Решение № 2724 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8564/2017 г.

Решение № 2724 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8564/2017 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. М. със съгласието на нейната майка Н. Мурджева срещу решение № 991/6.06.2017 г., постановено по адм. д. 645/2017 г. по описа на Административен съд-Варна (АС-Варна). Касационната жалбоподателка обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорената заповед или евентуално да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на АС-Варна. Подборни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – полицейски орган – младши инспектор сектор СПС-ОП-ОР-03 РУ-Варна, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 991/6.06.2017 г., постановено по адм. д. № 645/2017 г. по описа на АС-Варна е отхвърлена жалбата на М. М., действаща със съгласието на нейната майка Н. Мурджева, против Заповед за задържане за срок до 24 часа рег. № 439 зз-331/3.03.2017 г., издадена от полицейски орган - младши инспектор сектор СПС-ОП-ОР-03 РУ-Варна. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо и правилно. Фактическа обстановка е установена правилно от първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото писмени доказателства и е практически безспорна между страните по делото като съществена част от фактите са възпроизведени и като твърдения в жалбата на М. М., подадена със съгласието на майка й. Пред АС-Варна е оспорена заповед за задържане на лице до 24 часа, издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР по повод извършено престъпление от задържаното лице М. М.. Липсата на правната квалификация на престъпния състав в писмения текст на заповедта не я лишава от ясен смисъл с оглед установената ситуация, при която е издадена и по критериите, установени в решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Петков и Профиров срещу България. В случая трябва да се приеме, че оспорената заповед е в синхрон с практиката на ЕСПЧ по приложение на чл. 5, ал. 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и от гледна точка тълкуването в решението по дело Murray срещу Обединеното кралство, доколкото М. М. е предала незаплатените дрехи, клещи и ножици, които се свързват с извършване на кражба в магазин. От това обстоятелство несъмнено следва, че тя напълно е разбрала за какво е задържан и в какво се изразява престъпното деяние, което полицейският орган счита, че е извършено. В конкретния случай задържането е извършено при наличие на достатъчно данни за възможно участие в конкретно престъпление. Заповедта е издадена в 16. 15 часа, а в 22. 00 часа М. М. е освободена като е предадена на майка й. Свободното предвижване на М. М. е ограничено при намирането в нея на незаплатени дрехи (както и 1 бр. клещи и 1 бр. ножици) в магазин в гр. Варна по време, когато нейната майка се е намирала в гр. Русе. На подаден сигнал от охраната на магазина са се отзовали полицейски служители, които незабавно са се свързали по телефона с майката на М. М. и след като са установили нейното местонахождение в друго (отдалечено) населено място са отвели М. М. в сградата на Трето РУ-Варна. Извършен е личен обиск и са съставени два протокола за доброволно предаване на вещи, в които са дадени пояснения за дрехите, взети от магазина и инструментите, взети от дома. Към този момент е съставена и връчена оспорената заповед, с която писмено се изразява волеизявлението на полицейския орган за задържането на М. М. в помещенията за временно задържане на Трето РУ-Варна. В сградата на Трето РУ-Варна има специално оборудвано помещение за настаняване малолетни и непълнолетни лица и по време на престоя си в сградата на полицейското управление М. М. се е намирала именно в това помещение до пристигане на нейната майка от гр. Русе. Вземането на обяснения от непълнолетната М. М. е извършено от инспектор от "Детска педагогическа стая" (ИДПС) след пристигане на майката. Веднага след това М. М. е предадена на нейната майка с протокол за предаване на маловръстно лице и е освободена в 22 часа. С определение № 733/24.03.2017 г. административният съд е разпределил доказателствената тежест в процеса и е дал указания на страните за представяне на доказателствата. В изпълнение на тези указания и от допълнителните разпореждания за комплектоване на административната преписка от открито съдебно заседание от 10.04.2017 г. ответната страна е представила писмени документи, които са приети по делото като писмени доказателства, представляващи цялата административна преписка. Всички тези доказателства са приети без оспорване и са обсъдени от първата инстанция при установяване на фактическата обстановка по спора. Напълно неясно е възражението в касационната жалба, че административната преписка не е изпратена в цялост и е ограничено правото им на защита. Твърдението, че съществуват и други документи, които са част от административната преписка, но не са представени от ответника в изпълнение на задължението му по чл. 152 от АПК не се потвърждава с надлежни доказателства. Цитираната в касационната жалба справка от 29.09.2017 г. по проверка ЗМ 358/2017 г. действително не е представена по делото, но с оглед датата на нейното съставяне не е възможно да се приеме, че е част от административна преписка, приключила с издаване на заповед от 3.03.2017 г. От съдържанието на съдебния акт не се установява тази справка да е възприемана от решаващият съд и да е съобразявана при формиране на фактическите констатации. Преписката по заявителски материал е цитирана от АС-Варна само въз основа на две уведомителни писма, от които е прието за установено, че е извършвана проверка за престъпление кражба, която е приключила с отказ да бъде образувано наказателно производство. Допълнително следва да бъде посочено, че ако жалбоподателката е искала да се ползва от съдържанието на тази справка от 29.09.2017 г. е трябвало да я представи или да направи съответното доказателствено искане за нейното събиране, но нейното пасивно поведение не е възможно да бъде възприемано като процесуално нарушение, извършено от АС-Варна. Непълнотата на доказателствата не е касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК Неоснователно е и възражението за допуснато съществено процесуално нарушение при разглеждане на спора пред първата инстанция, изразяващо се в това, че не е изпратено уведомление на дирекция "Социално подпомагане". В касационната жалба се твърди, че такова задължение възниква на основание чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето (ЗЗДетето) във всички случаи, когато страна по делото е дете. Разпоредбата, на която се позовава касационната жалбоподателка следва да се тълкува съвместно с нормата на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДетето, според която във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси. По този вид дела на основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДетето съдът или административният орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, като за уведомлението от съда се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, а за уведомлението от административния орган се прилагат разпоредбите на АПК. Дирекция "Социално подпомагане" изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. В случая М. М. е жалбоподател в съдебното производство пред АС-Варна, а за страните по делата не е предвидена процедура по тяхното задължително изслушване. Мненията, становищата и исканията на участниците в съдебните производства се подчиняват на процесуалните правила, установени в АПК (ГПК), гарантиращи равенството на страните в съдебния процес и ефективно право на защита. Задължителното изслушване на детето, респективно уведомяване на Дирекция"Социално подпомагане" в съдебното производство е предвидено за осигуряване правото на детето да бъдат съобразени неговите мнение/становище/желание в съдебен процес, който засяга неговите интереси, но то не е страна по него (например родителски права, настаняване и др. п.). По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че АС-Варна не е допуснал процесуално нарушение като не е изпратил уведомление на Дирекция "Социално подпомагане"-Русе. Изрично следва да бъде посочено, че дори и да се приеме, че е допуснато от АС-Варна формално нарушение на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДетето то в никакъв случай не е възможно да бъде разглеждано като съществено с оглед характера на спора и неговия предмет – законосъобразността на административен акт за налагане на принудителна административна мярка, която е с еднократно и изчерпано действие. Евентуално становище/социален доклад на социален работник от Дирекция"Социално подпомагане"-Русе не биха спомогнали за правилното решаване на този спор, възникнал в гр. Варна в отдалечен във времето момент. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато нарушение на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, защото тази принудителна административна мярка се прилага в краен случая и не е подходяща спрямо дете. Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи имат право да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Непълнолетните лица са наказателноотговорни и спрямо тях е допустимо да бъдат предприемани принудителни административни мерки, поради което не е незаконосъобразно налагането на ПАМ по чл. 72, ал. 2, т. 1 от ЗМВР по отношение на непълнолетно лице. В случая данните да извършено престъпление са станали известни на полицейския орган още при отзоваването им на сигнал за кражба в магазин, а след извършване на личен обиск са допълнени. Следователно правилно и обосновано АС-Варна е приел, че са осъществени материалноправните предпоставки за издаване на оспорената пред него заповед. Неоснователно е възражението, че не е ясно каква фактическа обстановка е възприел съда като повод за задържане на детето. Първоинстанционният съд изрично е посочил, че приема за осъществено фактическото основание за издаване на оспорената заповед, а именно престъпление. Мотивите на решаващия съд за интересите на детето са свързани с проверката относно спазване на принципа за съразмерност в изпълнение на задължението по чл. 168 от АПК. Настоящият съдебен състав изцяло споделя съображенията на АС-Варна, че в случая предприетата от полицейските органи принудителна административна мярка е била необходима и подходяща. Действително полицейските органи са разполагали с възможностите по чл. 39 от ЗЗДетето доколкото чл. 38, т. 1 от ЗЗДетето им дава това основание, но процедурата по Наредба № I-51 от 12.03.2001 г. за условията и реда за предоставяне на полицейска закрила на детето (Наредбата) в конкретния случай (трети март, национален празник и неработен ден) със сигурност е щяла да отнеме много повече време да бъде изпълнена от тази по чл. 72, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Мерките по полицейска закрила по ЗЗДетето са до 48 часа, а в случая ПАМ е наложена за срок до 24 часа и детето е предадено на неговата майка след 4 часа. При фактическото налагане на ПАМ полицейските органи са извършили идентични фактически действия с предвидените по Наредбата (незабавно уведомяване на родител, престой в специално помещение, предаване на родител) с изключение на уведомяването на Дирекция"Социално подпомагане"-Русе, която в конкретната ситуация практически не е възможно да се очаква, че ще може да вземе някакво отношение преди пристигане на майката на детето от гр. Русе. По изложените съображения се налага извод, че правилно АС-Врана определя наложената ПАМ като такава в интерес на детето. Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи , непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл. 3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията.