Решение № 5028 от 16.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15599/2009 г.

Решение № 5028 от 16.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15599/2009 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт. Образувано е по жалба на Илмен Борисов Замфиров срещу решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 45 от 19.11.2009 г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ му е наложено дисциплинарно наказание "освобождаване от длъжност". Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, по съображения, развити в жалбата и представените писмени бележки по делото и иска отмяната му. Ответникът по жалбата - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: Жалбоподателят Илмен Борисов Замфиров е заемал длъжността прокурор в Районна прокуратура гр. Плевен. Със заповед № РД-15-107/08.10.2008 г. на районния прокурор на РП гр. Плевен е образувано дисциплинарно производство срещу прокурор Замфиров. В тази връзка от жалбоподателя са изискани и той е представил писмени обяснения вх. № 52/10.10.2008 г. Със заповед № РД-10-114/11.12.2008 г. административният ръководител на РП гр. Плевен, на основание чл. 314, ал. 5 от ЗСВ е спрял дисциплинарното производство за изготвяне на предложение до ВСС за налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя. Административният ръководител на РП гр. Плевен е внесъл предложение изх. № 11-67/16.12.2008 г. по реда на чл. 316, ал. 2 във вр. чл. 311, т. 2, б."а" и чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ пред Висшия съдебен съвет за образуване на дисциплинарно производство и налагане на дисциплинарно наказание "освобождаване от длъжност" на прокурор Замфиров. С решение по т. 61.1 на ВСС по протокол № 1 от заседание на 07.01.2009 г. е образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателя и е избран чрез жребий дисциплинарен състав. В хода на дисциплинарната процедура са събрани писмени и гласни доказателства. С решение № 10-00-077/18.11.2009 г. по дисциплинарно дело № 2/2009 г. дисциплинарният състав е приел, че прокурор Замфиров виновно не е изпълнил служебните си задължения, като е допуснал следните нарушения: 1) - системно неспазване на сроковете, предвидени в чл. 234, ал. 1 и чл. 242, ал. 3 от НПК, с което е осъществил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ. 2) - действия, неоправдано забавящи производството (прибиране и продължително задържане на решени дела), с което е осъществил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2 от ЗСВ; 3) - неизпълнение на служебни задължения по чл. 46, ал. 2, чл. 196 , чл. 234, ал. 3 и ал. 4 от НПК, с което е осъществил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 5 от ЗСВ. В решението си дисциплинарният състав е посочил конкретните прокурорски дела и преписки, индивидуализирани с номер и година на образуване, по които е констатирано неизпълнение на служебните задължения на жалбоподателя и е направил анализ на движението и крайния резултат по тях, както следва: В пункт I от решението, дисциплинарният състав е обсъдил 17 бр. дела, като по едно от тях е констатирал изтекла погасителна давност. По останалите дела е установил, че прокурор Замфиров не е предприемал действия по удължаване сроковете за разследване, съгласно изискванията на чл. 234, ал. 1 от НПК; след получаване на делото от разследващия орган не се е произнасял в сроковете по чл. 242, ал. 3 от НПК, като в повечето случаи едва след назначената проверка делата са били приключени с акт за прекратяване, респективно с изготвяне на обвинителен акт, а по друга част от делата не е осъществяван контрол върху разследването и изобщо произнасяне. По пункт II от решението, дисциплинарният състав е констатирал забавяне на производството по описаните дела, част от които са разгледани и в п. 1, продължило значително над разумния срок, без да са налице обективни причини за това. По част от делата, предмет на проверка е установено, че е бил изготвен обвинителен акт, който е предаден в деловодството със закъснение повече от една година - напр. С-249/2005 г., Д-3829/2006 г., Д-3833/2006 г., Д-3143/2006 г., Д- 738/2007 г. В пункт III и пункт V, дисциплинарният състав е установил, че 11бр. дела, описани в решението, които са били поверени за решаване, с изтекли срокове за разследване, жалбоподателя е отказал да представи на назначената за проверка комисия, както и да даде информация за тяхното местонахождение и/или евентуалното им загубване, а за три броя приключили досъдебни производства са били незаконосъобразно продължително задържани от прокурор Замфиров извън канцеларията на прокуратурата - д. -294/2004 е задържано близо 4 години, по Д-1588/2007 г. е постановено постановление за прекратяване на наказателното производство на 27.11.2007 г., но е предадено в деловодството едва на 17.06.2008 г., Д-749/2008 г. е прекратено с постановление от 20.05.2008 г., но също е било задържано. В решението са отразени 37 бр. преписки, разпределени на Замфиров, по които е констатирано значително забавяне - по повечето от тях между 4 месеца и 1 г., на произнасянето или изобщо липса на произнасяне на прокурора по тях. За извършените нарушения, дисциплинарният състав е предложил на ВСС да му наложи дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ - дисциплинарно освобождаване от длъжност. С оспореното решение по т. 2 от протокол № 45 от заседание на 19.11.2009 г., ВСС е приел, че Илмен Замфиров в качеството си на прокурор в Районна прокуратура гр. Плевен е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 5 от ЗСВ, като виновно не е изпълнил служебните си задължения, посочени в чл. 46, ал. 2, чл. 196 , чл. 234, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 и чл. 242, ал. 3 от НПК, за които му е наложил дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ - дисциплинарно освобождаване от длъжност. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно поради приемането му при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон, необосновано е и противоречи на целта на закона. Поддържа, че е изтекла кратката погасителна давност по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ (ред. преди изм. ДВ, бр. 33 от 2009 г.), поради което неправилно срещу него е било образувано дисциплинарно производство и ангажирана дисциплинарната му отговорност. В подкрепа на позицията си излага аргументи, че не му е налагано друго дисциплинарно наказание, а през м. юни 2008 г. е бил атестиран и е получил атестационна оценка "много добра". Сочи, че за проверявания период е бил прекомерно натоварен, като броят на нерешени и забавени преписки и дела е незначителен сравнение с общия брой възложени му дела. Счита, че с обжалваното решение е нарушен принципът по чл. 6, ал. 2 от АПК за съразмерност като наложеното наказание засяга права и интереси в по-голяма степен от най-необходимото за постигане на целта на акта и не е съобразено с тежестта на извършеното нарушение. Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, установените по делото фактически обстоятелства, намери, че жалбата е неоснователна, по следните съображения: Оспореното решение е постановено от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за изтичане на кратката погасителна давност по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ и незаконосъобразното му привличане към дисциплинарна отговорност. Този довод е бил релевиран и пред дисциплинарния състав, който аргументирано го е отхвърлил като неоснователен. Следва да се споделят изложените в тази насока съображения в решението на дисциплинарния състав, че назначената проверка относно изпълнението на служебните задължения на прокурор Замфиров е приключила със справка рег. № РП-10-33/27.06.2008 г., която е изпратена на административния ръководител на ОП гр. Плевен. Не е спорно, че към този момент административният ръководител на РП гр. Плевен е бил в отпуск (от 12.06. до 11.07.2008 г.) и няма данни кога реално е узнал за резултатите от проверката след оповестяването им. Считано от първия възможен момент, в който данните от справката биха могли да станат известни на административния ръководител - 12.07.2008 г., заповед № РД-15-107/08.10.2008 г. за образуване на дисциплинарно производство срещу жалбоподателя е издадена в рамките на тримесечния срок по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ, в приложимата редакция. Възраженията на жалбоподателя, че изложените в справката данни са били известни на административния ръководител на РП гр. Плевен по повод атестирането му през м. май - юни 2008 г. във връзка с тримесечния срок по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ са неоснователни. Срокът по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ започва да тече, считано от момента, в който след нарочно извършената проверка са обобщени данните от нея и са станали известни на наказващия орган, който има право да санкционира дисциплинарно магистрата - в случая, в зависимост от вида на дисциплинарното наказание, това са административният ръководител на РП гр. Плевен и ВСС - арг. чл. 311, т. 1 и 2 от ЗСВ. Решението е прието при спазване на правилата за провеждане на дисциплинарното производство, разписани в чл. 310 и сл. от ЗСВ. Дисциплинарният състав е уведомил привлеченото към дисциплинарна отговорност лице и вносителят на предложението за образуваното пред ВСС дисциплинарно производство. Провел е заседания, на които жалбоподателят е заявил позицията си и е приел представените писмени и гласни доказателства. След приключване на производството по чл. 318 от ЗСВ, е обсъдил фактическите обстоятелства по преписката, както и становищата на страните и в резултат на направения анализ е приел решение да предложи на кадровия орган да наложи дисциплинарно наказание на магистрата. ВСС, след като е разгледал предложението на дисциплинарния състав законосъобразно е приел, че действията, респективно бездействията по възложените прокурорски дела и преписки на магистрата, описани в решението по чл. 319, ал. 1 от ЗСВ, за които е ангажирана дисциплинарната му отговорност, съставляват дисциплинарни нарушения по дефиницията на чл. 307, ал. 2 (редакция преди изм. - ДВ, бр. 103/2009 г.) от ЗСВ в хипотезите на ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 5 от същата разпоредба. Мотивите за налагане на дисциплинарното наказание се съдържат в решението на дисциплинарния състав и изказаните съображения от членовете на ВСС - арг. чл. 320, ал. 4 ЗСВ. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за едностранчиво интерпретиране на доказателствения материал и игнориране на част от свидетелските показания, депозирани от негови колеги, като неотносими към предмета на дисциплинарното производство. Установената фактическа обстановка, въз основа на която дисциплинарнонаказващият орган е приел, че поведението на жалбоподателят е съставомерно по чл. 307, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 5 от ЗСВ, е базирана на данните по делото, като в хода на съдебното производство не са събрани други такива, които да обосноват различни правни изводи за дисциплинарната му отговорност. Правилно кадровият орган е приел, че магистратът системно не е изпълнявал служебните си задължения, като не е упражнявал изобщо, респективно в изисквания от закона обем функциите по ръководство и надзор в хода на разследването на възложените му дела и преписки, разписани в чл. 46, ал. 2 от НПК и чл. 196 от НПК; не е спазвал на сроковете за разследване, визирани в чл. 234, ал. 1 и ал. 3 от НПК, както и сроковете за осъществяване на правомощията си по чл. 242, ал. 1 и ал. 2 от НПК; не е изпълнявал задължението си да изисква удължаване на сроковете за разследване по процедурата на чл. 234 от НПК. В продължителен период от време жалбоподателят е бездействал, като по част от делата бездействието е продължило с години, системно е игнорирал изискването за провеждане на разследването в разумен срок. Допуснатите просрочия не се дължат на обективни причини, а са резултат на неизпълнение от страна на дисциплинарно привлеченото лица на законово разписаните правомощия на прокурора да ръководи разследването по възложените му дела и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно приключване. Съгласно приложените по делото справки за натовареността на прокурорите при РП гр. Плевен и общо за района на Великотърновската апелативна прокуратура, жалбоподателят е бил натоварен около и под средната по обем работа сравнение с останалите магистратите, като същевременно при извършената проверка е констатиран значителен дял на прекратени от него преписки и дела спрямо броя на внесените обвинителни актове. Тези действия, респективно бездействия вярно са отчетени от административния орган като неизпълнение на основни функции и задачи на прокурора в наказателния процес, което от своя страна рефлектира отрицателно върху правата на лицата, участващи в производството и създава предпоставки за негативна оценка на дейността на прокуратурата като цяло. Ето защо, доводите на жалбоподателя за неотчитане на персоналната му натовареност при ангажиране на дисциплинарната му отговорност са неоснователни. Правилно кадровият орган е счел, че установеното персонално натоварване в работата не може да оправдае твърде голямото просрочие на произнасяне, дори липсата на такова, по посочените дела и преписки. Неоснователни са и оплакванията за неточно интерпретиране и игнориране на доказателствения материал и в частност на представените от него доказателства. Една част от тях - справки и писма относно приключили преписки и дела, касаят период извън проверявания, както и дела, които не са били предмет на проверката. По отношение на събраните гласни доказателства, същите са били обсъдени и правилно е отчетено в решението на дисциплинарния състав, че свидетелстват за професионалните и личностни качества на прокурор Замфиров, също за влошени колегиални отношения в РП гр. Плевен, но са неотносими към преценката съставляват ли констатираните пропуски и нередности в работата му дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 2 от ЗСВ, в приложимата редакция. По повод съображенията на жалбоподателя за получената най-висока атестационна оценка "много добра" при атестирането му, следва да се посочи, че се касае за различни процедури, които имат различна цел и обхват на проверка, поради което дадената положителна оценка в хода на едната не може да дискредитира и/или елиминира негативното оценяване на работата му в рамките на дисциплинарното производство. Правилно административният орган е приел, че е налице виновно неизпълнение на служебните задължения и системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, за които следва да се ангажира дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, независимо от получената в предходен период висока атестационна оценка. Предвид изложеното, обжалваното решение е постановено в съответствие с установените фактически обстоятелства по преписката, при точно приложение на материалния закон и не противоречи на целта на закона. ВСС е обсъдил тежестта на нарушенията, обективните и субективни причини за извършването им, личността на жалбоподателя и в рамките на предоставената му от закона дискреционна власт е наложил оспореното дисциплинарно наказание - "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Поради това подадената жалба срещу административния акт следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,