Решение № 12453 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9411/2010 г.

Решение № 12453 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9411/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, срещу Решение № 4818/13.04.2010 г. по адм. д. № 13683/2009 г. на тричленен състав на ВАС в частта му, с която е отменено Решение № 454/30.09.2009 г. на Председателя на ДАБ, с което е отказано предоставянето на хуманитарен статут на Мохамед Халаф Али, гражданин на Ирак и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне в тази й част. Твърденията в касационната жалба са за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост на съдебния акт, отменителни основания по чл. 209 от АПК. Съображенията за това са, че тричленния състав на ВАС, не е обсъдил всички факти и обстоятелства имащи значение за правилното решаване на спора. Съдът според жалбоподателя не е взел предвид факта, че чужденецът търсещ хуманитарен статут се е позовал на обстоятелства, относими за неговия брат, че до напускането на страната е живял необезпокояван в родния си град и не е бил обект на посегателства. При обсъждането на доказателствата по делото според жалбоподателя съдът е възприел единствено мнението на ВКБООН, не и становището на министерство на външните работи с вх. № 2122/20.07.2009 г. в ДАБ, което изобщо не е обсъдил. Не е обсъдена и информацията съдържаща се в справката от 15. 07. 2009 г. на ДАБ с цитираната в нея европейска практика по въпроса, според която във всички части на Ирак нивото на насилие не представлява риск за всички граждани, поради което чужденецът не може да обоснове наличието на риск персонално за него. Счита, че нормата на чл. 9, ал. 2 от ЗУБ, не е основание за предоставяне на хуманитарен статут а само представлява указание, от кого могат да възникнат тежките посегателства по ал. 1 на чл. 9 ЗУБ. С оглед изложеното прави искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВАС. Ответника по касационната жалба чрез процесуалният си представител адв. Савова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според нея е налице хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, при което правилно първоинстанционния съд е отменил обжалвания акт на председателя на ДАБ. Участващия по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него, съдът е обсъдил всички относими за спора доказателства и правилно въз основа на тях е приложил материалния закон. Мотивирани са изводите му за неправилно приложение на материалния закон - чл. 9 от ЗУБ. Счита, че не са налице сочените с касационната жалба отменителни основания. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в сроковете по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение в производство по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тричленния състав на ВАС е отхвърлил като неоснователна жалбата на Мохамед Халаф Али, гражданин на Ирак, срещу Решение № 454/30.09.2009 г. на Председателя на ДАБ при МС в частта, с която му е отказан статут на бежанец и е отменил същото решение в частта му, с която на чужденеца е отказано предоставянето на хуманитарен статут, като в тази част е разпоредил връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване с дадените от съда указанията в отменителното решение. Съображенията на тричленния състав да отмени решението на председателя на ДАБ, относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут на гражданина на Ирак са били на първо място бежанската история на чужденеца, и на следващо място становището на ВКБООН за 2009 г., според което провинция Ниева, в която се намира рождения град на молителя Мосул, е сред петте провинции на централен Ирак, в които инцидентите свързани със сигурността и погазването на човешките права продължават, поради което е невъзможен инидивуален подход по всяка молба за статут. Приел е, че в тези провинции е налице реална опасност от възникването на тежки посегателства, които иракската държава не може ефективно да противодейства. Въз основа на това и съобразявайки се с решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности по преюдициално запитване по тълкуването на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б."в", във връзка с чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО за установяване на минимални стандартни относно условията, на които трябва да отговарят гражданите на трети страни или лицата без гражданство, за да могат да кандидатстват за статут на чужденец, или на лицата, които по други причини имат нужда от международна закрила, според което съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, както и това, че съществуването на такива тежки заплахи може да се счита за установено, когато безогледното насилие, характеризиращо съществуващия въоръжен конфликт, достига до такава висока степен, че съществуват сериозни основания да се счита, че присъствието на цивилното лице на територията на държавата или региона, би било реален риск то да стане обекта на тази заплаха е приел, че е налице основание за незаконосъобразност на административния акт в тази му част, отменил го е като такъв и е върнал преписката в тази й част на административния орган с указания, задължителни за органа. Решението на тричленния състав на ВАС в обжалваната с касационната жалба част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ предвижда, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който е принуден да напусне страната си по произход, тъй като там е изложен на опасност от тежки посегателства. Следователно, основната предпоставка за прилагане на тази правна норма е наличието на въоръжен конфликт, и на второ място - тежко посегателство или заплахи за живота или личността на чужденеца по време на този въоръжен конфликт. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., на която се е позовал първоинстанционният съд. В цитираното от него решение от 17.02.2009 г. по дело С- 465/2007 г. е прието, че чл. 15, б. "в" от цитираната директива има предвид заплахи в по-широк риск от посегателства, на по-общи заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, отколкото на конкретни актове на насилие. Освен това, заплахата е заложена в една обща ситуация на въоръжен конфликт или международен конфликт. Поради това думата "лични" трябва да се схваща като обхващаща посегателствата срещу цивилни лица, независимо от тяхната идентичност, при което силата на насилието достига толкова висока степен, че се демонстрират сериозни и потвърдени основания да се счита, че изпратено обратно в съответната държава или регион, цивилното лице, единствено на основание присъствието си на територията на тази държава или регион, би било изправено пред реален риск да стане обект на тежки посегателства. По делото е приложено становище на ВКБООН от 2008 г. и това от 24 април 2009 г. относно насоките на ВКБООН за критериите за оценяване на нуждата от международна закрила на иракчаните от петте централни провинции -Багдат, Дияла, Киркук, Ниневия (от района на която е жалбоподателя) и Салах ал Дин, търсещи убежище в чужбина, от което се установява, че продължава насилието и инцидентите свързани със сигурността и погазването на човешките права. С оглед на това международната организация е на мнение, че търсещите убежище иракчани от тези провинции продължават да се нуждаят от международна закрила. Информацията за Ирак и положението в провинция Мосул в тази насока се съдържа и от останалите писмени доказателства приложени към преписката. При това положение, правилни и обосновани са изводите на тричленния състав на ВАС, че относно иракските граждани от тези провинции, търсещи хуманитарен статут, не могат да се направят изводи различни от тези възприети с решението на Съда на Европейските общности от 17.02.2009 г. С оглед на това настоящият съдебен състав приема, че са били налице предпоставката по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Правилно първоинстанционният съд е приел, че описаната ситуация в провинция Нинева, в района на която е гр. Мосул, сочи наличието на хипотеза по чл. 9, ал. 2 ЗУБ. Неправилно касационния жалбоподател с жалбата си приема, че разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗУБ е възприета от решаващия съд като самостоятелно основание за предоставянето на хуманитарен статут, различно от тези по ал. 1 на същия текст. Става въпрос, че тежките посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, поради които чужденецът е принуден да напусне страната си по произход са резултат от действията на бунтовнически организации, на които иракската държава не може ефективно да противодейства, въпреки усилията на иракските сили за сигурност. Необоснован е довода на касатора, че решаващият съд при постановяване н решението си не е съобразил всички доказателства, имащи значение за разрешаването на спора, вследствие на което е постановил необоснован съдебен акт. В тази връзка се цитира становището на министерство на външните работи, входирано в ДАБ под № 2122/20.07.2009 г. Доказателството на което се позовава касатора, не е между кориците по делото. Поради това, не може да се възприеме твърдението на касатора за необоснованост на съдебния акт на това основание. С оглед гореизложеното настоящият петчленен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено, при съобразяване с изискванията на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. При правилно установена фактическа обстановка са изградени и правните изводи на съда, което прави същото и обосновано. Не са налице твърдяните с касационната жалба нарушения, което налага оставянето му в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд- петчленен състав на Първа колегия,