Решение № 7983 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6389/2011 г.

Решение № 7983 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6389/2011 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 46, ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/. Образувано е по касационната жалба на Столична община - Район "Люлин" против решение № 1236 от 17.03.2011 г. по адм. д. № 9059/2010 г. на Административен съд София - град. Касаторът твърди, че решението е неправилно тъй като съдът в нарушение на материално-правни норми на ЗОбС, чл. 46, ал. 1, т. 7 и чл. 33, ал. 1, т. 6 от НРУУРОЖТСО, е извел извод за липса на основанията за прекратяване на наемното правоотношение за общинския имот-жилище. Касаторът счита, че разпореждането с имот 2003 г. е обстоятелство относимо към законосъобразността на заповедта за прекратяване на наемното отношение. Промяната на обстоятелствата относно имотното състояние и броя на членовете на семейството е основание за прекратяване на наемното правоотношение по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС и чл. 33, ал. 1, т. 6 от НРУУРОЖТСО. Иска отменяване на решението и постановяване на друго, с което се отхвърли жалбата на ответницата срещу оспорената заповед. Ответната страна - Мария Ангелова Димитрова чрез пълномощника си адв. Илиев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е в съответствие с установената по делото фактическа обстановка и съобразно закона. Не е спорно, че касаторката е настанена през 1975 г. в жилище, което е общинска собственост и компетентен да постанови прекратяване на наемното правоотношение е кмета на район "Люлин", Столична община. Възникналите със заповедта от 1975 г. наемни правоотношения са заварени от ЗОбС и съгласно § 7 от ПЗР на ЗОбС безсрочният наемен договор /какъвто е настоящият/ не може да бъде прекратен по силата на закона. Освен това следва да се има в предвид, че не всяка прехвърлителна сделка, е основание за прекратяване на наемно правоотношение. Не може да се приеме за отпаднало условия за настаняване сделка на имот от 1975 г., макар и жилище, към настоящият момент, когато настаненият не притежава друго жилище за живеене и отговаря на условията за настаняване. Решението е постановено при съобразени процесуални и материалноправни норми, обосновано е и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,