Решение № 9572 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12871/2019 г.

Решение № 9572 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12871/2019 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Община Мездра, представлявана от кмета на общината, чрез пълномощник, против решение № 368 от 23.08.2019 г. по адм. д. № 473/2019 г. по описа на Административен съд - Враца, с което съдът е отхвърлил жалбата на общината срещу решение № РД-02-36-651/23.05.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган /УО на Оперативна програма /ОП/ "Региони в растеж" /ОПРР/ 2014-2020 за отказ за верификация и плащане на разходи по договор между Община Мездра и "Вел-Кам" ЕООД, в изпълнение на сключен между Община Мездра и УО на ОПРР договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП "Региони в растеж". Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че изграждането на мълниезащитна инсталация на сградите е в изпълнение на мерките за енергийна ефективност и същите са предписани като нормативно изискване - Наредба № 4 от 22.12.2010 г. за мълниезащита на сграда, външни съоръжения и открити пространства. Демонтажът, доставката и монтажът на метална врата за достъп до мазетата и сутерена на сграда също, според касатора, е допустим разход с оглед осигуряване на по-висока енергийна ефективност на сградите, изразяваща се отделянето на отопляемите от неотопляемите части и е в изпълнение на задължителни изисквания по Наредба Iз-1971/29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Според касатора, тези дейности са част от изпълнението на задължителните енергоспестяващи мерки, свързани с конструктивното укрепване. Иска отмяна на решението и произнасяне по същество, с което оспореният административен акт бъде отменен. Претендира разноски. Ответникът ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020", чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Иска присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил, че между страните е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура за директно предоставяне № BG16 RFOP001-2. 001 "Енергийна ефективност в периферните райони" с номер от ИСУН РД-02-37-227/25.10.2016 г. Общината е сключила договор с изпълнителя "Вел-Кам" ЕООД с предмет "Избор на изпълнител за пълен инженеринг на сградите, обект на интервенция, във връзка с реализацията на проект "Енергийно-ефективни мерки в многофамилни жилищни сгради в гр. Мездра", Обособена позиция /ОП/ 2, за СС "Арес", ул. "Ал. Стамболийски" № 110-112. Оспореното пред първоинстанционния съд решение на ръководителя на УО на ОПРР е издадено по искане от Община Мездра за междинно плащане на разходи по посочения договор, сключен за ОП 2. С акта органът не е извършил верификация и плащане на разходи в размер на 9184, 20 лв., за дейности по демонтаж врата мазета; доставка и монтаж врата за достъп към мазета в сутерена /метална врата с огнеустойчивост ЕI 90/; изграждане мълниезащитна инсталация. Мотивирал е акта си с несъответствие на дейностите с чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ и релевантното обстоятелство, че енергийното спестяване съгласно сертификатите за енергийни характеристики на сградата са под 60%, което ги прави недопустими и съгласно Насоките за кандидатстване по програмата. Първоинстанционният съд е обсъдил относимата за спора фактическа обстановка, по която страните не спорят. Жилищната сграда, предмет на договора по ОП 2, безспорно не достига 60 % енергийни спестявания съгласно сертификат за енергийна характеристика - 46, 87 %. Посочил е, че Насоките за кандидатстване по процедурата за директно предоставяне на БФП по Приоритетна ос 1: "Устойчиво и интегрирано градско развитие", към които препраща чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ са посочили кои са допустими дейности по инвестиционен приоритет "Енергийна ефективност в административни и жилищни сгради". Изграждането на мълниезащитна инсталация и демонтаж и монтаж на вътрешна метална стълбищна врата не е сред изброените дейности. Като съпътстващи строителни и монтажни работи те са допустими за финансиране дейности, когато са свързани с изпълнението на мерките за енергийна ефективност и възстановяване на първоначалното състояние, нарушено в резултата на обновяването и жилищните сгради не постигат 60 % енергийни спестявания съгласно сертификата за енергийни характеристики. Постигането на 60 % енергийни спестявания е задължително условие, което в случая не е изпълнено и за което страните не спорят. С тези мотиви първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата на Община Мездра като неоснователна. Решението е правилно. Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в раздел II "Плащания, верифициране и сертифициране на разходи", глава пета ЗУСЕСИФ. Управляващият орган по Оперативната програма е сезиран с искане за междинно плащане по проект съгласно сключения между страните административен договор. Верифицирането на разходите по изпълнение на проекта се изразява в извършването на проверка досежно допустимостта на тези разходи. По направено искане за плащане те се верифицират въз основа на документите по чл. 60, ал. 3 ЗУСЕСИФ, представени от бенефициера, чрез извършване на управленски проверки. Един от способите за извършване на управленска проверка е документалната на всяко искане за плащане, подадено от бенефициера, включително и на придружаващата го документация, като в конкретната процедура е извършена именно документална проверка. Верифицирането на разходи е признаването им от органа за допустими по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ. УО е посочил като правно основание на отказа да признае направените по проекта разходи за допустими чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ. Органът е приел, че разходите за мълниезащита на сградата, демонтаж, доставка и монтаж на вътрешна огнеупорна врата към мазетата на сградата не попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ и в одобрения проект категории разходи. Такъв документ са Общите условия и Насоките за кандидатстване по процедурата "Енергийна ефективност в периферните райони". По делото е безспорно установено, че изграждането на мълниезащитна инсталация; демонтаж, доставка и монтаж на метална врата към сутерена и мазетата не са сред изброените задължителни мерки в Доклада от енергийно обследване, както и че финансираната по проекта жилищна сграда не постига повече от 60 % енергийни спестявания. Неизпълнението на последното условие е пречка за признаване на разходите за допустими. Условието е поставено в т. 4.4.6 от Насоките за кандидатстване по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ "Енергийна ефективност в периферните райони", в териториалния обхват на която е включена и Община Мездра. В раздел "Плащания", чл. 79 от Общите условия органът изрично препраща към одобрените за програмата Насоки за кандидатстване. По делото не е спорно, че мълниезащитна инсталация преди извършване на дейностите по топлоизолация на покрива на жилищната сграда не е била налична, видно и от представените от ответника протоколи за приемане на извършени СМР във връзка с наведените от касатора възражения. При извършеното техническо обследване на сградата е било препоръчано изграждането й. Ето защо изграждането на мълниезащитна инсталация в този случай не е свързано със СМР за топлоизолиране на покрива, поради което и не е изпълнено едно от задължителните условия за допустимост на разходите, предвидено в чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ. Този извод се отнася и до претендирания разход за демонтаж, доставка и монтаж на метална вътрешна врата към мазетата и сутерена на жилищната сграда. Действително, смяната на металната вътрешна врата в общите части на сградата, към сутерен и мазета, като част от възстановителните мерки, както и изграждането на мълниезащитна инсталация, следва да отговарят на посочените от касатора нормативни предписания, но това не води до задължение на УО за верификация на този разход - признаването му като разход на средства от европейското финансиране. Като е отхвърлил жалбата на общината, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от ответника искане за разноски, в полза на Министерството на регионалното развитие и благоустройството следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 50 лв. на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд