Решение № 1344 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11782/2015 г.

Решение № 1344 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11782/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба от Д. В. П., чрез процесуален представител, срещу решение № 158 от 10.08.2015 г., постановено по адм. дело № 117/2015 г. по описа на Административен съд - С. З. (АССЗ), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № УРИ: 349з-825 от 19.03.2015 г. на Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на MВР) - С. З., с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР на П. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, в качеството му на старши полицай в група "Охранителна полиция" на РУП - Ч. при ОД на МВР - С. З. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му. Ответникът - Директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на MВР) - С. З. не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: Дисциплинарното производство срещу П. е започнало със заповед № УРИ: 349з-348/04.02.2015 г. на директора на ОД на МВР - С. З., с която е назначен и дисциплинарно-разследващ орган (ДРО). Със заповед № УРИ: 349з-583/26.02.2015 г. е удължен срокът на образуваното дисциплинарно производство до 16.03.2015 г. В заповедта е посочено, че дисциплинарното производство се образува във връзка с постъпили предварителни данни - предложение УРИ: 327р-813/03.02.2015 г. от началника на РУП - Раднево, в което е посочено, че държавен служител Д. В. П. - старши полицай в група "Охранителна полиция" при РУП - Ч. (командирован в група клон Р. "Т. - север" на сектор "Охрана на "М. М. изток" ЕАД гр. Р.") по време на работа на 23 и 24.01.2015 г. му е станало известно, че лицето К. Д. Б. и негови помощници възнамеряват да извършат кражба на желязо в охранявания от сектора обект и не е предприел мерки за пресичане на престъплението. В обобщена справка с рег. № УРИ: 349р-5069/11.03.2015 г. и становище с рег. № УРИ: 349р-5435/16.03.2015 г. ДРО е изложил резултатите от извършената проверка като е установил, че с действията си П. виновно е нарушил изискванията на т. 19, т. 24 и т. 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК), което представлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и е предложил да му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Посочено е, че проведените разговори от Д. П. по телефона с К. Б. на 23 и 24 януари 2015 г., цялостното последващо поведение на служителя - свалянето на охраната от пост № 7, продължилите периодични телефонни разговори, напускането на района на рудника без опит да окаже пътна помощ, въпреки твърдението, че разговорите са имали такава тема, анализът на разпечатките на мобилните оператори и проведения следствен експеримент на 03.02.2015 г. не съответства на твърдението на П., че не е разбрал какви са намеренията на Б., а именно да влезе в охранявания обект - К. Р. "Т. - север" с. К., за да извърши кражба на метали. На база на събраните доказателства по преписката е издадена процесната заповед № УРИ: 349з-825/19.03.2015 г. за налагане на дисциплинарното наказание и прекратяване на служебното правоотношение на П. на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. С процесното решение АССЗ, след извършена проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК е приел, че обжалваният пред него административен акт е постановен от компетентен орган в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и съобразно материалния закон и неговата цел, поради което е отхвърлил жалбата на П. Този извод е обоснован с установения, въз основа на представените по делото доказателства, съдържащи се в административната преписка факт, че извършеното от наказания нарушение на служебната дисциплина е установено по безспорен начин, за което той е представил подробни обяснения. Съдът е приел, че с извършеното нарушение П. е уронил престижа на службата и авторитетът й пред обществото, което е нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и поради това е отхвърлил жалбата му. Така постановеното решение е правилно. При извършване на дисциплинарното производство не са нарушени административнопроизводствените правила - по отношение на касатора е проведено производство без накърняване на процесуалните му права и правото на защита. Административният орган е извършил правилна правна квалификация на установените обстоятелства и по отношение на доказаните в хода на дисциплинарното производство факти е приложил съответстващата им правна норма, с която е определено по вид и тежест дисциплинарното наказание. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР. По несъмнен начин по делото е установено, че касаторът е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, което е основание за налагане на дисциплинарно уволнение. Изложените твърдения в касационната жалба, свързани с обективните условия, съществували в сектор "Охрана на "М. М. изток" ЕАД гр. Р." към дата 23.01.2015 г. и 24.01.2015 г., наложили при анализиране оперативната обстановка и уязвимите места в охранявания обект при извършване на инструктажа П. да направи смяна на полицай от пост № 7 на пост № 4 не се подкрепят от събраните доказателства. В случая от доказателствата по делото безспорно е установено, че след проведен телефонен разговор с К. Б. в 19:57 часа, около 20:35 часа П. разпорежда служителите изпратени на пост № 7 - М. С. и Г. Й. да вдигнат бариерата и да се придвижат към пост № 4, където С. да остане, а Й. да се пробере в дежурната част. Освен това от проведения следствен експеримент на 03.02.2015 г. се установява, че бариерата е намерена свалена и е била вдигната от намиращия се там полицейски служител, като от протокола за следствен експеримент е видно, че мястото на влизане в рудника от извършителите на кражбата е именно пост № 7. Следователно с поведението си служителят е осъществил деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които е уронил престижа на службата, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение (чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР). От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че на 23.01.2015 г. и 24.01.2015 г. по време на работа, на територията охранявана от група клон Р. "Т. - север", на Д. В. П. - старши полицай в група "Охранителна полиция" при РУП - Ч. (командирован в група клон Р. "Т. - север" на сектор "Охрана на "М. М. изток" ЕАД гр. Р.") му е станало известно, че лицето К. Д. Б. и негови помощници възнамеряват да извършат кражба на желязо в охранявания от сектора обект и не е предприел мерки за пресичане на престъплението, а с действията си улеснил извършването му, което сочи на извършено тежко дисциплинарно нарушение. В становището и обобщената справка на дисциплинарно-разследващия орган са изложени обстоятелства, сочещи, че нарушенията, допуснати от държавния служител са довели до уронване престижа на службата. Следователно правилно първоинстанционният съд е приел, че извършеното от касатора е несъвместимо с цитираните в заповедта етични правила за поведение и е довело до уронване на престижа на службата. За да се квалифицира определено поведение като нарушение по смисъла на посочените текстове от ЗМВР, е необходимо дисциплинарно наказващият орган да посочи какво точно нарушение на етичните правила, формулирани в кодекса, е допуснал съответния служител. В случая това е направено от директора на ОД на МВР - С. З. в обжалваната негова заповед, като е посочено, че П. е нарушил т. т. 19, 24 и 83 от Етичния кодекс, които гласят, че държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява; изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за своите действия или бездействия и който не прикрива доведено до знанието му правонарушение или такова, на което е свидетел, като предприема необходимите действия за неговото предотвратяване, пресичане и разкриване. Извършването на определено действие от служител от група "Охранителна полиция" при РУП - Ч. при ОД на МВР - С. З. следва да бъде приведено в съответствие с определена абстрактна норма от кодекса, съобразно неговото въздействие върху обществото и отрицателното му влияние върху престижа на институцията. В тази връзка административният орган е обсъдил поведението на касатора и отражението му върху обществото и институцията. При така установените релевантни за спора факти и обстоятелства съдът обосновано е приел, че касаторът виновно е извършил вменените му нарушения на посочените в заповедта правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден от министъра на вътрешните работи съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗМВР. Най-тежкото дисциплинарно наказание е наложено при спазена процедура и при наличие на материалноправните предпоставки на закона, като приложимите разпоредби точно и ясно са цитирани в административния акт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение