Решение № 9313 от 21.10.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане за отмяна, подадено от И. Рибов, на влязло в сила решение 32/11.01.2022 г. по адм. дело 2212/2021 г. по описа на Административен съд Бургас. Твърди, че решението е незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Ответникът Началник на затвора [населено място], не изразява становище по искането за отмяна. Искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 240, т. 2 АПК. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно. С решение 32/11.01.2022 г. по адм. дело 2212/2021 г. по описа на Административен съд Бургас, в производство по ред на чл. 198 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, съдът е отменил заповед БС 161/27.08.2021г. на изпълняващия длъжността началника на Затвора [населено място] и е върнал преписката на началника на затвора [населено място], за ново произнасяне съобразно мотивите на решението. В подаденото искане за отмяна на съдебното решение не е посочено нито едно основанията за отмяна визирани в чл. 239 АПК. Излагат се мотиви за нищожност на атакувания административен акт и на това основание иска претендира отмяна на съдебното решение и връщане за ново произнасяне по искането за прогласяване на нищожност. Производството по реда на чл. 198, ал. 2 ЗИНЗС е едноинстанционно. Изложените твърдения за нищожност на отменената заповед са недопустими за обсъждане в настоящото производство, поради което следва да бъдат разгледани единствено доводите за наличие на хипотезите по чл. 239 АПК, каквито обаче не са налице. Не са направени конкретни твърдения за наличието на някоя от хипотезите регламентирани в чл. 239 АПК, не са посочени конкретни факти и обстоятелства, нито по делото са налице такива данни. За пълнота на изложеното следва да се посочи, че производството по реда на Глава четиринадесета от АПК представлява извънинстанционен контрол за отмяна на влезли в сила съдебни актове на изчерпателно изброените в чл. 239 от АПК основания за отмяна. Разширително тълкуване на хипотезите на основанията за отмяна е недопустимо. В производството по отмяна на влязъл в сила съдебен акт не се преценяват касационни основания за отмяна на постановено съдебно решение, които според чл. 209 от АПК са: нищожност; недопустимост и неправилност в трите форми на този порок - поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Горното служи като препратка и за процесния случай. Отстраняване на пороци на съдебните актове, постановени в едноинстанционни производства, е недопустимо по реда на чл. 237 АПК, обратното разбиране би превърнало извънредния способ за отмяна на влязло в сила съдебно решение в осигуряване на втора (при едноинстанционни производства) или трета (в общия случай) съдебна инстанция за оспорване на решението, каквито нормотворецът не е предвидил. Предвид изложено, на основание чл. 244, ал. 1 АПК, искането за отмяна, подадено от И. Рибов е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от гореизложеното и на основание чл.244,ал.1 от АПК Върховният административен съд, Трето отделение