Решение № 3398 от 8.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7235/2011 г.

Решение № 3398 от 8.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7235/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Христо Костадинов Пейков моли да бъде отменено решение № 481/22.03.2011 по адм. д. № 1954/2010 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 10ОА 1744/09.08.2010 г. на кмета на Община Пловдив, като неправилно. Поддържа, че са допуснати отменителни основания нарушение на материалния и процесуалния закон. Жилището, за ползването на което е определена такса битови отпадъци не било завършено и въведено в експлоатация, поради което не възникнало задължение за заплащането на такса битови отпадъци. Ответникът по касационната жалба - кметът на Община Пловдив, редовно призован, не изпраща представител и не взема отношение по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Христо Пейков против заповед № 10ОА 1744/09.08.2010 г. на кмета на Община Пловдив, с която на лицето е определена такса битови отпадъци за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2009 г. общо в размер 365,03 лв. и лихва 107,03 лв. В мотивите си съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответствие с материалния закон. Съдът е приел за безспорно обстоятелството, че процесният имот се намира в регулационните граници на гр. Пловдив, на територията на Община Пловдив и попада в обхвата на предоставяните услуги по сметосъбиране и сметоизвозване. Според съда от доказателствата по делото е установено, че жалбоподателят и съпругата му са дарили недвижимият имот при запазено правото на ползване върху имота през 2003 г., поради което на основание чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ за него възниква задължение за заплащане на такса за битови отпадъци. Лицето е подало декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ относно обстоятелството, че същият е ползвател на имота. Съдът е приел за неотносими към спора твърденията на жалбоподателя във връзка с даденото разрешение за строеж № 209/03.11.2005 г. за разширяване на тераса на жилището. Съдът е възприел фактическа обстановка съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил законосъобразни правни изводи за дължимост на определените в заповедта общински вземания. Страните не спорят, че реално е предоставяна услугата сметосъбиране и сметоизвозване за процесния период: 1.01.2006 г. - 31.12.2009 г. Не е спорно и обстоятелството, че имотът попада в границите на района, определен съгл. чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ със заповед на кмета на Община Пловдив. Правилно е прието в съдебното решение, че касаторът е задължено лице за плащането на такса битови отпадъци за процесния период, тъй като от представеното доказателство нотариален акт за дарение на недвижим имот № 54, т. 3, рег. № 5750, дело № 436/2003 г. се установява, че касаторът си е запазил правото на ползване на жилището, находящо се в гр. Пловдив, ул. "Тодор Александров", ет. 2 от четириетажна сграда, поради което той е задължено лице по смисъла на чл. 64, ал. 1, във вр. чл. 11 от ЗМДТ. Доводът на касатора, че апартаментът е изграден в груб строеж, и не е годен за ползване е неоснователен. В подадената лично от касатора декларация по чл. 14 от ЗМДТ процесното жилище е заявено като основно, като за година на построяване е посечена 1989 г. В допълнение следва да се посочи, че в чл. 71 от ЗМДТ са изброени изчерпателно случаите, в които не се събира такса за битови отпадъци, като по настоящото дело липсват твърдения от страна на касатора за наличието на някоя от предпоставките, посочени в тази разпоредба. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,