Решение № 9466 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2606/2019 г.

Решение № 9466 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2606/2019 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Бритера" ООД, гр. Р., подадена чрез адв. Г. Я., срещу решение № 38 от 27.12.2018 г., постановено по адм. дело № 256/2018 г. от Административен съд – Р. С него е отменено уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2015 с изх. № 02-180-2600/1043 от 03.02.2018 г. на зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), в частта му, с която от оторизираната сума по схеми и мерки за директни плащания в общ размер на 23 610, 99 лв. е прихваната сума в общ размер на 26 120, 21 лв. и е установена надплатена сума в общ размер на 2 509, 22 лв., и е отхвърлено оспорването срещу същото уведомително писмо в останалата му част. С касационната жалба се обжалва само частта от решението, с която оспорването срещу уведомителното писмо е отхвърлено. Релевират се всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част. Ответникът – заместник изпълнителният директор на ДФЗ чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Железарова, в представена по делото молба с характер на писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да остави обжалваното решение като правилно и обосновано в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалвания съдебен акт, поради което предлага същият да бъде потвърден. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Русенския административен съд е било образувано по жалба на "Бритера" ООД срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2015 с изх. № 02-180-2600/1043 от 03.02.2018 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ. С уведомителното писмо е бил определен размерът на сумите, оторизирани (частично) по всяка от схемите и мерките за подпомагане, по които дружеството е кандидатствало за кампания 2015, наложени са санкции за бъдещи периоди и е извършено прихващане на оторизираните суми с други задължения на земеделския производител. Жалбата е била насочена към частта от уведомителното писмо, с която са оторизирани по-малки от заявените за подпомагане суми, като са оспорени извършените намаления, наложените санкции за бъдещи периоди и извършеното прихващане. С обжалваното решение Русенският административен съд е отменил процесното уведомително писмо в частта му, с която от оторизираната сума по схеми и мерки за директни плащания в общ размер на 23 610, 99 лв. е прихваната сума в общ размер на 26 120, 21 лв. и е установена надплатена сума в общ размер на 2 509,22 лв., като оспорването срещу уведомителното писмо в останалата част е отхвърлено. Предмет на настоящия спор е решението в частта, в която жалбата срещу уведомителното писмо е отхвърлена. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови решението в обжалваната му част, съдът е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган, при условията на надлежно делегирани със заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ правомощия, при принципно спазена законоустановена форма, доколкото данните, отразени в отделните колони на всяка от таблиците съставлявали фактическите констатации, на които се основава оспорения административен акт, а в съдържащите се след всяка от таблиците пояснения на съдържанието в отделните колони били посочени и правните норми, въз основа на които административният орган намалява или отказва финансово подпомагане. Съдът не е констатирал наличието на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От фактическа страна е установил, че оспореното уведомително писмо е издадено във връзка с подадено от "Бритера" ООД заявление за подпомагане за кампания 2015, с което било заявено искане за отпускане на финансова помощ по седем схеми и мерки за подпомагане (схеми за директни плащания по чл. 38а от ЗПЗП и Мярка 12), като всички те били базирани на площ. Заявени за подпомагане били общо 37 парцела с обща площ 282, 89 ха. От таблицата на използваните парцели съдът е установил, че всички парцели са заявени за подпомагане по СЕПП, 10 от тях - по ПНДП, 5 - по СЗ, само 1 парцел – по СП и 31 - по Мярка 12 като попадащи в защитена зона BG0002025 – Ломовете. Последните 31 парцели били посочени и в Приложение за кандидатстване по мярка 12 "Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите", в което изрично кандидатът посочил, че е запознат с изискването да спазва забраните, включени в издадени от министъра на околната среда и водите заповед № РД-562/05.09.2008 г. (ДВ, бр. 84/26.09.2008 г.) и № РД-382/19.04.2013 г. (ДВ, бр. 50/07.06.2013 г.) за обявяване на защитена зона Ломовете с код BG0002025. Същите парцели, с изключение на 3 от тях били посочени основно с култура код 316000 "Постоянно затревени площи, поддържани в състояние, годно за паша и косене". На подаденото от "Бритера" ООД заявление били извършени две проверки на място. Резултатите от проверките били обективирани в доклади. В тях за всеки от заявените за подпомагане парцели била вписана в табличен вид заявената площ и измерената такава на място, като за парцелите, заявени по СЗ и СП се посочвало, че измерването е направено по посочените от кандидата граници и установената на място култура. Минимални разминавания били установени само за БСЗ 36703-56-2-10 и БЗС 36703-56-2-11. По отношение на заявените за подпомагане площи по Мярка 12 били установени съществени различия между заявената площ и установената при проверката, като във всички случаи в графата "Забележки" на доклада било вписано, че неизмерената част от заявената площ е заета от нежелана храстовидна и дървесна растителност. Като резултат от проверката таблично били посочени общият размер на декларираната площ и на допустимата площ по съответните схеми и мерки за подпомагане. От съдържанието на доклада, отразяващ резултатите от извършена проверка по Мярка 12 съдът е установил, че единствено за десет от заявените 31 парцела в графата "За постоянно затревени площи, поддържани в състояние, позволяващо извършване на паша или косене по смисъла на чл. 4, параграф 1, буква в, подт. ii) от регламент (ЕС) № 1307/2013, трябва да бъде приложена поне една от следните минимални дейности: подрязване на тревата и/или премахване на плевели и храсти", бил вписан отговор "Не". Срещу двата доклада "Бритера" ООД е подало възражения, в които посочвало, че процесните земи се стопанисват от дружеството изцяло в съответствие с нормативните изисквания, като напълно се съобразявали наложените за тези територии забрани и ограничения. В отговор на тези възражения, до "Бритера" ООД били изпратени писма, в които се посочвало, че са извършени административни проверки от отдел "Контролни проверки" при Дирекция "Технически инспекторат", а допустимите площи на всеки парцел били определени съобразно изискванията на Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане на схеми и мерки за плащане на площ (Наредба № 2), чието изпълнение жалбоподателят декларирал с подаване на заявлението за подпомагане. Посочено било още, че задължително условие, за да бъде отпусната помощ, е земите, за които се кандидатства, да бъдат в добро екологично и земеделско състояние, а площи, които не се използват и не се поддържат от земеделския стопанин, се смятат за недопустими за подпомагане. В резултат на това било издадено и процесното уведомително писмо. В него, според съда, се съдържало произнасяне по всички заявени от жалбоподателя схеми и мерки за подпомагане. На първо място, в писмото в табличен вид били описани констатираните несъответствия в заявените и установените площи по СЕПП, СПП и ЗДП (Таблица 1). Тези несъответствия касаели общо 29 броя БЗС, при които била налице разлика между заявената и установената площ. От тях осем били парцелите, които изцяло били приети за недопустими. Въз основа на данните от Таблица 1 административният орган, на основание чл. 13, чл. 16, чл. 19 и Дял ІV от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 г. оторизирал по СЕПП 0 лв., по СПП била оторизирана сума в размер на 4 524, 30 лв. и по ЗДП била оторизирана сума в размер на 13 360, 37 лв., съобразно допустимите площи по СЕПП. По схемите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци (СП и СЗ) въз основа на отразените данни в Таблица 4 и Таблица 5 за допустимите площи и реализирания добив били оторизирани съответно 1 065, 88 лв. и 1 443, 34 лв. (Таблица 6). Несъответствията между заявените и установените площи по Мярка 12, както и спазването на базисните изисквания и забраните, различни от посочените в чл. 7 от Наредба № 5 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 12 "Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 5), били отразени в Таблица 9 – за група А (Постоянни пасища) и в Таблица 10 – за група В (Обработваеми земи). Оторизираните суми по Мярка 12 били отразени в Таблица 12 според нивото за подпомагане съгласно Приложение № 1 от Наредба № 5. В отделна Таблица 13 от УП били описани в обобщен вид декларираните, установените и наддекларираните площи, както и санкционираните и оторизираните площи и съответно оторизираните суми по отделните схеми за подпомагане (без Мярка 12). Обобщение на исканите суми, на извършените намаления по тях и на оторизираните суми по всички схеми и мерки за подпомагане било направено в Таблица 15. Освен това с оспореното уведомително писмо били наложени и санкции за бъдещи периоди в общ размер на 43 377, 47 лв., включващи съответно санкция по СЕПП – 29 150, 55 лв. и по Мярка 12/Натура 2000 – 14 226, 92 лв. Отразените разминавания между декларирана и установена площ за всеки от парцелите, според съда, съответствали на посочените данни в доклада от извършената проверка на място. В хода на делото е назначена и изслушана съдебно – техническа експертиза (СТЕ), според заключението на която от общо заявените 46 имота, предмет на договор № Д-18/14.03.2014 г. за отдаване под наем на земеделски земи – пасища, мери от общинския поземлен фонд на Община И. на "Бритера" ООД, които според КВС били с начин на трайно ползване "Пасище – мера" 26 били заявени за подпомагане в кампания 2015 като били очертани в 24 броя БЗС с код 316000 "Постоянно затревени площи, поддържани в състояние, годно за паша или косене". От тях само 7 броя БЗС били предмет на оспорения административен акт. При това фактическо установяване съдът е приел от правна страна, че с оспорения пред него акт правилно е бил определен размерът на установената площ по всички заявени схеми и мерки за подпомагане. Въз основа на това не е констатирал несъответствия при определянето на оторизираните суми по всяка от схемите и мерките за подпомагане. В съответствие с разпоредбата на чл. 19 от Делегирания регламент (ЕС) № 640/2014 г. били определени и санкциите за бъдещи периоди, предвид факта, че по отношение на СЕПП и Мярка 12, група А, са установени наддекларирани площи в процентно изражение, надвишаващи 50 % от действително стопанисваните (допустимите) площи. За да се обоснове се е позовал на разпоредбите на Наредба № 2/17.02.2015 г. (отм.); във връзка със заявените за подпомагане 27 от общо 37-те БЗС, разположени в защитена зона BG0002025 Ломовете и обозначени с код 316000 "Постоянно затревени площи, поддържани в състояние, годно за паша или косене". Във връзка с така уредената допустимост на земеделските площи въобще и в частност на тези, представляващи постоянно затревени площи, в чл. 10 от Наредба № 2/17.05.2015 г. (отм.); , според съда, било регламентирано, че заявяването за подпомагане на земеделски площи, които не отговарят на изискванията на чл. 5, 6, 8 и 9, както и заявяването на площи по чл. 7, се санкционира съгласно Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ L 347/549 от 20.12.2013 г.) (Регламент (ЕС) № 1306/2013) и Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (ОВ L 181/48 от 20.06.2014 г.) (Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014). От приложените по административната преписка доклади от извършени проверки на място съдът е установил, че във всички БЗС, за които проверяващите са посочили разминаване между заявената и установената площ, (с изключение на БЗС 36703-56-2-10 и БЗС 36703-56-2-11) е налице нежелана храстовидна и дървесна растителност, която заема някои парцели частично, а други изцяло, като наличието на такава растителност не се оспорвала от жалбоподателя. На възражението му, че премахването на тази растителност и поддържането на парцелите в изискуемото състояние за постоянно затревени площи, годни за паша или косене, било обективно възпрепятствано предвид наложените от държавните органи забрани, като именно такива ограничения в ползването на земеделската земя следвало да му бъдат компенсирани по реда на подпомагането по мярка 12, съдът е отговорил, че в случая пречките за поддържане на заявените за подпомагане площи в състояние, отговарящо на нормативните изисквания, не е възникнало в хода на стопанисването им за съответната година, а е било налице далеч преди подаване на заявлението за подпомагане за кампания 2015. При това жалбоподателят бил наясно, че кандидатства за подпомагане със земеделски площи, които не отговарят на условията и критериите за определянето им като постоянно затревени площи, поддържани в състояние, годно за паша или косене. За неоснователно съдът е приел и възражението, че именно такива пречки в използването на земеделските земи цели да компенсира плащането по Мярка 12 за земите, обхванати от Натура 2000. За да се обоснове се е позовал на § 1, т. 5 от ДР на Наредба № 2/17.05.2015 г. (отм.); , съгласно който "Компенсаторно плащане" е плащане, компенсиращо земеделските стопани за направени от тях разходи и претърпени загуби при изпълнение на забрани/ограничения за земеделска дейност, разписани в обнародвана в "Д. вестник" заповед за обявяване на защитена/и зона/и от екологична мрежа Натура 2000 за стопанисвани от тях земеделски земи. В случая със заповед № РД-562 от 05.09.2008 г. на министъра на околната среда и водите в границите на защитената зона Ломовете са били въведени определени забрани и ограничения при стопанисването на тези земи. Процесните парцели обаче, макар по КВС да били с начин на трайно ползване "пасища, мери", фактически в голяма степен били обрасли с храстовидна и дървесна растителност, която ги квалифицирала като гори по смисъла на Закона за горите. При това положение, ако се приемело че това са земеделски земи - пасища, които като такива са заявени за подпомагане, то невъзможността за поддържането им в състояние, годно за паша и коситба не било пряка последица от забраните, свързани със статута им на защитена територия, тъй като те следвало да са защитена територия именно като земеделски земи, а не като гори. С оглед на безспорно установените по делото факти, а именно, че в процесните БЗС е налице храстовидна и дървесна растителност, съдът е приел, че в конкретния случай правилно административният орган, при извършената проверка на място е приел тези части от БЗС за недопустима площ и ги е изключил при определяне на установената площ за подпомагане. Този извод не противоречал на определението за "допустима за подпомагане площ по отношение на постоянно затревени площи" по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 2/17.05.2015 г. (отм.); , според който това е площта на заявения земеделски парцел, който попада във физически блок с начин на трайно ползване: "Пасища, мери и ливади", в това число "Естествени пасища и ливади" и "Горски ливади и пасища" и "Смесено земеползване". С тези съображения първоинстанционният съд е приел, че правилно е определена установената площ за всяка от схемите и мерките за подпомагане, за които жалбоподателят е кандидатствал, като по отношение на схемите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци намалението на площите е обусловено от показаните от самия жалбоподател граници и реалното разположение на съответните култури. Решението в обжалваната част е правилно. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че съдебното решение в обжалваната му част е необосновано като съдът не се е произнесъл по всички възражения в жалбата, и в частност по възражението за съотношението на въведените със заповедите, издадени по реда на Закона за биологичното разнообразие забрани за осъществяване на дейности в защитените зони и задълженията на жалбоподателя за поддържане на площите в добро земеделско и екологично състояние. Напротив, съдът е разгледал подробно и се е произнесъл по всеки един от съдържащите се в жалбата, с която е бил сезиран, довод. Извел е законосъобразен извод, че тъй като макар и по КВС процесните парцели да са с начин на трайно ползване "пасища, мери", в голямата си част същите са заети с храстовидна и дървесна растителност – факт, който не се оспорва от жалбоподателя, а се потвърждава и от заключението по СТЕ – същите се квалифицират като гори по смисъла на Закона за горите. Правилно е прието от съда, че пречките за поддържане на заявените за подпомагане площи в състояние, отговарящо на нормативните изисквания, не е възникнало в хода на стопанисването им за съответната година, а е било налице преди подаване на заявлението за подпомагане за кампания 2015. И тъй като за земеделските производители съществува задължение да кандидатстват за подпомагане със земеделски площи, които са допустими за подпомагане, в случая жалбоподателят е бил наясно, че кандидатства за подпомагане с площи, които изначално не са отговаряли на условията и критериите за определянето им като постоянно затревени площи, поддържани в състояние, годно за паша или косене. Неоснователно е и другото възражение в жалбата относно осъществената административна проверка. Както е изтъкнато и от съда, на подаденото от "Бритера" ООД заявление за подпомагане за кампания 2015 г. са били извършени две проверки на място, назначени със заповеди № 293082 и № 290690 на всички заявени за подпомагане парцели. Проверките са извършени едновременно в периода от 04.11.2015 г. до 13.11.2015 г., като представител на дружеството е участвал при осъществяването им. Резултатите от тях са обективирани в приложените по делото доклади и таблици, които са неразделна част от процесното писмо и са основание за неговото издаване. По отношение на спорната административна проверка, същата се извършва на основание чл. 37 от ЗПЗП и представлява проверка за допустимост на земеделските площи. Същата се извършва чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите. Административните проверки се извършват автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в административния акт, с който се взема решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 по заявленията за подпомагане. Извършва се въз основа на електронна база данни за ползваните земеделски земи, които се съдържат в СИЗП, която е част от ИСАК. По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо на изречение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,