Решение № 12156 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2971/2010 г.

Решение № 12156 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2971/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 във вр. с чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената касационна жалба от "Юръпиън Глас" - ЕООД със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление: ул. "Арчарица" № 1 чрез пълномощника на дружеството адв. Стоянов срещу решение № 79 от 18.01.2010 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 1399/09 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за дерегистрация по ЗДДС № 16099090003697/8.06.2009 г., издаден от началник сектор "Регистрация" при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 501/27.07.2009 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен като незаконосъобразен Акт за дерегистрация по ЗДДС № 16099090003697/8.06.2009 г. Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП - не изразява становище по същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС-Пловдив е бил Акт за дерегистрация по ЗДДС № 16099090003697/8.06.2009 г., издаден от началник сектор "Регистрация" при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 501/27.07.2009 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, издаден на основание чл. 176, т. 1 от ЗДДС. Съдът е потвърдил като законосъобразен така издадения Акт за дерегистрация, като е приел следното: Органите по приходите са извършили три посещения на адреса на управление на дружеството, вписан в търговския регистър, а именно: ул. "Арчарица" № 1 в гр. Пловдив, който е адрес за кореспонденция, съгласно чл. 28, ал. 1, т. 2 от ДОПК. С протоколи № № 1600013723/15.05.09 г.; 16-14660/27.05.09 г. и 16-15482/5.06.09 г. е констатирано, че представляващият дружеството Оксана Юрьевна Шалигина не може да бъде открита на този адрес, както и упълномощено лице. Тъй като жалбоподателят е декларирал друг адрес за кореспонденция, а именно - ул. "Райко Даскалов" № 63 в гр. Пловдив, са извършени и три посещения на този адрес. С протоколи № № РД-14-538/9.04.09 г.; РД-588/22.04.09 г. и РД-14-649/30.04.09 г. е констатирано, че на този адрес няма офис на фирмата и лице за получаване на съобщения. Правилно е прието, че е налице основанието по чл. 176, т. 1 от ЗДДС за прекратяване на регистрацията, а именно - лицето не може да бъде открито на посочения от него адрес на кореспонденция по реда на ДОПК.Обстоятелството, че лицето е намирано на този адрес една година преди прекратяването на регистрацията, е неотносимо, тъй като правно релевантно е положението към датите на проверките. Това, че ДЗЛ е подавало справки-декларации по ЗДДС и протоколи за приемане данни на магнитен носител, също не опровергава констатациите за ненамиране на адреса за кореспонденция. Органът по приходите няма задължение да издирва пълномощник и да връчва съобщения на друг адрес. Съгласно чл. 29, ал. 1 от ДОПК, съобщенията се връчват на адреса за кореспонденция. Не се констатират нарушения при изготвянето на протоколите. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, Първо отделение, основателен е доводът на касатора, че неправилно съдът е преценил обстоятелството, че с вх. № 16-5070/15.09.08 г. в ТД на НАП - гр. Пловдив е подадено уведомление от Лилия Младенова Миланова - упълномощено лице на дружеството с адрес: ул. "Чернишевски" № 21 - гр. Пловдив и телефон 032/630339 с приложено към него пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя, с което управителят и представляващ дружеството е упълномощил Лилия Миланова да представлява "Юръпиън Глас" - ЕООД пред органите на данъчната администрация и да получава всички документи и съобщения. По този начин е изпълнено изискването на чл. 28, ал. 4 от ДОПК, според което, ако законните представители на юридическите лица отсъстват повече от 30 дни от адреса за кореспонденция, те упълномощават лице, на което да се връчват съобщенията и другите актове. По този начин именно на посоченото упълномощено лице на 8.01.09 г. е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения - изх. № 70-00-147/8.01.09 г.; връчен му е актът за дерегистрация на 15.06.09 г. и решението № 501/27.07.2009 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП - на 30.07.09 г. Така че, позоваването на разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ДОПК в случая е неоснователно, тъй като е налице изключението, посочено в чл. 28, ал. 4 от кодекса. Естествено е, когато представляващият дружеството отсъства от адреса си за кореспонденция и е изпълнил задължението си да посочи пълномощник за получаване на съобщения, той да не бъде открит на този адрес. Прекратяването на регистрацията по чл. 176 от ЗДДС е свързана с констатирани данъчни нарушения, изброени в т. т. от 1 до 4 и има санкционен характер. Не може да се приеме, че в случая е налице данъчно нарушение, което обуславя налагането на тази санкция, след като ДЗЛ е изпълнило задължението си по чл. 28, ал. 4 от ДОПК, при отсъствие да посочи пълномощник, на когото да се връчват съобщенията. С оглед на изложеното, решението на АС - Пловдив, като постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореният Акт за дерегистрация. При този изход на делото, на жалбоподателя за първоинстанционното производство следва да се присъдят направените разноски в размер на 250 лв. /адвокатско възнаграждение и държавна такса/, искането за което е своевременно заявено. За касационното производство касаторът не заявява искане за присъждане на разноски. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение,