Решение № 3386 от 15.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11751/2020 г.

Решение № 3386 от 15.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11751/2020 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Стара Загора, чрез неговия пълномощник срещу решение № 375/21.09.2020 г. по адм. д. № 610/2019 г. на Административен съд - Стара Загора. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – Й. С. от гр. Стара Загора, чрез неговия процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна и претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Й. С. срещу Решение № 2349/27.06.2019 г. по протокол № 45 от заседание на Общински съвет Стара Загора, проведено на 27.06.2019 г. с което е одобрен проект за ПУП – изменение на План за регулация и изменение на План за застрояване за територията на парк/квартал "Бедечка" по плана на гр. Стара Загора, обхващащ квартали 801, 802, 803, 804, 805, 806, 807, 808, 809, 810, 811, 812, 813, 814, 815, 816, 817, 818, 819, 820, 821, 822, 823, 824, 825, 826, 827, 828, 829, 830, 831 по плана на гр. Стара Загора, относно УПИ І с отреждане "за парк и открити спортни обекти", в кв. 810, в частта му за имот с идентификатор 68850.513.6969 по кадастралната карта на Стара Загора, представляващ УПИ VІІІ-6149 в квартал 821 по ПУП на Стара Загора, одобрен с решение № 283/28.06.2012 г. на Общински съвет Стара Загора. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт в обжалваната му част. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Решението е издадено от компетентен орган, в съответствие с изискването за форма и при приемането му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С обжалваното изменение на ПУП-ПР се променят границите на засегнатите имоти, в това число границите на имота на жалбоподателя. С оглед посоченото правно основание в заповедта на кмета на общината за служебно изготвяне на процесния проект, оспореният административен акт е издаден с правно основание чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ, целените правни последици не могат да се постигнат без съгласието на собствениците на засегнатите имоти. В одобрения с оспореното решение проект изрично е посочено (в т. 1. 1., т. 1. 5 и т. 1. 6), че изброените квартали, включително и този, в който се намира имотът на жалбоподателя, отпадат и тази част от тях на запад от река Бедечка се обединяват в един УПИ I, а тези на изток от р. Бедечка - в друго ново УПИ III, двете в кв. 810. С изложеното се нарушава забраната с последващ подробен устройствен план да се променят границите на поземлените имоти. Одобреното изменение на подробния устройствен план за регулация противоречи на императивната разпоредба на чл. 15, ал. 2 от ЗУТ, според която с последващи подробни устройствени планове могат да се урегулират само улици и квартали, без да се променят границите между поземлените имоти. В случая взетото устройствено решение няма пряк вещноправен ефект, но предприетата трансформация на имота на жалбоподателя в един общ УПИ с имоти на други лица има за последица, че неговият имот ще престане да съществува като самостоятелен обект на право на собственост. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ промяната в границите на веднъж урегулирани поземлени имоти с план за изменение на регулацията е възможна при съгласие на собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост, с нотариално заверени подписи. В процесния случай тези изисквания не са изпълнени. След извършване на промяната кварталът, в които се намира имотът на жалбоподателя престава да съществува, като всички урегулирани поземлени имоти на запад от река Бедечка се обединяват в един УПИ І в кв. 810, а на тези на изток от р. Бедечка в друго ново УПИ III в същия квартал, като отпадат квартали от 801 до 831. Така по същество се извършва промяна на собствеността със заличаване на границите на поземлените имоти без съгласието на собствениците, като последните стават съсобственици на един УПИ, което без тяхното изрично съгласие, дадено в предписаната от закона форма, е недопустимо. С процесното изменение на ПУП-ПРЗ е извършена размяна на собственост, в грубо нарушение на чл. 15, ал. 3 от ЗУТ и чл. 16, ал. 1-5 от ЗУТ, допускащи това, но при определени условия, които в случая не са налице. Трансформация на собственост между частни имоти, собственост на физически или юридически лица, за които има влязъл в сила ПУП-ПР, както е в случая, е допустима само в хипотезата на чл. 15, ал. 3 от ЗУТ и при посочените от тази разпоредба условия, които за процесния ПУП не са налице. Освен това трансформацията по чл. 15, ал. 3 ЗУТ е по отношение на съседни имоти, а в случая имотите, предмет на ПУП, които се обединяват в един УПИ попадат в различни квартали. Разпоредбата на чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ, на което основание е издаден административния акт, не може да предизвика като правна последица промяна на собственост чрез регулация без спазване на императивните изисквания на чл. 15 ЗУТ. Предвид изложеното, като е отменил оспорения административен акт в обжалваната му част като материалнонезаконосъобразен, съдът е постановил решение в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски в размер на 720 (седемстотин и двадесет) лв., представляващи възнаграждение за един адвокат по приложен списък и договор за правна защита и съдействие от 25.01.2021 г. Възражението на касатора за прекомерност на разноските се явява неоснователно, тъй като същите са претендирани в размер под минималния по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,