Решение № 12850 от 4.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11827/2012 г.

Решение № 12850 от 4.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11827/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, против решение № 4252 от 23.07.2012 г. постановена по адм. д № 4202 по описа за 2011 г. на Административен съд - София-град. Релевира се оплакване за неговата неправилност поради наличие на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяната му и решаване на спора по същество, като бъде отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ. Ответникът по касационната жалба - Веселин Недков Филипов от с. Климент, Шуменска област, оспорва основателността й, като прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение, като правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище, в което намира подадената касационната жалба за неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, е уважил частично предявения от Веселин Филипов от с. Климент против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София, иск за сумата 3000 лв. с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, психо-емоционален дискомфорт с интензивен характер и унизено човешко достойнство по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС от незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация при затвора - гр. Ловеч да оборудва постоянно заключените килии със санитарни възли за периода 01.01.1999 г. - 31.12.2005 г. със законната лихва върху тази сума, считана от предявяването на исковата молба. Със същото решение е бил отхвърлен иска в останалата му част до 20 000 лв. като неоснователен. За да достигне до този резултат, съдът е приел, че по делото се установявало, че ищецът, като лице изтърпяващо наказание лишаване от свобода за времето от 01.01.1999 г. до 31.12.2005 г. в Затвора - гр. Ловеч, е било поставено при условия, които не позволявали ползването на санитарен възел в затворническото помещение, като последици от това се налагало да извършва физиологическите си нужди в кофа, заедно с други лица обитаващи същата килия заедно с него. Съдът е посочил, че макар да не са събрани доказателства, това обстоятелство да се е отразило на здравословното състояние на Филипов, от установеното фактическо положение по делото, следвал извода, че ищецът е претърпял неприятни изживявания за продължителен период от време, което е квалифицирал, като унижение на човешкото достойнство по смисъла на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Допълнително, за да обоснове направения извод, съдът се е позовал и на Решение от 02.02.2006 г. по делото Йовчев срещу България на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и решение от 10.01.2012 г. по делото Шахънов срещу България на ЕСПЧ. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Същото е обосновано, тъй като съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е направил единствено възможните правилни изводи с оглед установеното по делото фактическа обстановка. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Настоящият тричленен състав, напълно споделя направените изводи в решението, поради което смята, че същите не следва да се приповтарят. Следва да се посочи допълнително следното: Предметът на делото е очертан в исковата молба, според която предмет на обезщетяване са твърдени от Филипов претърпени неимуществени вреди - психо и емоционален дисконфорт, унизено човешко достойнство по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС, вследствие от необходимостта да извършва физиологичните си нужди в затворническите помещения в кофи, поради липса на санитарни възли в тях. Според ищеца вредите са му причинени вследствие бездействието на затворническата администрация да осигури условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода без да се накърняват защитените от ЕКПЧОС ценности, което сочи на приложение на нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По делото по безспорен начин е бил установен фактът, че за периода от 01.01.1999 г. до 12.12.2005 г. ищеца е пребивавал в помещения без санитарни възли - арг. от справка № 1335/12.10.2011 г. на началник Затвора - гр. Ловеч, според която едва през есента на 2008 г. е бил реализиран и въведен в експлоатация обект "Реконструкция сгради Ловешки затвор" изразяваща се в подмяната на дограмата с ПВС и изграждане на санитарни възли в жилищни помещения. Следва да се отбележи, че конкретно въпросът за липсата постоянен достъп до санитарни възли и удовлетворението на физиологичните нужди вътре в затворническото помещение, като част от общите условия в затворите и местата за задържане в България, е разглеждан в много от делата, образувани пред Европейският съд по правата на човека. В редица от тях, като напр. по делото Йовчев срещу България - Решение от 02.02.2006 г., делото Шахънов срещу България - решение от 10.01.2012 г. констатацията за условията в затворите се основава на периодичните доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ). В своята практика ЕСПЧ установява и прилага по конкретните дела общи принципи за преценка дали в конкретните случаи е налице нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС. Цитираната практика на Европейския съд по правата на човека сочи, че въпросът относно интерпретирането на установените по настоящото дело фактически обстоятелства, преценени с оглед тяхната продължителност във времето - повече от 1.5 г. сочат на преценка за наличие на нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС. От установените по делото факти настоящата инстанция намира, че направените изводи от административния съд, за наличие на основание за ангажиране на отговорността на държавата за причинени на ищца неимуществени вреди съобразно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за доказана, следователно и за основателност на исковата претенция. За времето посочено по-горе Филипов е бил поставени в условия да не ползва санитарен възел в затворническото помещение, като извършва физиологичните си нужди в кофа. Въпреки, че не се установява това да е довело до увреждане на здравето, обосновано АССГ е приел, а настоящият състав споделя напълно този извод, че ищеца претърпял неприятни изживявания за продължителен период, което се квалифицира като унижение на човешкото достойнство и изтезание по см. чл. 3 от ЕКПЧОС. Длъжностните лица от затворническата администрация по време на исковия период извършват правно регламентирана дейност, уредена в ЗИН (отм.), като при осъществяването й са длъжни да спазват изискванията на този закон. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗИН (отм.), изтърпяването на наказанието не може да има за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото страдание на осъдените. Нормата на чл. 2, ал. 2 от ЗИН (отм.) отразява принципно положение, свързано принципа на законност и правов ред в Република България, не вменява конкретно и формално посочено задължение. Въпреки това като всеки принцип, установен в правото и този е установен с норма, която има материалноправен характер и нарушението й дава отражение в личната или имуществената сфера на гражданите. В случая отговорността на държавата следва да бъде ангажирана, поради незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на затворническата администрация за неспазване на изискванията на чл. 2, ал. 2 от ЗИН (отм), което бездействие е рефлектирало върху личната сфера на ищците, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 от ЕКПЧОС. По въпроса за размера на обезщетението, съдът в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, приложима на осн. § 1 от ЗР на ЗОДОВ, преценявайки критерия за справедливост, приложен спрямо установените обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането и последиците за ищеца, намира, че правилно е било присъдено обезщетение в размер на 3000 лв. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,