд за неточно подадена информация за периода 01.07.2009 г. - 31.07.2010 г. по чл. 5, ал. 6 от КСО в Регистъра за осигурените лица. През посочения период Кичуков е работил по без трудово правоотношение в Районен съд - Пловдив, Окръжен съд - Пловдив и Апелативен съд - Пловдив. Представени са сметки за изплатени суми по години за 2009 г. и 2010 г. Съгласно чл. 41, ал. 2 от НПОС осигурителният стаж и осигурителният доход за времето от 1 януари 2009 г. на лицата, работещи без трудово правоотношение, и на работещите по договори за управление и контрол на търговски дружества, на едноличните търговци и на неперсонифицираните дружества, синдиците и ликвидаторите, членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждения от кооперацията, както и на членовете на управителни или контролни органи на юридически лица, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, и на партии се установяват с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. С декларация от 13.09.2010 г. осигуреното лице е поискало при отпускането на пенсията му за периода 01.07.2009 г. - 31.07.2010 г. да се вземат предвид данните от Регистъра на осигурените лица досежно придобития осигурителен стаж и доход като експерт към съдилищата от пловдивския съдебен район. Пенсионните органи са зачели получения доход при условията на подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО. Приетата по делото съдебно-икономическа експертиза установява, че при данните и представените доказателства, с които са разполагали пенсионните органи, правилно е изчислен размера на отпуснатата пенсия. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че издаденото от директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив мотивирано решение е законосъобразно. Като е отменил това решение и потвърденото с него разпореждане Пловдивският административен съд е постановил неправилно решение, което противоречи на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поради това то следва да бъде отменено и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, на основание чл. 222, ал. 1 АПК делото следва да бъде решено по същество, като се отхвърли жалбата на Стоян Димитров Кичуков против решение № 171/29.04.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 4703224666/20.12.2010 г. на ръководител отдел "Пенсии" при ТП на НОИ. Искането за разноски, заявено от касатора, е неоснователно. Пред настоящата инстанция по отношение на административния орган не е реализирано процесуално представителство, а в първоинстанционното производство представените пълномощни сочат, че директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив е упълномощил юрисконсулт Радостина Поборникова и юрисконсулт Мария Тосева-Колева не в качеството си на административен орган, страна в съдебното производство, а в качеството си на ръководител на ТП на НОИ, т. е. на ръководената от него администрация, имаща статут на поделение на НОИ, но неучастваща като страна по спора. Със Закона за администрацията беше въведена ясна разлика между административен орган и подпомагаща го администрация. Страна в съдебното производство е директорът на ТП на НОИ, а не подпомагащата го администрация, в полза на която като неин ръководител той е упълномощил участвалите юрисконсулти. Налице е не само терминологична непрецизност в изписването на пълномощните, но и неточно волеизявление за процесуално представителство, по което не следва да бъдат присъждани разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение