Решение № 4126 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12583/2018 г.
ВАСVIII отделение20.03.2019 г.докладчик Красимира Желева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1141 от 14.06.2018 г., постановено по адм. дело № 196/2018 г. по описа на Административен съд –Благоевград, в частта, с която е отменено решение № РМЮ-5700-22/32-46709 от 14.02.2018 г. на началника на Митница Югозападна и преписката е върната на административния орган за произнасяне по искането на "Катеко" ООД. ОСЪЖДА Териториална Дирекция Югозападна да заплати на "КАТЕКО" ООД направените разноски в размер на 1860 лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4126 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12583/2018 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТД Югозападна, срещу решение № 1141 от 14.06.2018 г., постановено по адм. дело № 196/2018 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отменено решение за отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, преписката е върната на административния орган за произнасяне по искането съобразно мотивите в решението. Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорения акт. Касаторът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "КАТЕКО" ООД, чрез пълномощника си, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, осмо отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт в отменителната му част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № РМЮ-5700-22.4.6709 от 14.02.2018 г. на началника на Митница Югозападна, с което е отказано издаване на исканото от "КАТЕКО" ООД удостоверение за освободен от акциз краен потребител поради това, че целите, за които се използва енергийният продукт природен газ от дружеството не попадат в хипотезите чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС. Според административния орган природният газ се използва в качеството му на енергиен продукт за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 ЗАДС. За да отмени оспореното пред него решение, съдът е приел, че то е издадено от компетентен орган, в установената от закона форма, при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимите материалноправни норми. Като се е позовал на приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, съдът е достигнал до извод, че енергийните продукти се използват изцяло в технологичния процес на производство. Горивото се използва за топлинна енергия. Без тази топлинна енергия не може да се осъществява производствена дейност. За други нужди и други консуматори на територията на цеха тази пара не се използва. Видно от експертизата получената топлинна енергия не се използва за отопление, т. к. никъде в обекта не е изградена отоплителна инсталация, не са изградени отоплителни тела на пара и няма разпределителна мрежа, а цеха работи само в летен сезон. Обжалваното решение в частта, с която оспореният акт е отменен и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, е правилно. По делото е установено, че в случая енергийният продукт природен газ не се използва за други цели освен за технологични в производството на дружеството. Разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗАДС урежда изчерпателно енергийните продукти, които се освобождават от облагане с акциз, като в т. 4 е предвидено, че такива са и енергийните продукти, които се използват за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Легалната дефиниция на "енергиен продукт за отопление" се съдържа в чл. 4, т. 37 ЗАДС (в относимата редакция, ДВ, бр. 92/2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) и това е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна мрежа. Енергийният продукт за отопление включва всички случаи, при които енергийни продукти се изгарят и получената топлина се използва, с изключение за цели, различни от тези по т. 10 и т. 33 а или за цели, различни от моторно масло или гориво за отопление. От представените писмени доказателства и заключението на съдебно-техническа експертиза безспорно се установява, че енергийният продукт природен газ не се използва от "КАТЕКО" ООД за гориво за отопление, а изцяло се реализира в технологичните процеси. Същият е предназначен за получаване на пара, която е необходима за произвеждане на крайния продукт, като без участието му е невъзможно осъществяването на технологичните процеси. Същото обстоятелство е установено и от липсата на изградена отоплителна мрежа видно от становище на РС "ПБЗН" - Разлог към ОД на МВР-Благоевград. Правилно е заключението, че не се касае за енергиен продукт за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37, б. б от ЗАДС. Съдът е приложил относимата редакция на нормата към датата на издаване на оспореното пред него решение. Разпоредбите на чл. 24, ал. 2 и чл. 4, т. 37 ЗАДС възприемат като определящ критерий целите, за които се използва енергийният продукт. В конкретния случай той се реализира изцяло за производствени цели. В този смисъл доводите на касатора, че природният газ се използва за отопление, не намират подкрепа в доказателствата по делото. Изводът на съда, че е налице хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС и искането за издаване на удостоверение за освобождаване от акциз краен потребител подлежи на уважаване, е в съответствие с приложимите материално-правни разпоредби. Предвид изложеното обжалваното решение в отменителната му част е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. При този изход на делото и с оглед своевременно заявената претенция в полза на ответника следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1860 лева, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение съобразно договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,