Решение № 198 от 23.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2036/2014 г.

Решение № 198 от 23.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2036/2014 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение с № 2571 от 05.12.2013 г., постановено по в. гр. дело № 3078/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, VIII-ми състав, с което е потвърдено решение № 3572 от 17.07.2013 г. по гр. дело № 14917/2012 г. на Варненския районен съд, 35-ти състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от [фирма] срещу Етажната собственост (ЕС) на жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица] иск за отмяна на решението на ОС на ЕС, обективирано в т. 7 от протокол от 14.09.2012 г., с което на ищеца е отказано да заплатят разходите за труд във връзка с извършен ремонт на покрива, на основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, с присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], представляван от управителя С. И. Я., която чрез пълномощника адвокат И. З. го обжалва в срока по чл. 283 ГПК като счита, че е неправилно поради нарушения на материалния закон и съществени процесуални правила както е и необосновано - чл. 15, ал. 1 ЗУЕС. Претендира за направените разноски пред трите инстанции. От ответника по касация Етажна собственост (ЕС) на [улица], [населено място] чрез адвокат В. Т. е постъпил писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК със становище за неоснователност. Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че дружеството не е установило, при нужда от пълно и главно доказване, недостоверността на отразените в протокола от 14.09.2012 г. на ОС на ЕС факти, относно притежанието на съответните идеални части от общите части на сградата в размер на най-малко 70% в полза на явилите се 9 от общо 13 обособени имота в ЕС, за да се приеме липсата на кворум за провеждането на ОС. Взето е предвид, че съгласно чл. 16, ал. 9 ЗУЕС всеки чл. на ОС може да оспори съдържанието на протокола, вкл. относно достоверността на отразените в него решения в срока по чл. 193 ГПК, което дружеството не е сторило /най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен/. Отчетено е, че не е доказана и материалната незаконосъобразност на решението по т. 7 от протокола на ОС от 17.09.2012 г. - за претендирано заплащане на разход за труд за ремонт на обща част - покрива на сградата. С оглед разпоредбата на чл. 269, ал. 2 ГПК и съображенията, изложени по отношение правата на собствениците на отделни обекти от ЕС, съставляващи идеални части от общите части на сградата, изчислени по правилото на чл. 17, ал. 4 във връзка с ал. 5, т. 2 ЗУЕС, а още по-малко в размерите, твърдени от дружеството. С определение № 292 от 19.05.2014 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: Задължително ли е липсата на кворум за провеждане на Общото събрание на етажните собственици (ОСЕС) да се установява единствено по реда на оспорване протокола, съставен за провеждането на ОСЕС? По отговора на поставения въпрос: В случая не намира приложение разпоредбата на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС, според която всеки чл. на общото събрание може да оспори съдържанието на протокола, включително достоверността на съдържанието на протокола, включващо достоверността на отразените в него решения, а оспорването се извършва писмено пред управителния съвет (управителя) в седемдневен срок от съобщението по ал. 7, но не по-късно от един месец, когато собственикът, ползвателят или обитателят отсъства. Както в исковата молба така и във въззивната жалба е поддържано: липса на кворум за провеждане на общото събрание на 14.09.2012 г., респ. незаконосъобразно проведено общо събрание на ЕС, което има за последица-незаконосъобразност на взети (взето) решения (решение). При това положение не е задължително липсата на кворум за провеждане на ОСЕС да се установява единствено по реда на оспорване на протокола, съставен за провеждането на ОСЕС. По същество на касационната жалба - същата е основателна. Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването му е допуснато нарушение на материалния закон и при нарушение на съдопроизводствени правила - отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Съгласно чл. 15, ал. 1 ЗУЕС общото събрание се провежда, ако присъстват лично или чрез представители собственици на най-малко от 67 на сто идеални части от общите части на ЕС, с изключение на случаите по чл. 17, ал. 1, т. 1-4. Според представения протокол за проведено ОСЕС на 14.09. (явно е 2012 г. са присъствали общо 9 (от 13) лично и чрез представители като е прието, че представляват 70% ид. ч. от общите части, което не съответства на посочените идеални части и е далеч под 67% - отделен е въпросът, че общо идеалните части не правят 100%, поради което съдът проверява кворума и при оспорването ЕС е следвало да докаже, че решението по т. 7 е взето с кворум, а при липса на доказателства искът по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС се явява основателен. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на касатора се присъждат направените разноски за трите инстанции общо 354 лева (след приспадане 140 лева, присъдени от първата инстанция и съобразяване, че липсва произнасяне от въззивния съд в частта, с която касаторът е осъден за разноски в полза на ЕС). По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение