Решение № 16003 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5773/2019 г.

Решение № 16003 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5773/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Сигматрон" ЕООД, представлявано от управителя С. Вутов, подадена чрез процесуален представител адв. А. Костов, срещу Решение № 3759/14.03.2019 г., постановено по адм. дело № 10796/2016 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Релевирани са възражения за неправилно тълкуване от страна на съда на материалноправните разпоредби на чл. 30 ЗЗК във връзка с установените по делото факти. Според касационния жалбоподател това неправилно тълкуване на закона е довело и до необосновани правни изводи в посока на извършено нарушение от страна на "Сигматрон" ЕООД. Претендира се постановяване на съдебно решение, с което да се отмени обжалваното Решение № 3759/14.03.2019 г., постановено по адм. дело № 10796/2016 г. по описа на ВАС и да се отмени Решение № 636 от 19.08.2016 г. на Комисията за защита на конкуренцията. Касатора претендира и направените по делото разноски. Ответникът – Комисия за защита на конкуренцията чрез процесуален представител в писмено становище по делото релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Ответникът – "Т и Д Инженеринг" ЕООД чрез процесуален представител в писмено становище по делото релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С обжалваното Решение е отхвърлена жалбата на "Сигматрон" ЕООД, гр. София, срещу Решение № 636 от 19.08.2016 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК-213/2016 г., с което на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 и т. 3 във връзка с чл. 100, ал. 1, т. 6 и чл. 69, ал. 4 ЗЗК Комисията е установила, че "Сигматрон" ЕООД е извършило нарушение по чл. 30 ЗЗК, за което му е наложила имуществена санкция в размер на 2 % от нетните приходи от продажби на дружеството за предходната финансова 2015 г., равняваща се на 3 280 лв. Със същото решение Комисията е установила, че не е извършено нарушение по чл. 29 ЗЗК от страна на "Сигматрон" ЕООД и е възложила на последното дружество да заплати на "Т и Д Инженеринг" ЕООД разноски в размер на 500 лв. За да постанови този резултат, съдът съобразно чл. 168 АПК е съобразил, че обжалваното решение е издадено от компетентния за това орган, при изискуемия кворум на КЗК, в пределите на правомощията на Комисията, решението е обективирано в предвидената в чл. 62, ал. 1 ЗЗК писмена форма и съдържа визираните в този текст реквизити. На следващо място съдът е приел, че в производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и поради това е решението е законосъобразно. Въз основа на релевантните по спора факти обосновано е прието, че "Сигматрон" ЕООД съзнателно е разпространявало неверни сведения и е подвеждало дружества като "ЧЕЗ" ЕАД, "ЕСО" ЕАД, "Елтомс" ООД, които използват сигналното устройство РЕС 607, внушавайки им, че този продукт е имитация на патентно защитения продукт "LSB 6". С твърденията за имитация "Сигматрон" ЕООД действително е поставило под съмнение доброто име на "Т и Д инженеринг" ЕООД, като е представило факти в изопачен вид, създаващи невярна представа за дейността на "Т и Д инженеринг" ЕООД. Прието е, че това поведение е противоправното, тъй като е свързано с представяне на факти в изопачен вид от страна на касатора и е било от естество обективно да създаде преиначена представа за дейността на "Т и Д инженеринг" ЕООД, свързана с бъдещото качествено извършване на доставки от негова страна, което създава негативни правни последици, водещи до увреждане на доброто име и доверието в дружеството, а така също съставлява предпоставка за потенциален отлив на клиенти и нанасяне на вреди в цялостната му дейност. Така установените фактически действия на касатора са квалифицирани от КЗК като нарушение на чл. 30 ЗЗК, които изводи са възприети и от първоинстанционния съд. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за неправилност на решението, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На страната е дадена възможност на ангажира и представя доказателства, както и да изразява становища по представените доказателства. Процесуалните й права по никакъв начин на са били засегнати, а тъкмо напротив. Поради това този довод за неправилност е и необоснован. Съдът е изложил собствени мотиви по всички съществени фактически и правни въпроси по делото. При правилно разпределение на доказателствената тежест, анализ и оценка на събраните доказателства, съдът е достигнал до правилни правни изводи за законосъобразност на оспореното решение на КЗК. Неоснователни са и твърденията в касационната жалба за неправилност на решението, като постановено в нарушение на закона. Съгласно чл. 30 ЗЗК се забранява увреждането на доброто име и доверието към конкурентите, както и на предлаганите от тях стоки или услуги чрез твърдение или разпространяване на неверни сведения, както и чрез представяне на факти в изопачен вид. В случая е установено, че чрез процесните две писма до "ЕСО" ЕАД и "ЧЕЗ" ЕАД и на проведената среща с "Елтомс" ООД (съконтрахенти на "Т и Д Инженеринг" ЕООД) "Сигматрон" ЕООД е твърдяло, че адресатите използват в дейността си по осъществяване на технологична сигнализация светлинно сигнално устройство, което имитира изделието канална касета "LSB 6" (регистрирано от него като промишлен дизайн). По делото е било установено, че не е безспорно, че произвежданото и предлагано на пазара сигнално светлинно устройство РЕС 607 имитира изделието "LSB 6" (като промишлен дизайн) като произнасянията на държавни и съдебни органи - КЗК, Патентно ведомство, Районна прокуратура, сезирани именно във връзка с твърденията за имитация от "Т и Д инженеринг" ЕООД, са констатирали липса на нарушение на закона. Съобразено е, че решението на КЗК не е влязло в сила, но при извършените проверки от Патентно ведомство и икономическа полиция също не е установено нарушение от страна на "Т и Д инженеринг" ЕООД във връзка с нарушени права относно регистрирания на "Сигматрон" ЕООД промишлен дизайн. Обоснован е и крайния извод, че са налице два отделни продукта, регистрирани по установения законов ред, като всеки от тях е различен от другия и като такъв е регистриран като промишлен дизайн от Европейското ведомство по хармонизация на вътрешния пазар. В противен случай би следвало да има отказ от регистрация на по- късно подадения за регистрация продукт сигнално светлинно устройство модел РЕС 607, какъвто не е настоящият случай. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че оспореното решение е неправилно, поради необоснованост. Настоящата инстанция не констатира нарушаване на логическите или опитните правила при преценка на доказателствата и доказателствените факти и извличане на правните последици от тях. Представените от касатора допълнителни доказателства по тяхното същество не са в състояние да променят извода за правилност на съдебното решение касателно съществото на спора. Крайният извод на настоящата касационна инстанция е, че Решение № 3759/14.03.2019 г., постановено по адм. дело № 10796/2016 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените и същото като правилно, валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на касационния жалбоподател не се дължат разноски. Такива с оглед своевременно направеното искане, се дължат от касатора на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК на ответника КЗК за юрисконсултско възнаграждение и на ответното дружество – "Т и Д инженеринг" ЕООД на основание чл. 143, ал. 3 АПК за адвокатски хонорар. Последното, съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК, е претендирало разноски за настоящето касационното производство в размер на 4 152 лв. с ДДС и за първоинстанционното производство в размер на 4 020 лв. с ДДС, които е доказало че са договорени, съответно направени с приложени копия на фактури и платежни нареждания. Настоящият състав намира, че е основателна претенцията за разноски само за касационното производство. Съгласно чл. 81 ГПК във вр. чл. 144 АПК " Във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски". В тази връзка разноските за първоинстанционното производство е можело и следвало да бъдат претендирани пред първоинстанционния съд до приключване на устните състезания, евентуално впоследствие по реда на чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК. След като това не е сторено, възможността да бъдат претендирани понастоящем е преклудирана. Относно размера на разноските за касационното производство липсва възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК от касатора за тяхната прекомерност, поради което следва да бъдат присъдени в размера, в който са претендирани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховен административен съд, Петчленен състав на Първа колегия,