Решение № 564 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12386/2016 г.

Решение № 564 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12386/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. П. Ж.-Р. срещу решение № 5813 от 8.09.2016 г., постановено по административно дело № 7616/2015 г. от Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед № 4581з-293/9.04.2015 г. на Декана на факултет "Полиция" (ФП) при Академия на МВР. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорената от нея заповед бъде отменена като незаконосъобразна, като й бъдат присъдени и направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Декана на факултет "Полиция" при Академия на Министерство на вътрешните работи (АМВР) в представен писмен отговор от процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля оспорването на заповед рег. № 4581з-293/09.04.2015 г. на Декана на ФП, с която на основание чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за това, че в качеството й на държавен служител в МВР - "главен асистент" в катедра "Управление" при ФП на АМВР не е изпълнила негова заповед, дадена на 23.03.2015 г., с която й е възложено в срок да 25.03.2015 г. да изготви докладна записка с предложение за възможните мерки, които да се предприемат за провеждане на учебните занятия по дисциплината "Геополитика и геостратегия" в специалността "Публична администрация" за придобиване на ОКС "Бакалавър". След извършената проверка за законосъобразност АССг приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 3, т. 1 ЗМВР държавните служители в АМВР, осъществяващи преподавателска дейност са със статут на държавни служители по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението. Компетентните органи да налагат дисциплинарни наказания на държавните служители в МВР са посочени в нормата на чл. 204 ЗМВР, като по ал. 4 такава компетентност притежават служители на висши ръководни и ръководни длъжности - за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 - 3. По ал. 3 на цитирания текст такава компетентност е предвидена и за ръководителите на структурите по чл. 37 - за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности - наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 - 3. АМВР е основна структура на МВР - чл. 37, т. 8 ЗМВР и чл. 3, т. 6 от Правилника за устройство и дейността на МВР (ПУДМВР), която е юридическо лице (чл. 3, ал. 2 ПУДМВР), чиято дейност и устройство се уреждат с правилник на Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 21, ал. 1 ПУДМВР АМВР се ръководи от академичен съвет и ректор, като последният е пряк ръководител на служителите на академията, на курсантите и на служителите, изпратени на обучение от други структури, за изпълнението на задълженията им, свързани с учебния процес, реда и дисциплината в академията (чл. 21, ал. 4 ПУДМВР), а съгласно чл. 21, ал. 5, т. 4 ПУДМВР управлява човешките ресурси в АМВР. В съответствие с посочената нормативна уредба и Правилника за устройството и дейността на АМВР (ПУДАМВР), предвижда в разпоредбата на чл. 9, че органи на управление на АМВР са ректорът и академичния съвет, председателстван от ректора. Последният представлява Академията и изпълнява и други функции, произтичащи от нормативни актове или възложени му от министъра на вътрешните работи. Няма спор, че жалбодателката е държавен служител в АМВР - със заповед рег. № К-11291/10.10.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която Ж.-Р. е назначена на длъжност "главен асистент" в катедра "Управление" към ФПАМВР. е преназначена като държавен служител на ръководна длъжност в МВР При това с оглед посочената нормативна уредба, следва еднозначен извод, че компетентният орган по смисъла на чл. 204, ал. 3 и ал. 4 ЗМВР, който е оправомощен да наложи дисциплинарно наказание на същата от категорията на тези по чл. 197, ал. 1, т. т. 1 - 3 ЗМВР е единствено ректора на АМВР. В посочените нормативни актове такава компетентност за декана на факултет в АМВР не е предвидена. С оглед на това следва, че неправилно АССг приема, че заповедта е постановена от компетентен орган и неправилно е отхвърлил оспорването й. Оспорената пред АССг заповед е нищожна като постановена от некомпетентен орган. Само на това основание решението на АССг следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, с което оспорената от Ж.-Р. заповед рег. № 4581з-293/9.04.2015 г. на Декана на факултет "Полиция" при АМВР бъде обявена нищожността й. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че в обжалваното решение неправилно е прието също, че заповедта е постановена при спазване на административнопроизводствените правила за постановяването й и в съответствие с материалния закон. Действително за нарушения на служебната дисциплина, които не се квалифицират като тежки по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. т. 2-15 ЗМВР не е предвидено за образуването на дисциплинарното производство да се издаде нарочна заповед, което обаче не освобождава дисциплинарно наказващия орган от задължението да изясни фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, за което е предвидена нормативно възможност същият да разпореди извършване на проверка. В случая проверката е извършена от дисциплинарнонаказващия орган, което противоречи на разпоредбата на чл. 205, ал. 2 ЗМВР и тази на чл. 16 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарните нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (Инструкцията), тъй като посочените разпоредби предвиждат възможност за същия да назначи проверка, но не и сам да извърши такава. Освен това от съдържанието на административната преписка се установява, че държавният служител е преценил, че издадената устна заповед е неправомерна, посочил е основанията си за това на началника, който я е издал, но липсва писмено потвърждение на същата, при което в случая не са налице предпоставките по чл. 5, ал. 2 от Инструкцията и не може да бъде обоснован извод за наличие на заповед, която не е изпълнена от служителя. С оглед на така установеното следва извод, че заповедта е постановена без да са изяснени напълно фактите и обстоятелствата, при което административният акт е постановен в нарушение на разпоредбата на чл. 35 АПК и в нарушение на принципа за истинност по чл. 7 АПК. Поради тези допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила следва, че в случая не е установено нарушение на служебната дисциплина, изразено в неизпълнение на заповед, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя, при което заповедта е постановена и в нарушение на материалния закон. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановено ново по съществото на спора. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при ответника - Академия на Министерство на вътрешните работи следва да бъде осъдена да заплати на жалбодателката направените деловодни разноски пред двете съдебни инстанции в размер на 35 лв. заплатена държавна такса пред двете инстанции, за което са представени писмени доказателства. Направеното искане за определяне размер на адвокатско възнаграждение от съда не следва да бъде разглеждано, тъй като липсват доказателства, въз основа на които да се направи извод, че адвокатската помощ е предоставена при наличие на някоя от хипотезите по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение