Решение № 723 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6220/2011 г.

Решение № 723 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6220/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Галин Димитров Кутев против заповед № К-1689/18.02.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на осн. чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 8, пр. 1-во и т. 10 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността полицейски инспектор VI-та степен в група "Териториална полиция" на сектор "Охранителна полиция" към Районно управление "Полиция" - Казанлък при Областна дирекция на МВР - Стара Загора, категория "Г". Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на заповедта и иска отмяната й. Претендира разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, представляван от юрк. Цонева, оспорва жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че жалбата е подадена в срок от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. За да се произнесе по същество, установи следното: С обжалваната заповед министърът на вътрешните работи е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното правоотношение на Галин Димитров Кутев за това, че на 04.08.2010 г., след като е получил разпределената му за извършване на проверка жалба с вх. № 12094/03.08.2010 г. от управителя на консорциум "Обединение на автобусните превозвачи от община Казанлък" ДЗЗД - роднина (чичо) на служителя, съдържаща данни за нелоялна конкуренция от страна на таксиметрови превозвачи, не е уведомил писмено съответния орган по чл. 186, ал. 1 от ЗМВР за наличието на конфликт на интереси и вместо това е предприел действия по подготовка за взимане на решение по жалбата, като е определил подчинен му служител за работа по същата и с това не е изпълнил задълженията си по чл. 178, ал. 2 и ал. 3 от Закона за МВР, с което виновно е нарушил т. 4, 7 и 32 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, както и за времето от 29.04.2010 г. до 13.10.2010 г. многократно е злоупотребявал с предоставената му власт като полицейски инспектор и по време на инструктажите на полицейските наряди е поставял конкретни задачи за работа по Наредба № 34/1999 за таксиметров превоз на пътници, в това число проверка на таксиметрови автомобили и съставяне на актове за установяване на административни нарушения (АУАН) по наредбата, без да е издадена заповед на министъра на вътрешните работи за упълномощаване на длъжностни лица от МВР да съставят АУАН или изрични указания от ръководството на РУ "Полиция" - Казанлък да издават наказателни постановления за нарушения по наредбата, като по този начин подчинените му полицейски служители са били използвани за намеса в конкуренцията между автобусните и таксиметровите превозвачи на територията на град Казанлък, с което виновно е нарушил чл. 227, ал. 1, т. 8, пр. 1 от ЗМВР. Това поведение на Кутев е квалифицирано от дисциплинарнонаказващия орган като злоупотреба с власт и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, съответно тежки дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР, за които задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Производството е открито с писмена заповед на министъра на вътрешните работи № К-12723/10.11.2010 г., издадена на основание чл. 230 от ЗМВР, с която е определена и комисията, която да извърши разследване по случая. В хода на производството определеният от дисциплинарно наказващия орган разследващ орган е запознал срещу подпис служителя със заповедта по чл. 230 от ЗМВР лично на 16.11.2010 г. и в писмена покана рег. № 38338 от 16.11.2010 г., също така връчена лично, му е разяснено правото да даде обяснения и да представи доказателства. Такива са дадени на 17.11.2010 г. Дисциплинарно разследващият орган, след като се е запознал с всички материали по случая, обясненията на служителя, събраните сведения и обяснения от свидетели, е изготвил обобщена справка за резултатите от дисциплинарното производство рег. № 40541 от 07.12.2010 г., с която Кутев се е запознал срещу подпис на 08.12.2010 г. В срока по чл. 243, ал. 4 от ППЗМВР е депозирал възражение рег. № 40750/2010 г. Представено е становище рег. № 80265 от 10.12.2010 г. на комисията, в което е предложено на дисциплинарно-наказващият орган да наложи на служителя дисциплинарно наказание "уволнение". Дисциплинарното производство е завършило с издаването на обжалваната в настоящето производство заповед № К-1689/18.02.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която е наложено дисциплинарното наказание. Посочени са конкретни разпоредби, нарушени от Кутев - чл. 178, ал. 2 и ал. 3 от ЗМВР и т. 4, 7 и 32 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Деянието му е квалифицирано от дисциплинарно-наказващия орган като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР (неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР) и тежко нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 8 и т. 10 от ЗМВР, за което по силата на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР задължително се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". При така установеното от фактическа страна жалбата на Кутев е основателна. Заповедта е издадена от компетентен административен орган съгласно чл. 228, т. 1 от ЗМВР, след спазване на административнопроизводствените правила по дисциплинарното дело, съгласно чл. 229 и чл. 230 от ЗМВР и разпоредбите от част четвърта, глава шеста от ППЗМВР. При издаването й обаче е нарушено изискването за форма на акта, регламентирано в чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР и е нарушен материалния закон. Разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР регламентира, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да съдържа нормативно установените реквизити, а именно - извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, правното основание и наказанието, което се налага; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Необходимо е още наказващият орган да посочи въз основа на какви доказателства е установил извършеното нарушение, тъй като само тогава наказваният би могъл да реализира правото си на защита в пълния му обем. Основанието за налагане на дисциплинарно наказание е извършено дисциплинарно нарушение. Съгласно чл. 224, ал. 2 от ЗМВР дисциплинарните нарушения са неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и генералния комисар на МВР и на преките ръководители, неизпълнение на служебните задължения, неспазване на служебните правомощия и на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Първото нарушение, за което е наложено дисциплинарното наказание е неизпълнение на задължението по чл. 178, ал. 2 и ал. 3 от ЗМВР. Изпълнителното деяние е подготовка за вземане на решение по жалба, подадена от родственик на наказания служител, чрез определяне на подчинен служител за работа по същата, без да уведоми писмено съответния орган по чл. 186, ал. 1 от ЗМВР. Същото деяние е квалифицирано и като нарушение на т. 4, 7 и 32 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които регламентират задължения на полицейския служител съответно винаги да проверява законността на действията, които възнамерява да предприеме, да пази доброто име на институцията, която представлява и със своите професионални знания и умения да подпомага органите на съдебната власт. Допуснато е противоречие между фактическите и правни основания за издаване на заповедта - фактическите обстоятелства сочат на неизпълнение на служебните задължения, а правното основание е свързано с нарушение на етичните правила. Това формално несъответствие е съществен порок във формата на акта, който е самостоятелно основание за отмяната му в тази част. Аналогичен извод следва и по отношение на второто нарушение, описано в заповедта: "За времето от 29.04.2010 г. до 13.10.2010 г. многократно е злоупотребявал с предоставената му власт като полицейски инспектор и по време на инструктажите на полицейските наряди е поставял конкретни задачи за работа по Наредба № 34/1999 за таксиметров превоз на пътници, в това число проверка на таксиметрови автомобили и съставяне на актове за установяване на административни нарушения (АУАН) по наредбата, без да е издадена заповед на министъра на вътрешните работи за упълномощаване на длъжностни лица от МВР да съставят АУАН или изрични указания от ръководството на РУ "Полиция" - Казанлък да издават наказателни постановления за нарушения по наредбата, като по този начин подчинените му полицейски служители са били използвани за намеса в конкуренцията между автобусните и таксиметровите превозвачи на територията на град Казанлък". Това поведение е квалифицирано като нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 8, п. 1-во от ЗМВР. Преценката на процесната заповед сочи, че тя не е издадена в изискуемата от закона форма, тъй като в нея не са посочени разпоредбите, които са нарушени, нито доказателствата, въз основа на които нарушението е установено. Този извод не се променя от посочването на правната квалификация на дисциплинарното нарушение, намиращо своето основание в бланкетната норми на чл. 227, ал. 1, т. 8 и т. 10 от ЗМВР, тъй като то не замества необходимостта от посочването на конкретната нарушена разпоредба, регламентираща служебната дейност. При липсата на прецизиране на нарушените норми, регламентиращи служебните задължения и етичните правила, съдът приема, че наказващият орган не е спазил императивното изискване на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР във връзка с реквизитите на оспорената заповед. Поради това същата, като издадена при неспазване на законоустановената форма, се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена. При този изход на делото направеното от жалбоподателя искане за разноски е основателно, поради което следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 200 (двеста) лева. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2-ро от АПК, Върховният административен съд, пето отделение