Решение № 803 от 20.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2233/2016 г.

Решение № 803 от 20.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2233/2016 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Мира - Х. А.", гр. П., представлявано от Х. А. А., срещу Решение № 25/21.01.2016 г., постановено по адм. д. № 797/2015 г., по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 2260/13.10.2015 г. на врид кмета на община П. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на О. П., чрез пълномощника си намира касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Административен съд - П. е образувано по жалба на ЕТ "Мира - Х. А.", против Заповед № 2260/13.10.2015 г., на ВрИД кмет на община П., с която е отнето Разрешение № 63/12.09.2013 г, за поставяне на преместваемо съоръжение за търговия на закрито, издадено на жалбоподателя. Съдът е приел, че акта е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, като е установил, че е налице хипотезата на чл. 11, ал. 5, т. 1 от Наредбата за ред и условия за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на община П. /НРУППСТОП/, съгласно която кметът на общината издава заповед за отнемане на разрешение за поставяне на преместваеми съоръжения при две последователни неплащания на месечна такса. По основния довод на жалбоподателя, за неплащане на дължимите суми, тъй като теренът не е бил освободен, съдът е приел, че е било редно жалбоподателят да се откаже от ползването на терена по реда на чл. 11, ал. 4 от НРУППСТОП. Предвид изложените мотиви, Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на ЕТ "Мира - Х. А.". Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 5, т. 1 от НРУППСТОП, кметът на общината издава заповед за отнемане на разрешение за поставяне на преместваеми съоръжения при две последователни неплащания на месечна такса. По делото са представени доказателства, че ЕТ "Мира - Х. А." не е заплатил над 25 дължими месечни такси, за предоставения му за ползване терен, който факт е потвърден от жалбоподателя. Същият, както правилно е прието в оспореното решение на първоинстанционния съд, е следвало да се откаже от ползвания терен по реда на чл. 11, ал. 4 от НРУППСТОП, след като не е имал възможността да го използва фактически. При липса на деклариран отказ на титуляра на разрешителното, за същия е съществувало задължение за заплащане на месечни такси за тригодишния срок на разрешението. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и направеното искане на кмета на О. П. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, същото следва да бъде уважено. Следва да се възложи в тежест на жалбоподателя заплащането на разноски в размер на 500,00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г., за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,