Решение № 10743 от 13.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7955/2015 г.

Решение № 10743 от 13.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7955/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Триадица", Столична община против решение № 1960 от 24.03.2015 г. по адм. дело № 7993/2014 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № РД-09-2-678/30.12.2010 г. на същия административен орган, с която е наредено да се изпълни принудително преместване на излязло от употреба моторно превозно средство, лек автомобил "Лада" с рег. № СА 1433 ВМ, червен цвят, паркирано върху общинска собственост на ул. "Златишки проход", бл. 27Д и превозното средство да се транспортира до центъра за разкомплектоване в кв. Кремиковци. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и представените доказателства, тъй като заповедта е издадена при спазване на процесуалните изисквания и след осъществяване на материалноправните основания за това. Моли да бъде отменено. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт пред двете съдебни инстанции. Ответницата по касационната жалба не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е постановено в противоречие с материалния закон. Заключението на първоинстанционния съд за отмяна на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на процедурата по издаване на акта, не кореспондира с нормативната уредба и не се споделя от настоящата инстанция. Заповедта е издадена на основание чл. 23, ал. 5 от Наредбата за поддържане и опазване на чистотата и управление на отпадъците на територията на Столична община, след изпълнение на предвидената в нея процедура. По делото е установено, че производството е образувано по инициатива на административния орган, който назначава комисия от служители на общинската администрация, Столичния инспекторат и на IV РУП - СДВР, която да установи излезли от употреба моторни превозни средства и техните собственици (заповед № РД-09-2-358/09.10.2009 г. на кмета на район "Триадица", Столична община). След като констатира, че лек автомобил "Лада" с рег. № СА1433 ВМ, паркиран върху общинска собственост, е със спуснати гуми, каросерията е в лошо състояние и няма данни за извършен технически преглед, комисията приема, че превозното средство е излязло от употреба, за което съставя протокол и поставя стикер- предписание на предното стъкло, с който уведомява собственика в 3-месечен срок да освободи заеманото общинско място и да премести автомобила в имот частна собственост, като го предупреждава, че при неизпълнение автомобилът ще бъде преместен принудително и разкомплектован. След констатация, че моторното превозно средство не е преместено в указания срок, а и година по-късно, кметът на район "Триадица" издава заповед № № РД-09-2-678/30.12.2010 г., с която нарежда да се изпълни принудително преместване на излязлото от употреба и описано по- горе моторно превозно средство и същото да се транспортира до центъра за разкомплектоване в кв. Кремиковци. При тези данни следва да се приеме, че процедурата по издаване на оспорения акт е спазена. Определянето на лекия автомобил като излязъл от употреба е извършено от комисия, назначена в посочения в нормата състав от кмета на район "Триадица" в съответствие с правомощията на последния по чл. 23, ал. 1 от Наредбата за поддържане и опазване на чистотата и управление на отпадъците на територията на Столична община. Собственикът, който не е изпълнил задължението си по чл. 22, ал. 3 от наредбата да съхранява моторното превозно средство в имот частна собственост, е уведомен за започналото производство, за действията, които следва да предприеме, както и за последиците при неизпълнение по предвидения в наредбата ред- със стикер - предписание, залепен на предното стъкло на автомобила, а и чрез поставяне на обявление в общината. По този начин изискванията за уведомяване, предвидени и в чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от АПК са изпълнени и в съответствие с изискванията на чл. 34 от АПК на собственика е осигурена възможност да участва в производството. След като процедурата по уведомяване е осъществена, обстоятелството, че ответницата по касационната жалба не се е запознала с предписанието, не го е изпълнила и не е поискала достъп до констативния протокол, не може да бъде вменено в отговорност на административния орган и да обоснове отмяна на постановения административен акт. Ето защо съображенията на първоинстанцинния съд в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Доводът за допуснато нарушение на чл. 36 от АПК, тъй като от страна на административния орган не са събрани доказателства, идентифициращи собственика на автомобила, също е неоснователен. Идентификацията на лекия автомобил по номера на двигателя и рамата не може да се извърши при външен оглед, каквато е компетентността на комисията. Освен това установяването на собственика е необходимо във връзка с уведомяването на последния, което в конкретната хипотеза е сторено по предвидения в наредбата ред - с поставянето на стикер- предписание и чрез обявление в общината. Този начин на уведомяване, е насочен към максимално бързо, лесно и пълно информиране на собственика, в съответствие с целите на наредбата - да се установят и преместят от терени общинска собственост излезли от употреба моторни превозни средства. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а изводите на административния съд в обратния смисъл са в противоречие с нормативната уредба. При издаване на заповедта са спазени и материалноправните изисквания, предвидени в чл. 23, ал. 5 от наредбата. Съгласно посочената разпоредба в случай, че собственикът не е изпълнил предписанието в срок, въз основа на протокола за техническо състояние на моторното превозно средство, кметът на района издава заповед за принудително преместване на превозното средство на площадка за временно съхранение или в център за разкомплектоване. В разглежданата хипотеза предписанието не е изпълнено, поради което с оглед техническото състояние на автомобила, установено в констативния протокол, чиито констатации не са оспорени от собственика и се потвърждават косвено и от факта, че в периода след издаване на предписанието до постановяване на акта, т. е. повече от една година, липсват данни автомобилът да е променял местоположението си, компетентният орган упражнява предвиденото в наредбата правомощие да нареди преместване на излязлото от употреба моторно превозно средство. С това е постигната и целта на наредбата - да се създадат условия за опазване чистотата на столицата, а отпадъците да се събират своевременно и управляват съобразно нормативните изисквания. Доводът, че на ответницата по касационната жалба не е съставен акт за установяване на административно нарушение, не обоснова незакосъобразност на заповедта за преместване, тъй като съставянето на такъв акт не е елемент от фактическия състав по постановяване на оспорената заповед. Касационният довод за необоснованост на съдебното решение също е основателен. Съдебният акт е постановен в противоречие със събраните доказателства. Не са взети предвид доказателствата, че процедурата по издаване на заповедта е изпълнена- съставен е констативен протокол и е поставен стикер - предписание, указващ поведение на собственика. Тези доказателства не са обсъдени и изводите за допуснати съществени нарушения на процедурата по издаване на акта са направени в противоречие с тях. Съобразно всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон и със събраните доказателства. Налице са посочените от касатора и изброени в текста на чл. 209, т. 3 от АПК основания за неговата отмяна и същото следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на М. Б. Л. да бъде отхвърлена. С оглед изложеното, направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и пред двете съдебни инстанции и на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответницата по касационната жалба М. Л. следва да заплати на Столична община сумата 600.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт пред двете съдебни инстанции. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,