Решение № 7483 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3235/2010 г.

Решение № 7483 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3235/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Йордан Бориславов Иванов, от гр. Плевен, чрез пълномощника си - адв. Мирчев, против Решение № 26/27.01.2010 г. по адм. дело № 957/2009 г. на Административен съд - Плевен, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - началника на РДНСК - Плевен, чрез пълномощника си - мл. юрисконсулт Петков, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Ответниците: Петър Стефанов Стефанов и Калина Петрова Цонева, не се явяват и не изразяват становища по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил жалбата на Йордан Иванов против Заповед № ДК-02-ПН-11/2.10.2009 г. на началника на РДНСК - Плевен, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Второстепенна постройка - навес", находящ се в УПИ ХV-5193, кв. 391 по плана на гр. Плевен, издадена на основание чл. 225, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че извършеното строителство представлява реконструкция на стара масивна сграда, която е строеж по смисъла на § 5, т. 38, вр. с т. 44 от ДР на ЗУТ, за който се изисква разрешение за строеж. С оглед засягане конструкцията на сградата и промяна в предназначението й, съдът е отказал да приложи разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ. Поради това е приел, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт, а жалбата срещу нея - неоснователна. Така постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е извел законосъобразни и обосновани правни изводи, че процесния навес представлява незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като е изграден в съсобствен парцел, в нарушение на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ и без издадено разрешение за строеж по чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. От данните по делото и най-вече от приетата, съдебно-техническа експертиза на вещото лице - инж. Стефанова, е установено, че навесът е изграден през 2008 г., чрез реконструкция на съществуваща стара масивна сграда, която е строеж, по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Извършените върху сградата строително-ремонтни дейности, свързани със събаряне на две от стените й и част от третата стена-зид, изграждане на нова дървена конструкция и подмяна на покрив, прокарани нови В и К и Ел. инсталации, обуславят правилния извод, че извършеното е реконструкция на строеж по § 5, т. 44 от ДР на ЗУТ, тъй като представлява замяна на конструктивни елементи, основни части и инсталации с нови такива. При неоспорване заключението на вещото лице и с оглед компетентността му, съдът е имал основание да го кредитира, като приеме, че с част от посочените дейности е извършена реконструкция на строеж, а с друга част - основен ремонт на строежа. В случая законосъобразно не е приложен чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, тъй като извършеното строителство не е вътрешно преустройство на съществуващата стара сграда, а е строеж, с който се засяга конструкцията й, премахват се зидове, променя се предназначението. Правилно е отказано и приложението на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ, поради отсъствие на предпоставките за това. А с оглед годината на извършване на строежа - 2008 г., същият не може да бъде и узаконен, на основание § 184, ал. 1 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 65/2003 г./. Поради това неоснователно се поддържа, че за строежа не се изисква разрешение за строеж, предвид категорията му - шеста, на основание чл. 137, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 46 от ЗУТ. И за строежите от шеста категория е необходимо разрешение за строеж. В случая това следва от разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, към която препраща чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. За навеса, като строеж попадащ в обхвата на обектите по чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, не се изисква одобрен инвестиционен проект, но задължението за издаване на разрешение за строеж е императивно. Неоснователно е и оплакването, че не е приложен чл. 151, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, спрямо покрива. В случая предмет на премахване е строеж: "Навес", като цяло, който се явява незаконен, поради липса на разрешение за строеж. Покривът, като елемент от този строеж е също незаконен и подлежи на премахване. Отделно твърденията на касатора за частична подмяна на покривните материали, се опровергават от обсъдените от съда доказателства за извършена цялостна подмяна на покривната конструкция с нова. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение