Решение № 9572 от 10.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7441/2025 г.

ВАСОсмо отделение10.10.2025 г.докладчик Христо Койчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 14339/25.04.2025г., постановено по адм. дело 6084/2024г. на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да плати на Тоби Ко ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, [адрес], сума в размер на 1 500лв. /хиляда и петстотин/, разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА Членове: /п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ /п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ София при Централно управление /ЦУ/ на Националната агенция за приходите /НАП/, чрез процесуален представител, срещу Решение 14339/25.04.2025г., постановено по адм. дело 6084/2024г. на Административен съд София-град, с което по жалба на Тоби Ко ЕООД гр. София е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-22221023003965-091-001/28.02.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 655/16.05.2024г., издадено от Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени за довнасяне задължения за корпоративен данък за 2022г. главница в размер на 104 137.96лв. и лихви в размер на 9 336.23лв. и е начислен ДДС в размер на 120 939лв. за данъчен период май 2022г. и лихви в размер на 24 505.35лв. В касационната жалба е наведено оплакване за неправилност на първоинстанционното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се в касационната жалба, че първоинстанционния съд не е основал своите изводи върху установените факти и обстоятелства и върху закона. Спорът е решен само и единствено върху представените от страна на ответника доказателства, които не са били обсъдени с останалите такива. Неправилно съдът е обосновал своите изводи въз основа на назначената СТЕ, тъй като в.л. по нея е използвал метода на вещната стойност, приходния метод и метода Негели , които не са сред методите по Наредба Н-9/14.08.2006г. Неправилно съдът е игнорирал експертизата от административното производство, която макар и да не е напълно коректна относно състоянието на имота, дава обективна оценка за последния, с оглед наличието на свързаност между лицата при закупуването му. Сочи се, че предвид нормата на чл. 16 от ЗКПО лице което извършва сделка със свързани с него лица е длъжно да докаже съответствието на въпросните сделки с принципа на независимите пазарни отношения, което ответното дружество не е доказало по несъмнен начин. Налице са и предпоставките на чл. 27, ал. 3, т. 1 бук. а от ЗДДС, тъй като извършената от РЛ продажба на недвижим имот към свързано с него лице е облагаема доставка, без право на приспадане на ДК, тъй като същия не е регистриран по реда на ЗДДС. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на решението на АССГ и за отхвърляне жалбата на дружеството срещу процесния РА. Претендира присъждане на сторените разноски, за всяка една инстанция. Ответната страна Тоби Ко ЕООД, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли за оставяне в сила решението на АССГ, по доводи изтъкнати в представена писмена защита. Претендира се адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка на наведените доводи в касационната жалба, доказателствата по делото, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискванията на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е бил РА Р-22221023003965-091-001/28.02.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 655/16.05.2024г., издадено от Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени за довнасяне задължения за корпоративен данък за 2022г. главница в размер на 104 137.96лв. и лихви в размер на 9 336.23лв. и е начислен ДДС в размер на 120 939лв. за данъчен период май 2022г. и лихви в размер на 24 505.35лв. За да постанови своя акт АССГ е установил следните факти: На 23.05.2022г., с нотариален акт 99, РЛ е продало на Ю. Б. В. и С. Б. В. при равни квоти недвижим имот, находящ се в гр. Нови Искър, [местност], вкл.: ПИ, представляващ УПИ с площ от 4 871км.м.; сграда двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 171.10кв.м.; сграда барбекю със застроена площ от 58.00кв.м.; сграда сграда за охрана със застроена площ от 30кв.м.; сграда навес за коли със застроена площ от 94кв.м., за сумата от 130 000лв. без ДДС. Прието е, че между купувачите и продавача е налице свързаност по смисъла на § 1, т. 3, бук. а от ДОПК купувачите са деца на управителя на РЛ. Данъчния орган е назначил експертиза която да определи пазарната цена на процесния имот, като в.л. е ползвало метода на сравнимите неконтролирани цени, като са изведени пазарни стойности за имота в диапазон 1 339 390.14лв. до 1 924 028.70лв. без ДДС. Приета е от данъчния орган най-ниската пазарна цена от оценката и при съпоставка с продажната цена е прието наличие на разлика в размер на 1 209 390.14лв. това е счетено за отклонение от данъчно облагане и е определен за довнасяне данък в размер на 104 137.96лв. Установено е още, че продажбата на имота е удостоверена с издаване на фактура и поради наличие на свързаност между лицата в сделката е прието, че данъчната основа следва да се определи по реда на чл. 27, ал. 3, т. 1, бук. а от ЗДДС, поради което е начислен и допълнителен ДДС в размер на 120 939лв., на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 25, ал. 6 от ЗДДС. В хода на съдебното оспорване на РА е назначена СТЕ, която е дала заключение за цената на имота в размер на 127 772лв., като в.л. е използвало въз основа на два метода метода Негели и метода на сравнимите продажби. Първоинстанционния съд е кредитирал изцяло заключението по експертизата, като е приел, че в нея в подробности са анализирани инфраструктурните особености на местоположението на имота, които имат съществено значение за определяне на цената му и не са взети предвид от в.л. по назначената в хода на ревизията оценка. Съдът е взел предвид и представените в съдебната фаза доказателства, вкл. и становище за обект Резиденция на Тоби Ко ЕООД, като е приел, че платената цена по сделката от 130 000лв. е много близка до тази определена от СТЕ и не може да се приеме, че тя е в значително отклонение от пазарните цени. Въз основа на горното е прието, че не са налице предпоставките визирани в чл. 16, ал. 1 от ЗКПО не е налице отклонение от данъчно облагане и не се дължи допълнително определен корпоративен данък. За необоснован е намерен и извода на данъчния орган за определяне на данъчната основа по издадената фактура за продажба по реда на чл. 27, ал. 3, т. 1, бук. а от ЗДДС, тъй като се установява, че средната пазарна стойност на имота, определен по приетото заключение на в.л. по СТЕ е много близка до платената реална сума и не попада в обхвата на особените случаи при определяне на данъчната основа, както е прието от данъчния орган. Въз основа на горното оспорения РА е бил изцяло отменен. Постановеното решение на Административен съд София-град е правилно. Установените факти и направените правни изводи от първоинстанционния съд са основани на доказателствата по делото. Съвкупната преценка на ангажираните доказателства и процесуалните действия на страните потвърждава правилността на крайното заключение на съда за незаконосъобразност на РА в съответните части по ЗДДС и ЗКПО. Постановеното съдебно решение не страда от сочените от касатора пороци. Спорът е относно размера на средната пазарна стойност на процесния недвижим имот. По дефиницията на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК "пазарната цена" е цената, определена чрез методите за определяне на пазарни цени по § 1, т. 10 от ДР на ДОПК. "Пазарна цена" е сумата без ДДС и акцизите, която би била платена при същите условия да идентична или сходна стока или услуга между лица, които не са свързани. Нормативно установените методи за определяне на пазарните цени са: а/ методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци; б/ методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независими партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба; в/ методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба; г/ методът на транзакционната нетна печалба и д/ методът на разпределената печалба. Редът и начините за прилагане на методите се определят с приложимата в случая Наредба Н-9/14.08.2006г., конкретизираща общите правила за прилагане на методите. Същите сочат, че може да бъде използван всеки един от методите, посочени в чл. 3, ал. 1, т. 1 - т. 3 и в чл. 7, а само ако тези посочени три метода не могат да доведат до резултат, в съответствие с целта по чл. 4 се прилага методът на транзакционната нетна печалба или методът на разпределената печалба. В конкретния случай в определената оценка от страна на експерта, назначен в ревизионното производство е използван метода на сравнимите неконтролирани цени. От своя страна в.л. по СТЕ е използвало два метода, които не са изрично посочени в наредбата метода на сравнимите продажби и метода Негели . В практиката си ВАС приема, че при изготвяне на заключение относно пазарната цена на имоти могат да бъдат ползвани и други методи, извън тези посочени в чл. 3 от Наредбата, ако с последните не може да се изчисли пазарната цена на имота, при установяване на някой негови особености, специфики, които влияят върху стойността му. В конкретния случай правилно АССГ е кредитирал заключението на СТЕ, като е взел предвид, че в.л. е извършило оглед на имота и е установило инфраструктурни особености, свързани с местоположението на имота. В.л. при изготвяне на експертизата, за разлика от това изготвило заключението в хода на ревизията, се е съобразило както със състоянието на имота, така и с неговото местоположение, а също е взело предвид представените допълнителни доказателства Становище за обект Резиденция на Тоби Ко ЕООД , както и договор за посредничество от 14.07.2021г., частни документи, които не са били оборени по съответния ред и удостоверяват действителността на фактите посочени в тях. Именно въз основа на всички относими факти в.л. по СТЕ е дало своето заключение, което правилно е кредитирано като обосновано и точно, тъй като определената в него цена е много близо до пазарната такава, поради съобразяването с многобройните коригиращи коефициенти и използваните като аналози сделки, изпълняващи изискванията за действително извършени такива, със сходни характеристики и местоположение. С оглед горното правилно АССГ е приел, че в конкретния случай е неприложима нормата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, гласяща, че когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Неоспорим е факта, че купувачите и продавача по процесната сделка са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, бук. а от ДР на ДОПК, но не всяка сделка между роднини е такава водеща до отклонение от данъчно облагане. Установява се, че пазарната цена на имота ненадвишава съществено тази платена по сделката между РЛ и Ю. В. и С. В. т.е. не е налице твърдяното от страна на данъчния орган материално правно основание за увеличение на счетоводния финансов резултат за 2022г., с посочената от тях сума. Правилни са и изводите на АССГ относно неприложимост в конкретния случай и на нормата на чл. 27, ал. 3, т. 1, бук. а от ЗДДС. Нормата гласи, че данъчната основа е пазарната цена при доставка между свързани лица, когато данъчната основа, определена по реда на чл. 26, е по-ниска от пазарната цена, доставката е облагаема и получателят няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл. 81. За да се приложи тази правна норма следва да се установи, че договорената при сделка пазарна цена между свързани лица е по-ниска от пазарна цена при сделки сключени между несвързани лица. Предвид установяванията в частта по ЗКПО относно пазарната цена на имота по заключението на СТЕ, то последната не се отличава съществено от тази сключена между лицата по процесната сделка т.е. данъчната основа посочена в издадените по сделката 2бр. фактури на свързани с продавача лица, не е по-ниска от тази при обичайно сключени сделки. Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения РА, Административен съд София град е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, посочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед на своевременната претенция, на ответника се дължат сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500лв. за настоящото производство, съгласно договор за правна защита и съдействие /л. 26/. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,