Решение № 16060 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1020/2019 г.

Решение № 16060 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1020/2019 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Запрянов, жив. в [населено място], срещу решение № 559/19.12.2018 г. по адм. дело № 391/2018 г. но Административен съд - гр. Велико Търново, с което е оставено без разглеждане искането му да бъде задължена община Велико Търново в качеството на администратор на лични данни да заличи личните му данни - трите имена от публикувания на интернет страницата на общината протокол № 34/30.11.2017 г. от заседание на Общински съвет - Велико Търново и е прекратил производството по делото в тази му част. Със същото решение е отхвърлена жалбата на Запрянов против незаконосъобразни действия на община Велико Търново, в качеството на администратор на лични данни, изразяващи се в неправомерно обработване на личните му данни в публикувания на интернет страницата на общината протокол № 34/30.11.2017 г. от заседание на Общински съвет - Велико Търново. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е недопустимо и алтернативно - неправилно поради противоречие с материалния закон в отхвърлителната част, иска обезсилването му или отмяната му и уважаване на жалбата на Запрянов, присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - община Велико Търново, чрез процесуален представител, в писмен отговор, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е взел предвид, че е сезиран със жалба от Запрянов срещу действия на администратор на лични данни - община Велико Търново с два изрични петитума - да установи незаконосъобразност на описаните в първи абзац на решението действия на администратора на лични данни и да го задължи да заличи личните данни на Запрянов. Предвид безспорния между страните факт - а именно, че публикуваните лични данни на Запрянов - в случая само три имена, са анонимизирани на интернет страницата на ответника преди постановяване на съдебното решение, АС е приел жалбата за недопустима в частта, с която се иска заличаване на личните данни поради отпаднал правен интерес и на основание чл. 159, т. 4 АПК е оставил жалбата без разглеждане в тази й част и е прекратил производството по делото. Предвид другия изричен петитум - а именно искането за установяване на незаконосъобразност на първоначалното публикуване на трите имена на касатора на интернет страницата, АС е изложил мотиви, че жалбата в тази й част е допустима поради липса на сезиране на КЗЛД за тези действия и наличие на правен интерес у активно легитимираното да обжалва лице съгласно чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД. Съдът е приел, за установено, че в случая администраторът на лични данни е обработил личните данни на Запрянов при условията на чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 5 (отм.); от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) - а именно във връзка с производство по оспорване от негова страна на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Велико Търново, довело до отмяна на оспорени текстове в нея. Решението на ОС - Велико Търново, състоящо се от мотиви и разпоредителна част за изменение на Наредбата и привеждането й в съответствие със закона, е следвало да бъде публикувано на интернет страницата на общината на основание чл. 22, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл. 70, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Великотърновския общински съвет. Освен това публикуваните три имена без други лични данни не дават възможност за идентифициране на жалбоподателя по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗЛД. Решението е правилно. Правилна е преценката на АС за отпаднал правен интерес по отношение на единия петитум и допустимост на жалбата по отношение на втория изричен петитум - установяване на незаконосъобразност на действията на администратора на личните данни при първоначалното им публикуване. Твърдението на касатора, че и по отношение на втория петитум е бил отпаднал правния му интерес, не кореспондира с исканията, формулирани в първоначалната жалба и с процесуалното му поведение пред АС, пред който е поддържал жалбата, навеждал е доводи за наличие на правен интерес и е искал установяване на незаконосъобразност на публикуването, независимо от последващото заличаване. Алтернативното му искане за отмяна на решението в отхвърлителната част поради материалноправна незаконосъобразност е неоснователно. Както е посочил и АС обработването на личните данни на Запрянов е в изпълнение на нормативно установено задължение на администратора за публикуване на решенията на ОС - Велико Търново, състоящи се от мотивна и разпоредителна част, поради което обработването е било съобразено с приложимото по време материално право - чл. 4, ал. 1, т. 1 (отм.); ЗЗЛД. Правилни са доводите, че публикуваните три имена при непубликуване на населено място, в което живее лицето, адрес и ЕГН не дават възможност за идентификацията му по смисъла на чл. 2, ал. 1 (отм.); ЗЗЛД, като начинът на обработване на личните данни не следва да се променя при наличие на особенни и неповторими именни конфигурации. С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На община Велико Търново следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 150 (сто и петдесет) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение