Решение № 7717 от 28.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4967/2021 г.

Решение № 7717 от 28.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4967/2021 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" в Министерство на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на Националния орган по Програма за трансгранично сътрудничество "Дунав" 2014 – 2020 година, чрез главен юрисконсулт Л., срещу решение № 107/15.03.2021 година на Административен съд гр. Хасково по адм. д. № 815/2020 година, с което съдът е отменил негово решение № РД-02-14-655/10.08.2020 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че в случая била констатирана дейност по изпълнение на проект, финансиран със средства от ЕСИФ, предоставени по Програма за трансгранично сътрудничество "Дунав" 2014-2020 година, състояща се във възлагане на задължения на държавен служител извън установеното му работно време и длъжностна характеристика. Размерът на възнаграждението за това възлагане бил определен съгласно Постановление № 189 от 28 юли 2016 година за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от ЕСИФ, за програмен период 2014-2020 година, което не било приложимо за Програма за трансгранично сътрудничество "Дунав" 2014-2020 година. Изложеното представлявало нередност по чл. 70, ал. 1, т. 10 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), за която законосъобразно била определена финансова корекция по диференциален метод в размер на 2311,18 евро, представляващи неправомерно верифицирани разходи по Бюджетна линия "Разходи за персонал" за отчетен период 01.07.2018 година – 31.12.2018 година. Поради спецификата на изчисленията на допустимите разходи по Бюджетна линия 2 "Офис и административни разходи", неправомерно платени по тази бюджетна линия били и разходи в размер на 346, 67 евро, изчислени на база на плоска ставка в размер до 15%. Като не съобразил тези установявания, първоинстанционният съд постановил неправилен съдебен акт, който следвало да бъде отменен. Вместо него, следвало да се постанови друг, с който да се отхвърли жалбата на община Димитровград срещу решение № РД-02-14-655/10.08.2020 година на директора на Дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" в Министерство на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на Националния орган по Програма за трансгранично сътрудничество "Дунав" 2014 – 2020 година. Претендира разноски по делото.

Ответникът, община Димитровград, чрез старши юрисконсулт И., оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес.

При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения.

Досежно правилното приложение на материалния закон:

Производството пред Административен съд гр. Хасково е образувано по жалба на община Димитровград срещу решение № РД-02-14-655/10.08.2020 година по проект с рег. №DTP1-037-3. 1, съфинансиран по Програма за трансгранично сътрудничество "Дунав" 2014 – 2020 година, с партньор община Димитровград, подписано от директора на Дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" в Министерство на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на Националния орган по Програма за трансгранично сътрудничество "Дунав" 2014 – 2020 година. С обжалваното решение, на община Димитровград за нередност по чл. 70, ал. 1, т. 10 от ЗУСЕСИФ, представляваща нарушение на чл. 18, пар. 2 от Регламент № 1299/2013 година на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година, е определена финансова корекция по диференциален метод в размер на 2311, 18 евро, представляващи неправомерно верифицирани разходи по Бюджетна линия "Разходи за персонал" за отчетен период 01.07.2018 година – 31.12.2018 година. Поради спецификата на изчисленията на допустимите разходи по Бюджетна линия 2 "Офис и административни разходи", като неправомерно платени по тази бюджетна линия са посочени и разходи в размер на 346, 67 евро, изчислени на база на плоска ставка в размер до 15%. За да отмени обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, но при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че процедурите по верификация и определяне на финансова корекция са самостоятелни процедури. В случая като нарушена разпоредба е изписана такава делегираща правомощия на държавата-членка да определи правила за допустимост на разходите. Посочената правна норма не била пряко адресирана към бенефициерите по програмата. Като е мотивирал липса на нарушение, представляващо основание за определяне на финансова корекция, първоинстанционният съд е отменил обжалвания административен акт като материално незаконосъобразен.

При извършена проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения.

Досежно правилното приложение на материалния закон:

Страните не спорят по фактите.

Поставеният пред касационната инстанция спор касае правилното приложение на материалния закон от първоинстанционния съд и се свежда до спора, осъществено ли е от община Димитровград нарушение по проект с рег. № DTP1-037-3. 1, съфинансиран по Програма за трансгранично сътрудничество "Дунав" 2014 – 2020 година, с партньор община Димитровград, което да представлява основание за определяне на финансова корекция, на основание чл. 70, ал. 1, т. 10 от ЗУСЕСИФ при прилагане на диференциалния метод?

Касационната инстанция приема за правилен извода на АС гр. Хасково, разграничаващ процедурите по верификация от тези по определяне на финансова корекция.

В конкретната хипотеза, ръководителят на националния орган по програмата (РНО) е направил извод за "неправомерно отчетени допълнителни възнаграждения по проекта по бюджетна линия "Разходи за персонал" за отчетен период 01.07.2018 – 31.12.2018 година" в размер на 2 311, 18 лева. Като е изложил съображения за неприложимост на Постановление № 189 от 28 юли 2016 година за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от ЕСИФ, за програмен период 2014-2020 година, към разходите по Програма за трансгранично сътрудничество "Дунав" 2014-2020 година, РНО е заключил, че тези суми са неправилно декларирани от страна на бенефициера за възстановяване. Ето защо, за нарушение на чл. 18, пар. 2 от Регламент № 1299/2013 година на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година, представляващо нередност по чл. 70, ал. 1, т. 10 от ЗУСЕСИФ, РНО е определил на община Димитровград финансова корекция по диференциален метод в размер на 2311, 18 евро, представляващи неправомерно верифицирани разходи по Бюджетна линия "Разходи за персонал" за отчетен период 01.07.2018 година – 31.12.2018 година. Поради спецификата на изчисленията на допустимите разходи по Бюджетна линия 2 "Офис и административни разходи", като неправомерно платени по тази бюджетна линия са посочени и разходи в размер на 346, 67 евро, изчислени на база на плоска ставка в размер до 15%.

Касационната инстанция, като споделя изводите на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на обжалвания административен акт, излага допълнителни съображения в тази насока, както следва:

1. Неправомерно верифициран разход по проект, финансиран със средства от ЕСИФ, в това число и по Програма за трансгранично сътрудничество "Дунав" 2014-2020 година, не представлява фактическо основание за определяне на финансова корекция (ФК). В конкретната хипотеза, РНО неправилно е квалифицирал като нередност, основание за определяне на ФК, неправомерно верифициран разход по проект, финансиран със средства от ЕСИФ по Програма за трансгранично сътрудничество "Дунав" 2014-2020 година.

2. Основанията за определяне на ФК на национално ниво са регламентирани в чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, като нормата на т. 10 изисква осъществяване на "друга нередност", извън регламентираните в т. 1 – т. 9. Тази нередност следва да е разписана като такава в нарочен нормативен акт. В случая органът не посочва такъв, като не аргументира "друга нередност" по смисъла на т. 10.

3. Чл. 18, пар. 2 от Регламент № 1299/2013 година на ЕП и на Съвета от 17 декември 2013 година делегира компетентност на държавите-членки да определят допълнителни правила за допустимост на разходите. Община Димитровград не е пряк адресат на нормата. Дори и общината да я заявила за верификация недопустим разход, вредата на Бюджета по проекта настъпва не от заявяването му, а от неправилното му верифициране от РНО по програмата.

Неправилно верифицирани разходи по проекта не могат да се възстановяват в бюджета по проекта посредством процедурата по определяне на ФК предвид липсата на фактическо и правно основание затова. Неправилното верифициране на разход по проекта не е нарушение допуснато от бенефициера. Липсата на нарушение, което да съставлява нередност, не дава основание за определяне на ФК.

4. Точният размер на неправилно верифицираната сума по проекта не дава основание за прилагане на диференциалния метод за определяне на ФК. Основание за възстановяването му в бюджета по проекта може да представлява акт, с който се отменя верификацията на разхода, естествено постановен при спазване на правилата на АПК за отмяна на влезлите в сила административни актове от техните волеизявители.

Предвид гореизложеното, като правилно, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Касационната инстанция не следва да се произнася по поставения от касатора въпрос за приложение на Постановление № 189 от 28 юли 2016 година за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от ЕСИФ, за програмен период 2014-2020 година, към разходите по Програма за трансгранично сътрудничество "Дунав" 2014-2020 година, тъй като той е ирелевантен за правилното решаване на настоящия спор. Би имал значение в хода на процедура по оценка на допустимост на разхода, съответно на процедура по отмяна на акт за верифицирането му като незаконосъобразен.

Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат разноски за касационна инстанция в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение при приложение на чл. 78, ал. 8 от Гражданскопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд

Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 107/15.03.2021 година на Административен съд гр. Хасково по адм. д. № 815/2020 година.

ОСЪЖДА Министерството на регионалното развитие и благоустройството да заплати на община Димитровград сумата от 100 (сто) лева, представляващи разноски за юрисконсулт за касационна инстанция.

Решението е окончателно.