Решение № 4114 от 4.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9344/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Варна при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Димова, срещу решение 1138/28.07.2023 г., постановено по адм. дело 1139/2021 г. по описа на Административен съд Варна, в частта, с която по жалба на Варна скрап" ЕООД, [ЕИК], е отменен ревизионен акт (РА) Р-03000320004176-091-001/02.02.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП Варна, потвърден с решение 47/26.04.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, по отношение на установени допълнителни задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2019 г. в размер над 97,71 лв. до 115 439,61 лв. - главница и лихви за просрочие в размер над 8,36 лв. до 6 959 лв. - лихви. В останалата част решението на първоинстанционния съд не се обжалва от страните по делото и e влязло в сила. В касационната жалба се изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва заключението на първоинстанционния съд по същество и излага съображения за неяснота в преценката на събраните доказателства. Счита че установените обстоятелства във връзка с материалната и ресурсна обезпеченост на доставчиците са от решаващо значение за крайния извод. Прегледът на документацията разкрива, че някои фактури не са представени при насрещните проверки на дружествата. Налице са разминавания в дадените свидетелски показания, които не са отчетени от решаващия съд. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново по същество, с което РА да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер по Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за двете съдебни инстанции, както и заплатената такса за касационно обжалване в размер на 978,34 лв., съгласно представен списък на разноските. Ответникът Варна скрап" ЕООД, редовно призован, не взема становище по касационната жалба и не се представлява по делото. Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България дава заключение за допустимост и основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна с доказателствата по делото и след обсъждане на наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Варна е бил РА Р-03000320004176-091-001/02.02.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение 47/26.04.2021 г. на ДД ОДОП Варна при ЦУ на НАП, по отношение на установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2019 г. в размер на 115 439,61 лв. - главница и лихви за просрочие в размер на 6 959 лв. - лихви и не е признат данъчен кредит по ЗДДС за данъчни периоди м. 10, м. 11 и м. 12.2019 г., м. 01 и м. 02.2020 г., който е определен в общ размер на 0,00 лв. - главници и 0,00 лв. лихви като са определени задължения по всеки протокол в размер на 0 лв., предвид спецификата на режима на обратното начисляване. Съгласно фактическите установявания по делото, през ревизирания период основната дейност на Варна скрап" ЕООД е търговия с черни и цветни метали и вторични суровини от всякакъв вид с физически и юридически лица. За целта дружеството разполага с две наети площадки на територията на гр. Варна и е представило издадено решение 03-Д0-0000544-01/21.08.201З г. от РИОСВ-Варна на основание чл. 35 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). В счетоводството на жалбоподателя за 2019 г. са заведени стоки на обща стойност 1 207 853,66 лв. по 289 бр. фактури, издадени от процесните доставчици Ел контакт 62 ЕООД, Метал Конструкшънс ЕООД, Метал Контрол 2018 ЕООД, Олга корект 70 ЕООД и Радост метал ЕООД. Резултатите от извършените насрещни проверки от ревизиращия екип в тази връзка са описани подробно в констативната част на решението. За изясняване на делото по искане на жалбоподателя са разпитани като свидетели лицата И. Йорданов, Т. Бурназов, С. Пенев и Р. Рамадан и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Свидетелските показания и отговорите на вещото лице са обсъдени подробно в решението. Заключението по ССЕ е кредитирано по същество като обективно и компетентно, кореспондиращо със събраните по делото доказателства и прието без оспорване от страните по делото. От правна страна след извършена служебна проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК решаващият съд е приел, че РА, ЗВР и ЗИЗВР са издадени от компетентен орган по приходите, надлежно оправомощен със заповеди на директора на ТД на НАП Варна и при спазване на изискванията за писмена форма съгласно чл. 120, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ. В хода на ревизионното производство съдът не е намерил съществени процедурни нарушения, които са самостоятелно основание за отмяна на акта. За да уважи жалбата и да отмени РА в съответната част като незаконосъобразен, съдът е обобщил изводите на органите по приходите и е приел, че с оглед на ангажираните доказателства жалбоподателят е установил реалното осъществяване на спорните доставки. Спорът по същество е концентриран до преценката за документална обоснованост на разходите, направени от Варна скрап ЕООД и служещи като основание за признаването им за данъчни цели и намаление на финансовия резултат на дружеството за 2019 г. Съвкупният анализ на събраните доказателства води до извод, че при ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК са представени голяма част от изисканите документи относно индивидуализацията на предмета и неговото предаване между страните, които не се поставят под съмнение от ответника. В подкрепа на крайното заключение са взети предвид относимите законови разпоредби на чл. 163а и сл. ЗДДС и чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 16, ал. 1 ЗКПО, както и фактите на самоначисляване на ДДС от жалбоподателя по съответния ред, отговорите на вещото лице по ССЕ за редовно водена счетоводна отчетност, извършените разплащания между страните и практиката на СЕС по конкретни дела. Дадените свидетелски показания във връзка с механизма на осъществяването на сделките не разколебават направените изводи. Постановеното решение от Административен съд Варна е валидно, допустимо и правилно. При разглеждането на делото първоинстанционният съд е отделил спорните от безспорните въпроси при коректно разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса. Събраните доказателства и направените изводи от съда кореспондират с изискванията на приложимата правна рамка. Не се установяват заявените касационни недостатъци в тази насока. Касаторът не оспорва правилността на приетото от решаващия съд тълкуване на разпоредбите на ЗКПО, свързано с основанието за отказа да бъдат признати отчетените разходи от Варна скрап ЕООД за 2019 г. по фактури, издадени от Ел контакт 62 ЕООД, Метал Конструкшънс ЕООД, Метал Контрол 2018 ЕООД, Олга корект 70 ЕООД и Радост метал ЕООД. Оплакванията са фокусирани върху оценката на събрания доказателствен материал от решаващия съд. Основните доводи касаят непредставянето в цялост на изисканите документи при проверките на дружествата, както и твърдението за разминаване между свидетелските показания и транспортната документация относно броя на извършените курсове в рамките на работния ден. Отчетливо внимание заслужава и заключението в края на касационната жалба, че преминаването към облагане по реда по чл. 122 и сл. ДОПК зависи изцяло от субективната преценка на органите по приходите. Така оперативната самостоятелност на органа по приходите позволявала да се ползва от презумпцията по чл. 123 ДОПК. Изразеното разбиране от касатора е в противоречие с трайноустановената практика на Върховния административен съд, според която законосъобразното облагане с данък в размер, установен в материалния данъчен закон, към определена от органа по приходите основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК зависи изцяло от наличието на обстоятелствата, предвидени в ал. 1 на същата разпоредба. Доказателствената тежест за установяване на предпоставките по чл. 122, ал. 1 ДОПК лежи върху органа по приходите, което в условията на пълно и главно доказване не е осъществено в случая. Съгласно чл. 123, ал. 1 ДОПК, в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато е налице една от изброените хипотези по т. 1 и т. 2. Само при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1-8 ДОПК и при спазване на правилата по чл. 122, ал. 2 и ал. 4 ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него данъчна основа. За целта обаче, основанията за преминаване към ревизия по реда на чл. 122 ДОПК следва да са безспорно установени. Неправилното преминаване на ревизията по особения ред води и до неприложимост на презумпцията за вярност на фактическите констатации в РА. Настоящата касационна инстанция счита за правилни и обосновани изводите в обжалваното съдебно решение. Административният съд логично се е позовал на относимите норми на чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 ЗКПО и е извършил критична съпоставка между данните, установени в заключението на вещото лице по ССЕ и констатациите на данъчните органи, довели до определяне на допълнителни публични задължения за корпоративен данък по ЗКПО. Неотносими към предмета на делото са касационните твърдения за недекларирани приходи от собствениците на товарните автомобили, с които е осъществен транспорта на стоките, както и че при проверките на съответните дружества в хода на ревизията не са били представени удостоверения за регистрация в публичния регистър на търговци и брокери на отпадъци. Извършената проверка по служебен път от ревизиращия екип е достатъчна за установяване на последното обстоятелство, както сочат и констатациите в РД/РА. В противоречие с изяснената фактическа обстановка и доказателствата по делото е становището, че в издадените фактури от Ел контакт 62 ЕООД, Метал Конструкшънс ЕООД, Метал Контрол 2018 ЕООД, Олга корект 70 ЕООД и Радост метал ЕООД и придружаващата ги първична документация не е конкретизиран видът и количеството на съответния метал, както и че липсват кантарни бележки. Достатъчно показателни в това отношение са заключението на ССЕ и отговорите на в.л. Станева по въпросите на процесуалния представител на ответника в с.з. на 01.03.2022 г. Въз основа на тях се опровергават твърденията за липса на документите и се потвърждава съпоставимост между данните от книгите по ЗУО, счетоводната отчетност и складовия софтуер на жалбоподателя. Резултатите от подробния анализ на информацията са приложени от експерта на магнитен носител. Съгласно нормата на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Това изискване в случая е изпълнено чрез съвкупната преценка на събрания доказателствен материал в голям обем (3 тома, 10 папки) и приетата без оспорване ССЕ. Поставянето на допълнителни задачи по повод възприемането на фактите в тази част на спора е било възможно в хода на делото пред административния съд по реда чл. 200, ал. 3 във вр. с чл. 201 ГПК. Решаващият съд е обосновал надлежно крайния извод, че извършените корекции с РА на финансовия резултат на Варна скрап ЕООД за 2019 г. са незаконосъобразни. След проверка на заявените от касатора пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Заключението на решаващия съд се споделя от настоящият касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд, довели до отмяна на процесния РА. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Разноски в полза на ответната страна не се дължат поради липсата на претенция за това. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,