Решение № 8164 от 16.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14254/2013 г.

Решение № 8164 от 16.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14254/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Георги Димитров Атанасов от гр. Пазарджик, чрез процесуалния представител адв. Бангеев, срещу Решение № 1923/15.08.2013 г., постановено по адм. дело № 3337/2011 г. по описа на Административен съд Пловдив. В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и материална незаконосъобразност, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и отмяна на обжалвания ревизионен акт. Ответникът по касационната жалба - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Бъчварова, дава писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е ревизионен акт /РА/ № 161101559/30.06.2011 г. на старши инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден в обжалваната част с решение № 901/26.09.2011 г. на директор дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП, с който РА на Георги Димитров Атанасов са установени задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 7451,27 лв. и лихви, данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 1915,47 лв. и лихви и данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 14 574,35 лв. и лихви. Съдът е приел, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е за установено наличие на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК за извършване на ревизия при особени случаи и за определяне на основата за облагане с данъци по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. За да отхвърли жалбата срещу РА съдът е приел, че изводите на приходните органи са правилни и определените допълнително данъци по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 ЗДДФЛ за законосъобразни. Във връзка с направените оплаквания от жалбоподателя съдът е счел същите за неоснователни досежно: 1. налични средства в началното салдо за първия ревизиран период - 2004 г. - в размер на 8000 лв., получени по наследство от родителите на РЛ, 2. налични средства в началното салдо към 01.01.2004 г. в размер и на 18000 лева, получени в заем през м. 11.2003 г. от Георги Иванов Димитров, 3. приходи за 2008 г. в размер на 3800 лв. от продажба на лек автомобил "Фиат Браво". Приема, съобразно писмените доказателства - писмен договор - приход в размер на 800 лв., но не включва този приход в установения от приходните органи баланс, 4. размерът на приходите през 2006,2007 и 2008 г., получени от продажба на недвижими имоти - апартаменти относно получената от РЛ цена и 5. размерът за всички ревизирани периоди на приетите от приходните органи разходи за пътувания в чужбина на РЛ като физическо лице на база най-високите стойности по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Относно останалите наведени оплаквания от жалбоподателя, както в хода на ревизионното производство, така и с жалбата до съда и в становище по съществото на спора, съдът не излага мотиви. Не е обсъдено получаването и евентуалното отразяване върху началното салдо за 2004 г. на суми по договори за банкови кредити от 03.02.2013 г. и 30.12.2003 г., както и получен кредит по договор за текущо потребление с Банка ДСК от 30.07.2014 г. за сума в размер на 15 000евро. В тази връзка е следвало да се обсъдят, а при необходимост - да се съберат относимите писмени доказателства относно получени през 2004 г. суми от банката - тегления по левова сметка и усвояването на кредита по друга валутна сметка. За да е налице съпоставимост на приходи и разходи, съдът е следвало да извърши това служебно, тъй като видно от преписката е, че приходните органи са включили плащанията за погасяване на същите кредити - главници и лихви към разходната част на баланса за проверяваните периоди. Не са обсъдени възраженията на РЛ досежно невключване в приходната част на баланса на получени суми от продажба на три леки автомобила, за което по преписката са налице писмени доказателства и за покупката на които в разходната част на баланса са отразени изплатени средства. Изложени са мотиви само продажната цена на лекия автомобил "Фиат браво", но дори възприетата от съда цена в размер на 800 лв. не е включена в приходната част на баланса, което не е сторено и от приходните органи в обжалвания РА. Отделно от това, при формиране на изводите относно останалите оплаквания на жалбоподателя съдът е ценил избирателно доказателствата, игнорирал е релевантни за спора доказателства и доказателствени средства. Така например във връзка със спора за получения заем през 2003 г. от Георги Иванов Димитров изводите са формирани около декларирането на същия от заемодателя, което задължение не е съществувало нормативно към момента на сключване на договора, вместо да се обсъдят други обстоятелства от значение за спора - данни за реално предоставяне и приемане на заемната сума, възможността на заемодателя да предостави същата, налице ли е връщане и в какъв размер. Не са изложени мотиви относно игнорирането на експертните заключения във връзка с разходите за пътувания в чужбина. Не са обсъдени оплакванията на жалбоподателя във връзка със стойността на получените от него приходи при продажбата на недвижими имоти във връзка с конкретно посочените разминавания между приетото от приходните органи и плащанията по два предварителни договора, не са обсъдени оплакванията във връзка с формирането на крайните приходи от тези продажби, включително и във връзка с даденото експертно заключение на приетите по делото експертизи. Изводът на касационния съд е, че направените от съда фактически и правни изводи не са собствени, а преповтарят тези на приходните органи и изложението на данъчния директор. Съдът, като инстанция по съществото на спора, не е изпълнил вменените му от закона задължения за изясняване на спора от фактическа страна досежно установяване на действителния размер на приходите и разходите на РЛ за ревизираните периоди. Не са обсъдени събраните писмени, гласни доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност. Игнорирани са релевантни за спора доказателства. Предвид горното и предвид необсъждането от съда на всички направени от жалбоподателя конкретни оплаквания във връзка с формиране на баланса на приходи и разходи и оттам на данъчната основа за всеки от проверяваните периоди, води до извода за допуснати съществени процесуални нарушения и липса на мотиви. Допуснатите нарушения са съществени, тъй като нарушават правото и възможността за защита на жалбоподателя. Излагане на мотиви от касационния съд за пръв път по основните възражения и оплаквания на жалбоподателя е недопустимо, тъй като би довело до нарушаване на основни правни принципи и ограничаване на възможността на жалбоподателя за защита пред две съдебни инстанции. Отделно от това, делото не е попълнено с достатъчно доказателства - относно усвояването на банковите кредити през 2003 г. и 2004 г., относно цената на продадените имоти от РЛ и направените от него разходи за пътуванията в чужбина. Съдът следва да изпълни процесуалните си задължения по чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 АПК, приложими в съдебното производство на основание § 2 ДР ДОПК, и като разпредели доказателствената тежест в процеса, да укаже на всяка от страните за кои обстоятелства от значение за делото не се сочат доказателства. Освен това за съда, действащ като инстанция по съществото на спора, има процесуална възможност за служебно събиране на доказателства, която също може да осъществи. Необходимо е да са събере отново като доказателствено средство заключение на съдебно-счетоводна експертиза, която във варианти, съобразно всички направени от жалбоподателя оплаквания и останали спорни въпроси да даде заключение на стойностите на паричния поток на приходи и разходи за всеки един от ревизираните периоди. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение се явява неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което следва да се отмени изцяло. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане съдът следва да даде конкретни указания в изпълнение на задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК относно обстоятелствата от значение за делото, за които страните не сочат доказателства, както и относно разпределението на доказателствената тежест в процеса. Следва да се назначи експертиза, да се обсъдят всички събрани доказателства и да се изложат конкретни мотиви относно фактическите и правни изводи, до които достига съда, по заключенията на приходните органи, така и по всяко от направените оплаквания от жалбоподателя. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските на страните за водене на делото във ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение