Решение № 620 от 11.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1913/2012 г.

Решение № 620 от 11.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1913/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Елена Величкова Производството е за възобновяване по реда на чл. 423, ал. 1 НПК, образувано по искане на осъдения А. Й. Я.

В съдебно заседание искането се поддържа лично и от защитник.

Представителят на Върховната касационна прокуратура намира проведеното задочно производство, при спазване на процесуалните правила и закона, а искането на осъдения изцяло неоснователно.

Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда от 18.04.2011 г. постановена по нохд. № 910/2010 г. на Районен съд гр. Велико Търново, подсъдимия тогава А. Й. Я. е признат за виновен на 3.04.2010 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив, чрез използване на техническо средство отнел чужди движими вещи на стойност 149,10 лв. от владението на св. К., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

ПО ИСКАНЕТО на осъдения Я.:

В многобройните молби до Върховният касационен съд осъдения твърди, че:

• бях принуден да призная невярна истина

• моля да ми намалите от присъдата... признавам се за виновен и съжалявам

• множество процесуални грешки... осъден съм с присъда задочно, нито съм подписал в неопределен период призовка, нито съм запознат с материалите по делото.

Защитата на Я. счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения при даване ход на делото в отсъствие на осъдения. В първото съдебно заседание съда е преценил, че участието на подсъдимия е задължително. В следващото се дава ход на делото, въз основа на постъпила справка за задгранични пътувания, без справка от местата за лишаване от свобода, както и справка за адресна регистрация. Не е обжалвана присъдата, което било задължение на служебния защитник и с това били ограничени неговите права.

Доводите са неоснователни и не намират опора в данните по делото.

От приложената на л. 10 от съдебното производство призовка е видно, че подсъдимия тогава Я. е редовно призован /за съдебно заседание на 25.10.2010 г./ на 22.07.2010 г., като призовката ведно с обвинителния акт и разяснена процедура по чл. 254, ал. 4 НПК е получена на адреса, посочен от него от снаха му Р. А. със задължение да му я предаде. Обстоятелството, че Я. е напуснал страната се установява не само от справката за задграничните му пътувания на чл. 52 от делото, но и от писмо № 157/17.01.2011 г. на МП ГД Охрана на л. 42. Досъдебното производство е предявено на 27.05.2010 г. лично на осъдения. Съобразявайки изложеното по горе и след назначаване на служебен защитник, правилно съда е дал ход на делото в отсъствие на Я. на основание чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената присъда при спазване на процесуалните правила и закона, а искането на осъдения Я. изцяло неоснователно.

Доводите за явна несправедливост на наказанието, които могат да се извлекат от саморъчните молби, няма как да се обсъждат в това производство, а и са напълно неоснователни като се има предвид, че наказанието е определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, че е осъждан общо пет пъти и на 17.03.2009 г. е изтърпял присъда със същия размер наказание.

Ето защо и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение