Решение № 9525 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4368/2019 г.

Решение № 9525 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4368/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от нотариус М. М. и от Б. А., против Решение № 2078/13.02.2019 г., постановено по административно дело № 10366/2018 г. по описа на Върховния административен съд, Второ отделение, с което са отхвърлени жалбите им срещу Заповед № СД-05-150/07.08.2018 г. на Министъра на правосъдието. В касационните жалби се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отмени оспорената заповед. Касационният жалбоподател Б. А. се явява лично, като поддържа жалбата си и моли да бъде уважена. Ответните страни, Министър на правосъдието и Съвет на нотариусите при Нотариалната камара на република България, не се представляват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде отменено, ведно с последиците от това. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, въз основа на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледани по същество, жалбите са основателни. За да постанови съдебния си акт, тричленен състав на върховния административен съд е приел, че оспорената пред него заповед на Министъра на правосъдието е законосъобразна. С нея е отказано издаването на заповед по чл. 46, ал. 5 ЗННД за вписване в регистъра на Нотариалната камара на Б. А., като "помощник-нотариус по заместване" при М. М. – нотариус с рег. № 696, с район на действие Районен съд – К.. За да постави този резултат, съдът е възприел изводът на административния орган за това, че не е изпълнено условието, разписано в чл. 46, ал. 3 ЗННД, а именно кандидатът за помощник-нотариус по заместване да е положил изпит за първия срок на заместване. Така постановеното решение е неправилно. Не е спорно по делото, че Б. А. е бил действащ нотариус въз основа на успешно положен изпит за придобиване на тази правоспособност. В представената относима преписка не се съдържат документи, удостоверяващи същият да е загубил правоспособността си на нотариус на някое от основанията по чл. 35 ЗННД. Следователно, израз на прекален формализъм е изискването лице, успешно положило изпит за нотариус да полага на общо основание изпит за "помощник – нотариус по заместване", за да бъде вписан като такъв, и при положение, че отговаря на всички останали законоустановени условия за това. Въз основа на изложените мотиви, съдебното решение следва да се отмени, като се отмени и процесната заповед, а преписката да се върне на Министъра на правосъдието за ново произнасяне по Заявление № 94-М-89/24.02.2017 г., подадено от Б. А., чрез издаване на заповед по чл. 46, ал. 5 ЗННД, с която да бъде вписан като "помощник – нотариус по заместване". Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия