Решение № 5662 от 30.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2667/2025 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на непълнолетната М. А. М., действаща със съгласието на своята майка и законен представител Х. А. М., гражданки на Сирия, срещу решение 563 от 22.01.2025 г. на Административен съд Хасково по адм. д. 1475/2024г., с което е отхвърлена жалбата против решение 12451/29.11.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС) за отказ да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут на М. М.. В касационната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост- отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Излагат се подробни доводи, че решението на съда е постановено в противоречие с чл.8 и 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и се твърди, че в конкретната хипотеза са били налице условията за предоставяне на международна закрила на непълнолетната. Според жалбоподателката съдът е направил повърхностен и формален анализ на обстановката в Сирия и не се е съобразил с нормите на чл.8, ал.2 от Директива 2011/95 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година, както и тълкуването, дадено в решението на СЕС по дело С-465/07. Твърди, че и административният орган, и съдът са нарушили §1, т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ и са направили неправилна преценка относно най- добрия интерес на детето. Поради това се претендира за отмяната на атакуваното съдебно решение и разрешаване на спора по същество с отмяната на решението на председателя на ДАБ. Ответникът по касационната жалба- председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, моли за отхвърляне на касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след преценка на направените в касационната жалба оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу акт, който подлежи на касационно оспорване, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на М. М. против решение 12451/29.11.2024 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, на сирийската гражданка е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. Приел е, че производството пред административния орган е проведено при спазване както на процедурата по ЗУБ, така и на правилата на Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) Според първоинстанционния съд решението на административния орган съответства изцяло на материалноправните разпоредби, тъй като от изложените от жалбоподателката факти при проведеното с нея интервю не се установява спрямо нея да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Съдът е отчел, че непълнолетната е посочила в интервюто, че е напуснала Сирия заедно с майка си и брат си заради войната и лошото положение в страната, както и, че изявленията му не съдържат информация за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 ал. 5 от ЗУБ. Съдът е разгледал и основанията за предоставяне на хуманитарен статут на непълнолетната чужденка, като е приел, че в случая не са изложени твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Не се твърди, че в държавата си по произход тя е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Изхождайки от бежанската история на М. М. и от актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Сирия, дадени със справки с вх. МДМД-02-124/12.12.2024г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, първоинстанционният съд е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като "тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт". Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и сочените в касационната жалба отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК не са налице. При разглеждане на делото и постановяване на решението си съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Решението е обосновано и релевантните към случая факти са правилно интерпретирани от първоинстанционния съд. Формирането на вътрешното убеждение на съда не е опорочено от допуснати грешки при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията. Правилно Административен съд - Хасково, след подробен анализ на доказателствата по делото е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на М. М.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността й към определена социална група. В изложената от чужденката бежанска история липсват релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито се сочат конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Според тази история, М. М. е напуснала нелегално Сирия заедно с майка си и брат си заради войната в родината си. Посочила е, че семейството й не можело да се премести в друг, по-спокоен район, защото брат ѝ бил пълнолетен и трябвало да бъде мобилизиран за военна служба. Заявила е, че би се върнала в Сирия, когато спре войната, а е подала молба за международна закрила в България, защото в страната имало сигурност. С оглед на изложените от чужденката факти, са обосновани и изводите на първоинстанционния съд, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ по отношение на М. М.. Правилно съдът е преценил, че от нейна страна не са направени твърдения тя да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Правилно Административен съд Хасково е приел и, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на непълнолетната чужденка по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Именно в тази връзка са и основните възражения, направени от касатора, които с оглед бежанска история и актуалната информация относно Сирия, касационната инстанция намира за неоснователни. Приложените по делото доказателства, а именно изготвените справки за актуалната ситуация в Сирия не дават основание да се приеме, че в страната е налице ситуация на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Обратно на посоченото в касационната жалба, при постановяване на решението си първоинстанционният съд е обсъдил решението на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени и преценката за това е направена от първоинстанционния съд след подробен анализ на актуалната информация относно положението в Сирия, изложена в приобщените към доказателствата по делото справки на дирекция Международна дейност и при ДАБ. Изводът за липса на ситуация на безогледно насилие в Сирия се подкрепя и от представената в касационното производство справка, актуална към 08.04.2025г. Според нея, на 13 март 2025г. временният президент на Сирия, Ахмед ал Шараа, подписва конституционна декларация, обхващаща петгодишен преходен период, която урежда разделението на властите и съдебната независимост и гарантира правата на жените, свободата на изразяване и свободата на медиите. Обявено е и преходно правителство. Според данните в Бюлетина на Върховния комисариат за бежанците на Организацията на обединените нации (ВКБООН), все повече сирийци се завръщат обратно в страната от други съседни страни. Голям брой вътрешно разселени лица също са се завърнали в районите си на произход. Посочената информация не опровергава извода за липсата на данни конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденката непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самата тя не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността й в Сирия. Напротив, тя признава, че не е била жертва на насилие, срещу нея или семейството й не са били отправяни заплахи. Най сетне, съдът не е нарушил и чл.6а от ЗУБ при извършването на преценката на най-добрия интерес на детето. Този принцип е съобразен и от административния орган при постановяване на решението, като са обсъдени възможността за запазване на целостта на семейството и личната ситуация на непълнолетната, при която са съобразени и анализирани и фактите и обстоятелствата, които са изложили нейните майка и брат при проведените с тях интервюта. Първоинстанционният съд е направил собствена преценка относно висшия интерес на детето, при която е съобразил факторите, посочени в чл.23 от Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила: възможностите за събиране на членовете на семейството на едно място; благосъстоянието и социалното развитие на ненавършилия пълнолетие, като се обърне особено внимание на неговата лична ситуация; съображенията за безопасност и сигурност, особено когато съществува риск ненавършилият пълнолетие да е жертва на трафик на хора; мнението на ненавършилия пълнолетие в съответствие с неговата възраст и зрялост. По изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение