Решение № 1393 от 6.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4950/2007 г.

Решение № 1393 от 6.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4950/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С решение № 397/26.06.207 г. по гр. д. № 440/07 г. на Русенския окръжен съд е отменено решение № 32/5.03.2007 г. по гр. д. № 4190/06 г. на Русенския районен съд в частта, в която са определени правата на съделителите по отношение допуснатия до делба недвижим имот и вместо него е постановено друго, с което е допусната делба при квоти 6760.5/11 111 за съделителя Й. К. П. и 4350.5/11 111 за съделителката М. В. Г. Със същото въззивно решение е отменено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен искът за делба по отношение на движими вещи - спалня "Н", състояща се от четирикрилен гардероб, тоалетка с огледало и 1 бр. табуретка; масивна маса Н.; дървени столове "Б"- 6 бр; секция с двукрилен гардероб и 4 крила; легло "П" и шкаф за спално бельо; холова гарнитура, състояща се от кушетка, 2 бр. фотьойли и 2 бр. табуретки; секция "Б", състояща се от 5 тела; нов персийски килим; малка дървена масичка; кухненско канапе; пералня "П" и е допусната делба на същите при равни права за страните. Първоинстанционното решение е отменено и в частта, с която Й. К. П. е осъден да заплати на М. Г. В. на основание чл. 31, ал. 2 ЗС месечно обезщетение за разликата над 46.98 лв. до 60 лв. и в тази част искът е отхвърлен. В останалата част решението на Русенския районен съд е оставено в сила. Съделителката М. В. Г. е обжалвала въззивното решение в частта относно квотите, при които е допусната делбата на недвижимия имот. Счита, че в тази част решението е неправилно като постановено в нарушение на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата по делото и на материалния закон. Сочи, че не било установено по безспорен начин наличие на трансформацията на лично имущество на съпруга, тъй като същият не е доказал да е бил собственик на отчуждения имот, поради което делбата на апартамента следва да се извърши при равни права. Против въззивното решение е подадена касационна жалба и от Й. К. П., който обжалва същото относно квотите, при които е допусната делба на апартамента, както и в частта, с която е допусната делба на посочените движими вещи. Твърди, че сумата от 5 111 лв., собствени средства, с които е изплатено жилището, са изцяло негова лична собственост, поради което въззивният съд необосновано е отказал да признае частична трансформация в този размер. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като обсъди доводите в касационната жалба и извърши проверка на обжалваното решение, намира за установено следното: Страните по делото са бивши съпрузи, бракът между които е прекратен с развод. По делото не е спорно, че по време на брака са придобили недвижим имот, представляващ апартамент № 10, находящ се на седмия етаж във вход Б на жилищен блок "Ф" в комплекс "Р" в гр. Р. Видно от представения по делото нот. акт № 7, т. VIII, дело № 2229/76 г., жилището е отстъпено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятие по ЗТСУ. Цената на жилището е била 11 111 лв., от които 5 111 лв. са покрити чрез прихващане на припадащата се сума срещу отчуждения имот и собствени средства, а за разликата от 6 000 лв. - чрез заем. В съответствие с доказателствата по делото въззивният съд е приел, че жилището е дадено в обезщетение срещу отчужден недвижим имот, лична собственост на съпруга Й. От представените по делото писмени доказателства - заповед № 217/28.04.1974 г. и сметка за оценка на имот, предвиден за отчуждаване за жилищно строителство, се налага извод, че Й. К. П. е бил собственик на 1/3 ид. част от отчуждения имот пл. № 1* в кв. 514 по плана на гр. Р., ведно с построената в него жилищна сграда, оценен на 2 409.97 лв., за който е определено обезщетение с тристаен апартамент. Оплакването на касаторката за нарушение на съществени процесуални правила при преценка на тези доказателства е неоснователно. По делото е безспорно установено, че отчуждителното производство по отношение на имот пл. № 1* в кв. 514 по плана на гр. Р., за който е предоставен в обезщетение процесният апартамент, е проведено в лицето на К. П. К., съпругът на касаторката Й. К. П. и С. К. П., които са посочени като правоимащи с равни права в оценителния протокол в качеството им на съсобственици на имота. Неоснователно е оплакването на касатора Й. К. за неправилно определяне размера на личния му дял от процесното жилище поради трансформация на лични средства. В тази насока правилно въззивният съд е придал решаващо значение на оценката на имота, посочена в заповедта по чл. 95 ЗТСУ (отм.), тъй като касаторът не е ангажирал доказателства същата да е била изменена. Неподкрепено с доказателства е и твърдението му, че сумата от 5 111 лв. е формирана от обезщетението за отчуждения му недвижим имот, преведено на жилищен влог и начислените върху него лихви до момента на изплащане на апартамента. Въззивното решение е обосновано и законосъобразно в частта, с която са допуснати до делба посочените в диспозитива на решението движими вещи, за които е прието, че страните са притежавали в режим на съпружеска имуществена общност. Изводът за придобиването и съществуването им кореспондира със събраните по делото писмени и гласни доказателства. По отношение на спалнята "Н", дървената маса "Н." и столовете "Б" е установено, че са закупени на името на съпругата М по време на брака й с касатора през 1988 и 1989 г. Относно съществуването на другите вещи - секция с двукрилен гардероб, легло "П" и шкаф за спално бельо; холова гарнитура, състояща се от кушетка, 2 бр. фотьойли и 2 бр. табуретки; секция "Б", състояща се от 5 тела; нов персийски килим; малка дървена масичка; кухненско канапе; пералня "П", са събрани гласни доказателства - показанията на св. Д. Г., която е в приятелски отношения със страните, посещавала е жилището им и има лични впечатления от обзавеждането в него. Нейните показания са ценени и във връзка с обясненията на касатора К., който е твърдял, че част от движимите вещи, предмет на иска за делба, се намират в жилището, но са негова лична собственост, тъй като са придобити преди брака. При липса на доказателства в тази насока, законосъобразно съдът е приел, че презумпцията на чл. 19, ал. 1 СК не е оборена и е допуснал да се извърши делба на същите при равни права за страните. По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на релевираните с касационните жалби нарушения на съществени процесуални правила и на материалния закон следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът