Решение № 7027 от 12.7.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от А. Тахан, гражданин на Мароко, подадена чрез адв. Т. Илиев, против решение 7819/22.12.2021г. постановено по адм. дело 12491/2021г. на Административен съд София град. В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост и неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му. Ответникът - директорът на Дирекция "Миграция" при Министерство на вътрешните работи /МВР/, чрез юрисконсулт Терзийска и юрисконсулт Пенева, в проведено открито заседание оспорват касационната жалба, като правят искане за отхвърляне на същата, тъй като считат първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на А. Тахан, гражданин на Мароко, срещу заповед 5364з-2419/01.12.2021г. на директора на дирекция Миграция МВР, с която на основание чл.44, ал. 6, 8 и 10 от ЗЧРБ е продължено принудителното настаняване на лицето в СДВНЧ. С обжалваният съдебен акт, административния съд е отхвърлил така подадената жалба като неоснователна. За да постанови решението си съдът е изяснил релевантните за предмета на съдебен контрол факти. Обсъдил е доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, при спазване на процесуалните правила,в съответствие с материалния закон и целта му. Административния съд е приел, че в настоящия случай в обжалваният административен акт, административния орган се е позовал на една от двете предпоставки предвидени в чл. 15 /1/ Директива 2008/115-опасност лицето да се укрие. От приетите по делото доказателства съдът е приел, че по отношение на чуждия гражданин не може да бъде приложена никоя от другите по леки мерки, предвидени в чл.44, ал. 5 от ЗЧРБ. На следващо място административния съд, анализирайки разпоредбите на чл.44, ал.6 от ЗЧРБ и чл. 15 §4 от Директива 2008/115/ЕО от 16 декември 2008г. е достигнал до извода, че в настоящия случай заповедта има действие до отпадане на пречките за изпълнение на заповедта за принудително отвеждане, тъй като съгласно чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца. Въз основа на което е прието, че съществува разумна възможност за принудително извеждане на чужденеца с оглед предприетите действия от административния орган действия, както и че максималния срок все още не е изтекъл. Постановеното решение е правилно. Настоящият съдебен състав приема за неоснователен довода на касатора, че единствено са правно значими обстоятелствата по чл.8 от ЗЧРБ, а не тези касаещи налагането на обезпечителна мярка по чл.44, ал.6 от ЗЧРБ. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, спрямо когото е приложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 от същия закон, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудителното му настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. Мярката по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ има обезпечителен характер. Същата следва да обезпечи изпълнението на предходна мярка по ЗЧРБ. Според чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ, настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца. За наличието на основанията за принудително настаняване в специален дом се извършват ежемесечни служебни проверки от директора на дирекция "Миграция". По изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране към датата на изтичане на разрешения срок на принудителното настаняване по ал. 6, директорът на дирекция "Миграция" може да издаде заповед за продължаване на принудителното настаняване в специалния дом за срок не по-дълъг от допълнителни 12 месеца. Заповедта за продължаване на принудителното настаняване подлежи на обжалване по реда на чл. 46а, ал. 1 и ал. 2 ЗЧРБ. Когато с оглед на конкретните обстоятелства по случая се установи, че вече не съществува разумна възможност по правни или технически причини за принудителното извеждане на чужденеца, лицето се освобождава незабавно. С разпоредбата на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО, са регламентирани две хипотези, в които е допустимо задържане и то освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, а именно: когато е налице опасност от укриване, или когато засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането. С чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115 е дефинирано понятието "опасност от укриване", като "наличие в конкретния случай на основания, породени от обективни критерии, които са определени в законодателството, да се смята, че гражданин на трета страна, по отношение на когото са образувани процедури за връщане, може да се укрие. " Въз основа на делегацията по чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115, с § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ е дадена национална легална дефиниция на "опасност да се укрие чужденец с наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3", като е прието, че опасност е налице, ако с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че лицето ще се опита да се отклони от изпълнение на наложената мярка. В настоящия случай е безспорно установено, че лицето първоначално е настанено в СДВНЧ на 04.06.2021 г. със заповед рег. 5364з-933 от 03.06.2021 г. на директор на дирекция Миграция МВР на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от ЗЧРБ във връзка с организиране изпълнение на заповед рег. 5364з-932/03.06.2021 г. на директор на дирекция Миграция МВР, с която е наложена принудителна административна мярка Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна. Налице са останалите регламентирани в чл. 44, ал. 6 предпоставки. Фактическите констатации, направени от органа обосновават извод, че към момента на издаване на заповедта е била налице реална опасност чужденеца да се укрие (по смисъла на § 1, т. 4в ЗЧРБ) и по този начин да бъде осуетено изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. В конкретния случай безспорно от установените факти от предложение 5364р-24086 от 01.12.2021 г /л. 12 от делото/ чужденецът е попълнил собственоръчно декларация за доброволно завръщане и видно е указал съдействие като е предоставил националния си паспорт. На 23.11.2021г., чуждия гражданин е следвало да напусне страната, но предвид въведеното от властите на Мароко изискване, пътниците влизащи в страната да имат сертификат за ваксина и отрицателен тест за Ковид-19, е довело до невъзможността от изпълнение на мярката. Предвид предприетите действия по установяване дали гражданите на трети страни настанени принудително в СДВНЧ могат да бъдат ваксинирани, с цел изпълнение на наложената принудителна административна мярка. Извършена е преценка за налагане на алтернативни обезпечителни мерки, но е установено, че не е постъпило искане за замяна на същата. Прието е, че в конкретния случай опасността от укриване все още е налице. При така извършената преценка от административния орган за наличието на хипотезата на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ се явява законосъобразно настаняването да продължи до отпадане на пречките по изпълнение на наложената спрямо чужденеца принудителна административна мярка, което обстоятелство обосновава приложението на ал. 8 на чл. 44 от ЗЧРБ. Това е така, защото фактическите констатации на органа водят до извод, че има реална опасност чужденецът да се опита да осуети изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. Следва да се посочи, че административния орган е положил дължимите разумни усилия за извеждане на чужденеца, които с оглед пандемията от COVID-19 не са довели до изпълнение на наложената принудителна административна мярка по независещи от органа причини в първоначално определения срок за продължително настаняване. Също така следва да се има предвид, че административната мярка принудителното настаняване в СДВНЧ е въведена с цел да обезпечи изпълнението на приложена принудителна административна мярка "връщане в страната на произход...". С оглед характера и предназначението й първата следва да се прилага само тогава, когато не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки и са налице конкретни данни за реална опасност лицето да осуети изпълнението на принудителната мярка. Задържането следва да се основава на обективна причина, свързана с възпрепятстване на извеждането. Пряката цел, която преследва обезпечителната мярка, е да се организира и осигури изпълнението, когато съществува непосредствена опасност чужденецът да се укрие или да възпрепятства по друг начин изпълнението на приложената по-рано принудителна мярка. В случая административният орган, както и административния съд е установил, че не е налице възможност спрямо чужденеца да бъдат приложени предвидените в чл. 44, ал. 5, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЧРБ обезпечителни мерки, въз основа на което правилно е издаден обжалвания административен акт за продължаване на принудителното настаняване в СДВНЧ. Съдът съобразява приложената към касационната жалба разпечатка-справка за пътуване на лице чужд гражданин е видно, че наложената принудителна административна мярка "връщане до страна на произход" е изпълнена на 07.03.2022 г. Посоченото обстоятелство, обаче, не води до отпадане на правния интерес за чуждия гражданин от оспорване на заповедта за продължаване на срока на принудителното му задържане. С разпоредбата на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО са регламентирани две хипотези, в които е допустимо задържане, и тоако не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, а именно: когато е налице опасност от укриване, или когато засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането. По правната си природа принудителното настаняване в СДВНЧ следва да се квалифицира като мярка по обезпечаване на изпълнението на приложената мярка за връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна. С оглед характера и предназначението, същата следва да се прилага само тогава, когато не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки и са налице конкретни данни за реална опасност лицето да осуети изпълнението на ПАМ. Задържането трябва да се основава на обективна причина, което се дължи изключително на поведението на адресата на ПАМ. Целта, която преследва обезпечителната мярка, е да се организира и осигури изпълнението, когато съществува непосредствена опасност чужденецът да се укрие или да възпрепятства по друг начин изпълнението на наложената му ПАМ. В случая правилно административният орган е установил, че не е налице възможност спрямо чужденеца да бъдат приложени предвидените в чл. 44, ал. 5, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЧРБ обезпечителни мерки. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 8, изр. първо от ЗЧРБ и чл. 15, § 5 от Директива 2008/115/ЕО. Правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от продължаване срока на принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ са упражнени законосъобразно. С оглед посоченото, настоящият състав намира, че са проявени елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ и чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО. Въз основа на гореизложеното, обжалваното съдебно решение на АССГ като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. Затова на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за Правна помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Дирекция "Миграция"- МВР разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение,