Решение № 93 от 4.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9576/2011 г.

Решение № 93 от 4.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9576/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, гр. София, чрез процесуалния му представител срещу решение № 2249/11.05.2011 г. по адм. д. № 4212/2010 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-Асен Цветанов Веселинов намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № РД-18-19/29.03.2010 г. на касатора в частта за имот пл. № 941 по плана на гр. София, кв. Суходол, и изградената в него постройка и е върнал делото като преписка на административния орган за ново произнасяне. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че в кадастралния регистър вместо номерът на нотариалния акт е записан номерът на акта на вписването, както и че не е отразено в кадастралния регистър правото на собственост върху намиращата се в имота постройка-барака. Решението е материално незаконосъобразно: Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, собственикът или носителят на друго вещно право е длъжен да представи на служител от службата по кадастъра или на лицето, определено със заповедта по чл. 35, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър при поискване акт, удостоверяващ правата му върху имота, както и да представи други данни съгласно наредбата по чл. 31. Задължение на заинтересуваните лица е да представят доказателства, удостоверяващи правата им върху съответните имоти в едномесечен срок от обнародването на заповедта в ДВ. Такова задължение произтича и от чл. 41 на от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение, както и не е направил писмено възражение съгласно дадената му възможност по чл. 46 от ЗКИР. От представената скица с дата 31.05.2010 г. не може да се направи изводът, който е направил първоинстанционния съд- че органът е разполагал с акта, удостоверяващ правото на собственост върху постройката и върху имота, тъй като скицата е последваща оспорения административен акт. Поради това, макар постройката /незаконно построена според представения нотариален акт/ да е отразена в кадастралната карта, то за административния орган поради непредставянето на документа за собственост от страна на претендиращия, не е възникнало задължение за отразяването на незаконно построената барака в кадастралния регистър като собствена на ответника Веселинов. По изложените съображения, Върховният административен съд приема, че се налага противоположният на направеният от първоинстанционния съд извод, а именно, че заповедта е законосъобразна, издадена при наличие на посоченото в нея правно основание - чл. 49, ал. 1 от ЗКИР. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, следва обжалването решение да се отмени като незаконосъобразно и вместо него да постанови друго в смисъл на отхвърляне на жалбата. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение