Решение № 9895 от 19.10.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, насочени срещу решение 5716/11.10.2022 г., постановено по адм. дело 1566/2022 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). С касационната жалба на Н. Неделчев се иска обявяването за нищожно, респ. недопустимо на атакуваното решение, като постановено от незаконен състав, тъй като води дело срещу АССГ. Счита, че са налице касационните основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска да се наложи имуществена санкция на администратора на лични данни, поради което пледира делото да бъде върнато за произнасяне в тази насока. Относно съдебното решение в частта му с която жалбата му е била отхвърлена, излага съображения, че не е управлявал автомобила. Прави множество по обем фактически твърдения и иска отмяна на съдебното решение. Касационна (озаглавена въззивна) жалба срещу решението е подадена и от Ц. Павлова-Иванова, назначена за процесуален представител на Н. Неделчев по реда за предоставяне на правна помощ. С нея по изложени фактически основания се иска отмяна на съдебното решение в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Неделчев по оспорване на т. 4 на решение ППН-01-848/2020 г. от 30.12.2021 г. на Комисията за защита на личните данни, както и в частта на разноските. Ответникът в настоящото производство Комисия за защита на личните данни (КЗЛД), чрез юрисконсулт М. Райчева, в писмен отговор оспорва касационната жалба подадена от адвокат Павлова-Иванова и моли оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът министър на вътрешните работи, чрез пълномощника юрисконсулт В. Табакова оспорва двете касационни жалби в съдебно заседание и пледира за отхвърлянето им. Иска потвърждаване на решението на АССГ. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че двете касационни жалби са процесуално допустими като подадени от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в законовия срок и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Неделчев срещу решение ППН-01-848/2020 г. от 30.12.2021 г. на КЗЛД, с което подадена от него жалба срещу министъра на вътрешните работи е обявена за основателна в частта по т. 1, във връзка с твърдения за неправомерно събиране на лични данни, съдържащи се в решение 699/20.05.2020 г. по ч. н. д. 1332/2020 г. на Районен съд (PC) Варна и решение 86/19.06.2020 г. по в. ч. н. д. 557/2020 г. на Окръжен съд (ОС) Варна, извършено от администратора на лични данни нарушение на чл. 5, § 1, б. а от Регламент (ЕС) 2016/679 - принципът на законосъобразността: събиране на лични данни при липса на предвидено условия за това по чл. 6, § 1 и чл. 9, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679. По т. 2 от решение ППН-01-848/2020 г. е разпоредено на администратора на лични данни на основание чл. 58, § 2, б. г от Регламент (ЕС) 2016/679 да се заличат личните данни на Неделчев като лице нуждаещо се от лечение с оглед наличието на конкретни медицински и юридически критерии, налагащи неговото настаняване за задължително лечение, а в т. 3 е определен срок от един месец за изпълнението на мярката. По т. 4 от решението си КЗЛД е приела за неоснователна жалбата на Неделчев срещу министъра на вътрешните работи в частта по твърдения за неправомерно събиране на лични данни от PC Варна и УМБАЛ Света марина ЕАД, съдържащи се в комплексна съдебно - психиатрична и психиатрична експертиза (КСППЕ) и епикриза за целите на прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1,6. а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). В жалбата си до КЗЛД Неделчев е изложил твърдения за незаконосъобразно обработване на личните му данни от началника на сектор Пътната полиция към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Варна, в производството по издадената от последния заповед 20-0819-001128/02.07.2020 г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. а ЗДвП му е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) за временно отнемане на свидетелството му за управление на моторно превозно средство (МПС) до отпадане на основанието за това. Изискани са били решение, протоколи, експертиза и епикриза от ч. н. д. 1332/2020 г. на PC Варна, като информацията е поискана след налагането на ПАМ. АССГ е оставил без разглеждане жалбата в частта срещу т. 1, т. 2 и т. 3 от решение ППН-01-848/2020 г. от 30.12.2021 г. и е прекратил производството в тази част, поради липса на правен интерес от оспорването, а в частта по т. 4 жалбата на Неделчев е била отхвърлена. За да постанови този резултат съдът е приел, че с т. 1 е било удовлетворено искане на Неделчев да се признае, че е нарушено правото на законосъобразно обработване на негови лични данни. С т. 2 и т. 3 на оспорвания акт са приложени мерките по чл. 58, § 2, б. г от Регламент (ЕС) 2016/679 и е определен срок за изпълнение им. Неделчев не е оспорвал същите, а е пледирал за налагане и на административно наказание. В тази връзка АССГ е изложил, че ангажирането на административно-наказателна отговорност е в оперативната самостоятелност на КЗЛД и тя не може да бъде замествана при упражняването на тези правомощия от съда. За дадения едномесечен срок за изпълнение на мярката също липсва правен интерес за оспорване от Неделчев, тъй като това задължение е насочено към заинтересованата страна, а не към него и не засяга правна му сфера. По отношение на частта по т. 4 от решението, за която жалбата на Неделчев е била отхвърлена, е посочено, че решението е прието от компетентен колективен орган, при изискуемия кворум, с необходимото мнозинство, в рамките на предоставените му правомощия, в изискуемата от закона писмена форма, като съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК - фактически и правни изводи, поради което не са налице пороци, обуславящи неговата нищожност. Съдът е констатирал, че не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като е спазена предвидената процедура и решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. По същество съдът е приел, че действията на началника на сектор Пътната полиция към ОДМВР Варна по служебно събиране на доказателства и обработването на лични данни на Неделчев, са законосъобразни по смисъла на чл. 6, § 1, б "д" от Регламент (ЕС) 2016/679, тъй като обработването е било необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес и при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора. По тези съображения, съдът е счел за правилна и законосъобразна преценката на административния орган за липсата на допуснато нарушение при обработването на лични данни на Неделчев. Решението е валидно - постановено от надлежен съд, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма и е подписано. Произнесено е от подведомствен, функционално, родово и местно компетентен съд. Неоснователно е възражението на Неделчев, че решението е постановено от незаконен състав, при наличие на основание за отвод, тъй като води дело срещу АССГ. По принцип преценката на съдебния състав по реда на чл. 23, ал. 2 от ГПК, приложим в съдебно-административното производство по силата на чл. 144 от АПК, дали не е налице никоя от предпоставките за отстраняване на съдия, визирани в разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ГПК, не подлежи на пряк инстанционен контрол. Дали решението при твърдение за наличие на такъв порок следва да се отмени, се преценява с оглед правилността на изводите на съда според събраните доказателства. Изключение може да се допусне само в случаите, когато съдът очевидно тенденциозно се е отнасял към една от страните по спора в нейна полза или вреда, но по настоящото дело не се установяват такива действия, извършвани срещу Неделчев. Независимо от водените множество дела от него срещу съдилища, държавни органи и институции, права му са гарантирани в максималната възможна степен, включително и чрез предоставената му правна помощ по конкретното дело. Решението е допустимо - съдът се е произнесъл по надлежно сезиране, по допустимо искане, постановено е от едноличен съдебен състав в изпълнение на нормата на чл. 164 АПК, в писмена форма и е подписано от съдията - докладчик. Съгласно чл. 172а, ал. 2 от АПК към решението са изложени мотиви, кореспондиращи с обективирания диспозитив, при ясно изразена воля на съда. Решението е правилно. Противно на твърденията в касационната жалба на Неделчев, в изпълнение на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Приетата за установена по делото фактическа обстановка се подкрепя от представените от ответника с административната преписка и събраните в хода на процеса писмени доказателства. Правните изводи на съда са обосновани и се споделят от настоящия състав. Обоснована е констатацията на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспореното решение. Същото е постановено, след като на страните е дадена възможност да изразят становище и представят писмени доказателства. Административният акт е издаден след разглеждане на жалбата по същество. Законосъобразно е заключението на съдебния състав за постановяване на оспореното решение в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Съдът правилно е определил спорният по делото въпрос, а именно дали действията на началника на сектор Пътната полиция към ОДМВР Варна по служебно събиране на доказателства, са в нарушение на правилата и закрилата на личните данни по Регламент (ЕС) 2016/679 , Директива /ЕС/ 2016/680 и ЗЗЛД, а даденият с мотивите на решението отговор за липсата на нарушение при обработването на личните данни на Неделчев е правилен и съответен на материалния закон. Без значения за законността на това обработване е обстоятелството дали деецът е управлявал автомобил или не, защото не това е предмета на проверка. Към изводите на първоинстанционния съд следва да се допълни, че за разкриване на обективната истина - една от основните цели на всяко административно производство, включително и това по налагането на ПАМ, събирането на лични данни може да бъде ограничено само, ако ограничаването на обществения интерес е необходимо и пропорционално. Безспорно в случая административният орган е имал правомощие да извърши съответните проверки дали конкретния водач - Неделчев, е отговарял на психологическите изисквания, съдържащи се в глава Втора от Наредба 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати, за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания. Избраният от него начин да изиска необходимата му информация, която вече е събрана от друг субект РС Варна, е законосъобразно и в изпълнение на принципа за бързина и процесуална икономия. Изводите на съда за законосъобразност на оспорените действия на началника на сектор Пътната полиция към ОДМВР Варна са правилни и обосновани от събраните по делото доказателства и кореспондиращи на приложимите материалноправни норми. АССГ не е допуснал нарушение на материалния закон и при оставянето на жалбата без разглеждане срещу т. 1, т. 2 и т. 3 от решение ППН-01-848/2020 г., тъй като Неделчев не е имал правен интерес да оспорва благоприятния за него акт. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. Същото е подробно мотивирано, като в мотивите на съда са посочени становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. АССГ е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност като изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на делото, на двамата ответници следва да се присъдят юрисконсултски възнаграждения в размер на по 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение