Решение № 14981 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6383/2018 г.

Решение № 14981 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6383/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. С., от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Димова, против решение № 82/15.03.2018 г. по адм. дело № 1015/2017 г. на Административен съд – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 17-0268-000834/13.12.2017 г. на началник сектор в РУ Горна Оряховица към ОДМВР – Велико Търново. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: началник сектор "Охранителна полиция" при РУ - Горна Оряховица към ОДМВР – Велико Търново, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспорената пред съда заповед № 17-0268-000834/13.12.2017 г. на началник сектор в РУ Горна Оряховица към ОДМВР – Велико Търново, на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, временно е отнето свидетелството за управление на МПС на С. С. до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Прието е от съда, че оспорената заповед е законосъобразна като постановена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съобразно установените факти е прието за доказано, че към датата на съставения АУАН № 2588/13.12.2017 г. оспорващият е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП, тъй като е управлявал МПС под въздействието на наркотични вещества - метамфетамин, установено с техническо устройство "Дръг тест 5000 - дрегер". С оглед на това е изведен извод, че С. е осъществил състава на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, обуславящ налагането на процесната ПАМ. Решението е правилно. По делото е установено, че на 13.12.2017 г., в [населено място], касаторът е управлявал лек автомобил "Форд мондео" с рег. [рег. номер на МПС]. При извършената проверка от мл. автоконтролор от Районно управление Горна Оряховица към ОДМВР – Велико Търново, му е проведен орален наркотест с техническо средство, при което е установена положителна проба за метамфетамин. Изготвен е протокол с рег. № 268 р-26212/13.12.2017 г. и е попълнен талон за медицинско изследване, който е оспорен и подписан от водача. В обжалваната заповед също подробно е описана фактическата обстановка и е посочено правното основание за издаването й – чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП /ред. Д. в. бр. 77/2017 г./, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения временно се отнема СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Разпоредбата не изисква кумулативното наличие на проверка с техническо средство и с медицинско изследване на кръвта. В случая проверката на касатора, като водач, е извършено с техническо средство, което е отчело позитивен резултат за наркотични вещества - наличие на метамфетамин. При правилно разпределение на доказателствена тежест от страна на съда, обосновано е прието, че органът е доказал предпоставките на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, обосноваващи налагането на процесната ПАМ. В хода на проведеното административно производство и пред решаващия съд касаторът не е представил надлежни доказателства, с които да опровергае констатациите по съставения АУАН № 2588/13.12.2017 г., ползващ се с формална доказателствена сила. Не е поискал други такива, вкл. и от медицинското заведение към което е насочен с талона за даване на кръвна проба. Поради това не е установено, че същият се е явил в това заведение и че му е извършен химичен анализ на кръвта за наличие на наркотични вещества. Правилно е прието от съда, че тежестта за доказване на тези обстоятелства, а именно, че е извършен химичен анализ на кръвта на водача и че резултатите от него оборват тези на оралния наркотест с техническо средство, е върху оспорващия, след като същия поддържа обратното. Такова оборване в случая не е направено, а само твърдения за това без доказателства, не обуславят различни на направените от съда изводи. Вярно е, че резултатите от химическото изследване на кръвта, ако такова е проведено, са определящи, но в случая липсват каквито и да са доказателства за осъществено такова изследване, както и за резултатите от него, поради процесуално бездействие на касатора. С оглед изложеното правилно е прието от съда, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон и целта му, както и че наложената ПАМ е според предвидения в закона срок. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този резултат искането на касатора за разноски се явява неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение