Решение № 4467 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12772/2018 г.

Решение № 4467 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12772/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител против решение № 4869/17.07.2018 г., постановено по адм. д. № 7922/2016 г. по описа на Административен съд София-град, с която е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-2600/3956 от 21.06.2016 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено в нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска решението да бъде отменено. Претендира сторените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба – "Ник Фуд БГ" ЕООД изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира жалбата за процесуално недопустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение е отменен АУПДВ, с който е установено като недължимо платено плащане по договор № 23/121/05606 от 13.03.2013 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в размер на главница 1 286 531, 70 лв. С оспореният АУПДВ е прието, че е налице неизпълнение от "Ник Фуд БГ" ЕООД - ползвател на помощта на /нормативно заложените в чл. 48, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. и договорни уговорености в т. 4. 23, б. "а" и б. "г" от договор № 23/121/05606 от 13.03.2013 г. /задължения да използва подпомаганите активи по предназначение и да не преустановява подпомаганата дейности поради други причини, освен изменящите се сезонни условия в производството в рамките на период от 5 години, считано от сключване на договора, както и на договорното задължение, /уговорено в т. 4. 33 от договора, /нова, въведена с анекс IV от 17.12.2015 г., изменена с анекс V от 25.03.2016 г. /, в срок до 31.03.2016 г. / ползвателят да насели животновъдния си обект и поддържа за период до изтичане на 5 години от сключване на договора общо 13 500 броя птици. Видно от мотивите на съдебното решение за да отмени акта съдът е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му от закона правомощия, в изискуемата писмена форма на мотивирано решение, при спазване административно-производствените правила. Според съда мотивите на административния орган за неизпълнението на нормативните задължения и уговорени договорености на дружеството се съдържат в акта и в контролния лист от извършената на място в обекта на инвестицията проверка в периода 25.04 - 28.04.2016 г. Прието е за безспорно установено, че жалбоподателя не е населил животновъдния обект до 31.03.2016 г., съответно към 28.04.2016 г. с 13 500 броя патици, каквото задължение е поел с Анекс V от 25.03.2016 г. Неизпълнението на задължението /да са налични към 31.03.2016 г., съответно към 28.04.2016 г. в обекта с 13 500 броя патици/ не се дължи на възникнало след поемане на задължението форсмажорно обстоятелство. В обжалваното съдебно решение е налице противоречие - съдът е извел извод за законосъобразност и мотивираност на оспорения АУПДВ, но същевременно в мотивите си е приел, че административният орган, не е изложил мотиви относно степента и продължителността на неизпълнението, вкл. и по отношение на неизпълнението на строително-монтажните работи, поради което е отменил изцяло АУПДВ като незаконосъобразен. Допуснатото от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила с издаден съдебен акт, който е мотивиран с противоречиви мотиви, препятства настоящата инстанция да осъществи надлежен контрол върху обжалваното съдебно решение. Съдът е формирал изводите си за законосъобразност и мотивираност на оспорения АУПДВ и едновременно с това е приел, че липсват мотиви относно степента и продължителността на установеното неизпълнение от страна на жалбоподателя на нормативни задължения и уговорени договорености, поради което е отменил изцяло АУПДВ като незаконосъобразен. Въз основа на гореизложено, настоящият състав намира, че оплакванията в касационната жалба са основателни, а обжалваното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Предвид изхода на спора, обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските, по които на основание чл. 226 от АПК ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение