Решение № 12382 от 22.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6621/2009 г.

Решение № 12382 от 22.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6621/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София при ЦУ на НАП против решение № 23/16.03.2009 г., постановено по адм. д. № 6566/2008 г. по описа на Административен съд София - град, с което е прогласена нищожността на ревизионен акт № 801086/9.06.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, в частта за извършеното прихващане на установени за възстановяване суми срещу изискуеми задължения за данък общ доход и лихви в общ размер на 1580, 02 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът се е произнесъл извън предмета на правния спор, като е обсъждал предходен ревизионен акт, който е бил отменен. Наред с това, с решението съдът неправилно е прогласил частична нищожност на РА, след като е приел, че същият е издаден от некомпетентен орган. По съображения в посочения смисъл, касаторът моли решението да бъде отменено и делото върнато за разглеждане на спора по същество. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Ексалко България" АД - гр. София, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно, поради това че обжалваният ревизионен акт е нищожен като издаден в резултат на възлагане от некомпетентен орган. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд София - град, по жалба на "Ексалко България" АД, е обявена нищожността на ревизионен акт № 801086/9.06.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, в частта за извършеното прихващане на установени за възстановяване суми срещу изискуеми задължения за данък общ доход и лихви в общ размер на 1580, 02 лв., мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП гр. София. За да постанови това решение съдът е приел, че ревизионното производство, което е приключило с обжалвания ревизионен акт 801086/9.06.2008 г., е започнало по заповед за възлагане на ревизия № 5009/30.10.2007 г., на основание чл. 112 и чл. 113 ДОПК и е повторно във връзка с решение № 1758/23.10.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ", с което е отменен РА № 20001069/6.08.2007 г., издаден при данъчна ревизия на същото лице относно същите данъчни периоди - 1.10.2006 г. - 31.01.2007 г. и относно същите по вид данъчни задължения. Издаденият РА № 20001069/6.08.2007 г. е бил обжалван в срок от данъчния субект по административен ред пред директора на дирекция "ОУИ" гр. София с жалба вх. № 53-04-574/29.08.2007 г. Решаващият орган се е произнесъл с решение № 1758/23.10.2007 г., с което е отменил РА и е върнал преписката за извършване на нова ревизия със съответни указания. От правна страна съдът е изложил, че съгласно чл. 155, ал. 1 ДОПК, директорът на дирекция "ОУИ" следва да се произнесе по подадената жалба против РА в 45-дневен срок от получаването й или от отстраняването на нередовностите, като този срок в случая е изтекъл на 15.10.2007 г., при приложение на разпоредбите на чл. 22, ал. 7, вр. ал. 6 ДОПК. Не е сключвано споразумение по чл. 156, ал. 7 ДОПК за продължаване на срока за произнасяне по жалбата. Според чл. 156, ал. 4 ДОПК непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК се смята за потвърждаване на РА в обжалваната част, като в тези случаи жалба против РА може да се подаде до съда в 30-дневен срок от изтичане на 45-дневния срок, или в случая до 15.11.2007 г. Поради това че жалба до съда не е подадена в този срок, считано от 16.11.2007 г. РА № 20001069/6.08.2007 г. е влязъл в сила, станал е стабилен административен акт и след тази дата не е подлежал на обжалване и изменение, освен ако са налице предпоставките по чл. 133, ал. 2 ДОПК. Предвид това съдът е направил извода, че ревизията възложена със ЗВР № 5009/30.10.2007 г. на "Ексалко България" АД е незаконосъобразно възложена, а издаденият въз основа на нея РА № 801086/9.06.2008 г. е нищожен. В тази връзка съдът е изложил съображения, че произнасянето на директора на дирекция "ОУИ" с решение № 1758/23.10.2007 г., т. е. след изтичането на срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК, е ирелевантно, поради това че срокът за произнасяне е преклузивен и след изтичането му се изчерпва компетентността на решаващия орган за постановяване на решение. Материалната компетентност на горестоящия административен орган е обвързана от срок, поради което произнасянето извън него е нищожно и не поражда действие. В тази връзка съдът се е позовал на указанията, дадени в ТР № 7/11.12.2008 г. на ОСК на ВАС. Според съда, след като е налице влязъл в сила РА, определените с него задължения могат да бъдат изменени само по реда на чл. 133 ДОПК, при наличие на някоя от предвидените в ал. 2 предпоставки и при възлагане на повторната ревизия от съответния териториален директор, съгласно ал. 1. В конкретния случай заповедта за възлагане на ревизия № 5009/30.10.2007 г. е издадена на основание чл. 112 и чл. 113 ДОПК от Цветан Каменов Навчев - началник сектор "Ревизии" в "ДОК" на ТД на НАП гр. София. Това води до нищожност на обжалвания РА поради издаването му при липса на която и да е от предпоставките по чл. 133 ДОПК и поради това че ревизията е възложена от некомпетентен орган. Така постановеното решение е правилно. По делото не съществува спор от фактическа страна по релевантните факти и обстоятелства относно валидността на обжалвания ревизионен акт. Същите са правилно установени и отразени в мотивите на обжалваното решение. Накратко тези факти се свеждат до следното: в резултат на надлежно възложена данъчна ревизия на "Ексалко България" АД - гр. София е издаден РА № 20001069/6.08.2007 г., с който са били определени данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди 1.10.2006 г. - 31.01.2007 г. Ревизионният акт е бил обжалван в срок по административен ред с жалба вх. № 53-04-574/29.08.2007 г., по която е постановено решение № 1758/23.10.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ", с което РА № 20001069/6.08.2007 г. е отменен и преписката е върната на органа, издал заповедта за възлагане за издаване на нов ревизионен акт за същите периоди - м. 10 и м. 11/2006 г. и м. 01/2007 г. След връщането на преписката е издадена заповед за възлагане на ревизия № 5009/30.10.2007 г. на основание чл. 112 и чл. 113 ДОПК от орган по приходите - началник сектор "Ревизии" в "ДОК" на ТД на НАП гр. София. Ревизията е приключила с ревизионен акт № 801086/9.06.2008 г., с който са определени данъчни задължения на "Ексалко България" АД по ЗДДС за данъчните периоди м. 10 и м. 11/2006 г. и м. 01/2007 г. При така установената фактическа обстановка спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпросите дали при наличие на мълчаливо потвърден РА в хипотезата на чл. 156, ал. 4 ДОПК и липса на подадена жалба до съда по реда и в срока по чл. 156, ал. 5 ДОПК, директорът на дирекция "ОУИ" е компетентен да се произнесе по подадената жалба по реда на чл. 152 ДОПК и дали такова произнасяне поражда съответни правни последици, в частност - дали при отмяна на РА с решение на директора на дирекция "ОУИ" и връщане на преписката за нова ревизия, повторно издаденият ревизионен акт е валиден или нищожен. Отговорите на тези въпроси, които са дадени от първоинстанционния съд са правилни и се споделят от настоящия състав на съда. От съществено значение за правилното решаване на правния спор е преценката за това кога ревизионният акт влиза в сила и става стабилен административен акт, който не може да бъде изменян или отменян, освен при наличие на изрично предвидените в закона основания и по специална процедура. Административните актове влизат в сила, когато не подлежат на обжалване или когато не са обжалвани в законоустановените срокове, или производството по обжалването е прекратено и този акт не подлежи на обжалване, или когато бъдат потвърдени при обжалването по административен и/или съдебен ред с акт, който е окончателен. За да се гарантира стабилитета на правните отношения, уредени с административните актове са установени правила и срокове относно тяхното обжалване, като във всички случаи сроковете за обжалването са преклузивни. Несъмнено срокът, предвиден за обжалване на ревизионен акт в чл. 156, ал. 1 ДОПК е преклузивен, като същото се отнася и за срока по чл. 156, ал. 5 ДОПК, предвиден за подаване на жалба до съда в случаите по ал. 4, според която непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК се смята за потвърждение на РА в обжалваната част. Законодателят приравнява правните последици на изричното потвърждение на РА с решение на решаващия орган, постановено в срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК, с последиците при непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК, като приема, че е налице мълчаливо потвърждение. В двата случая е регламентирано правото на данъчния субект да обжалва РА пред съда, като е установен срок за това обжалване, който е 14-дневен и тече от връчване на решението, когато такова решение е постановено в срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК, и съответно - 30-дневен, който тече от изтичане на срока за постановяване на такова решение. Затова следва да се приеме, че при неупражняване на това право от страна на данъчния субект, последиците са еднакви, независимо дали се касае за изрично или мълчаливо потвърждаване. Това означава, че когато РА, който е мълчаливо потвърден по смисъла на чл. 156, ал. 4 ДОПК, не е обжалван пред съда в срока, предвиден в чл. 156, ал. 5 ДОПК, този РА влиза в сила и против него не може да се подава допустима жалба до съда. Влязъл в сила акт не може да бъде отменен от съда, а по аргумент за по-силното основание и от административен орган по реда на административния контрол. Правилни са съображенията на първоинстанционния съд, че след изтичане на срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК директорът на дирекция "ОУИ" не разполага с материална компетентност да се произнася по жалбата по реда на чл. 152 ДОПК, тъй като в случая тази компетентност е ограничена от законодателя с определен срок, след изтичането на който се поражда субективното процесуално право на жалба до съда против РА, за който се приема, че е мълчаливо потвърден. След изтичането на срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК директорът на дирекция "ОУИ" не може да отменя или да изменя акта, нито да го потвърждава. В посочения смисъл са задължителните указания относно тълкуването на закона, дадени в Тълкувателно решение № 7/11.12.2008 г. постановено по тълк. дело № 3/2008 г. на ОСК на ВАС, на което правилно се е позовал първоинстанционният съд. Твърдението в касационната жалба, че съдът се е произнесъл по нищожността на акт, който не е предмет на съдебен контрол, е неправилно, тъй като с обжалваното решение е прогласена нищожността именно на акта, който е обжалван пред съда - РА № № 801086/9.06.2008 г. Доколкото съдът е изложил в мотивите съображения относно нищожността и на решение № 1758/23.10.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ", то това е направено инцидентно и поради това че се касае за нищожност, съдът е компетентен да прави съответни изводи в тази връзка в мотивите на съдебното решение. По изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е направил решаващия извод, че обжалвания ревизионен акт № № 801086/9.06.2008 г. е издаден от некомпетентен орган. След като е налице влязъл в сила РА 20001069/6.08.2007 г. по отношение на същото лице, за същите данъчни задължения и за същите периоди, то изменението на тези задължения може да бъде осъществено само при наличието на основанията, предвидени в чл. 133, ал. 2 ДОПК и при спазване на предвидената процедура в чл. 134 ДОПК. Единствено компетентен да възложи ревизия съгласно чл. 134, ал. 1 ДОПК е съответният териториален директор. В случая не е налице такова възлагане, поради което както органите, на които е възложено да извършат ревизията, така и органа, определен да издаде ревизионен акт, не са надлежно оправомощени и издаденият ревизионен акт правилно е прогласен от първоинстанционния съд за нищожен в обжалваната част. Неправилно е становището на касатора, че не може да бъде прогласена нищожността само на част от ревизионния акт. Предвид естеството на установения порок, същият засяга целия административен акт, но съдът може да се произнесе само до тази част от административния акт, която е предмет на съдебния контрол. Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът проверява изцяло законосъобразността на обжалвания ревизионен акт, на посочените в разпоредбата основания, но съдът е обвързан с предмета на правния спор, включващ определена част или части от ревизионния акт, които са обжалвани пред него. Проверката на основанията по чл. 160, ал. 2 ДОПК се извършва служебно, но съдът не може да разшири предмета на контрол, като се произнесе и по необжалвани части от ревизионния акт. В конкретния случай пред съда е била обжалвана само частта от РА № 801086/9.06.2008 г., отнасяща се до извършеното прихващане на установени за възстановяване суми срещу изискуеми задължения за данък общ доход и лихви в общ размер на 1580, 02 лв., затова съдът правилно е прогласил нищожността само на тази част от акта. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски за настоящото производство не се възлагат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение