Решение № 11477 от 14.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6058/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Д. С. гражданин на Сирия, чрез процесуалния си представител адвокат К. Якимов срещу решение 4872/12.05.2025 г., постановено по адм. дело 812/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против решение 1862/24.02.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ) за отказ от предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон и неправилна преценка на обстоятелствата по делото. Касаторът счита, че самият факт на водена дълга и продължителна война в страната по произход, е достатъчно основание да бъде прието, че е налице опасност за лицето. Иска се отмяна на решението. Подробни съображения за неправилност на решението са изложени в представеното по делото писмено становище от адвокат К. Якимов. Ответникът председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител юрк. М. Кръстева, моли да се остави в сила обжалваното решение. Представя справки относно общото положение и актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия от 21.07.2025 г. и 30.09.2025 г. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на А. Д. С. гражданин на Сирия срещу решението на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставяне, както на бежански статут, така и на хуманитарен статут, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила. Констатирал е, че е изпълнено и изискването на чл. 58, ал. 10 ЗУБ. По материалната законосъобразност на отказа за предоставяне на статут на бежанец, съдът е приел, че А. Д. С. не е обосновал твърдения за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Според съда не е констатирано по делото, че на жалбоподателя са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Посочено е в обжалваното решение, че жалбоподателят не е бил политически ангажиран, нито е осъждан и спрямо него не са осъществени действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и 5 ЗУБ. В обжалваното решение съдът е установил, че липсват данни, че са настъпили събития, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или е извършена от него дейност след отпътуването му, които могат да обосноват опасения от преследване, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Чужденецът е твърдял, че е напуснал Сирия заради несигурността, влошеното икономическо положение и желанието да продължи образованието си. Съдът е установил, че голяма част от семейството му е останало да живее в Сирия, включително родителите му, както и преобладаващата част от братята и сестрите му, освен един брат в Кипър, една сестра в Египет, една сестра в Саудитска Арабия и една в Великобритания. Посочено е в решението, че информацията от представените в административната преписка справки на ДАБ за обстановката в Сирия не дава основание да се изведе обоснован извод за приложимост на чл. 8 ЗУБ по отношение на оспорващия, а и такъв извод според съда не може да се направи и предвид информацията за общото обществено-политическо положение в Сирия след края на управлението на президента Б. А.. Установени са данни за въоръжен конфликт от началото на месец март 2025 г., но той имал спорадичен характер и в ограничен район в Западна Сирия. Съдът от общодостъпната информация от медиите е направил заключение, че настъпилите нови обстоятелства не са довели до съществена промяна в обществено-политическия живот в Сирия, която да рефлектира върху гражданите й и предпоставките по чл. 8 ЗУБ, както и няма основание към настоящия момент в страната да са настъпили преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група или нарушаване на основните права на човека, или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, съдът е приел, че не се твърди от оспорващия, а и не е установено, че в държавата му по произход последният да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция по т. 1 от цитираната разпоредба, или изтезание, нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание по т. 2. Съдът е приел, че по отношение на А. Д. С. не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут и по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, тъй като няма данни лицето да може да бъде изложено на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота и личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт . В тази връзка съдът се е позовал на решение по дело С-465/07 на СЕС по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. в) от Директива 2004/83/ЕО относно минималните стандарти за признаване и правното положение на гражданите на трети страни, които по други причини се нуждаят от международна закрила, което според съда е относимо и към тълкуването на чл. 15, буква в) от Директива 2011/95/ЕС. От представените справки вх. МД-02-78/03.02.2025 г. и вх. МД-02-200/08.04.2025 г., както и от информацията от общодостъпни източници за общото положение в Сирия след оттеглянето (свалянето) от власт на Б. А., съдът е установил, че в страната по произход са налице проблеми, свързани със сигурността, но те засягат отделни области (провинции), докато в други ситуацията в последните години е била сравнително спокойна на фона на общото положение в страната. Според посочените данни новите управляващи са съсредоточени върху възстановяването на Сирия и нейните институции след отстраняването от власт на Б. А.. Президентството обявява сформирането на комисия от експерти, натоварена с изготвянето на конституционната декларация, регулираща преходната фаза в Сирия. Има и информация за проведената в Дамаск конференция за национален диалог, очертаваща пътя за новата Сирия. В справка вх. МД-02-200/08.04.2025 г. се съдържат данни, че към 27.03.2025 г. 371 900 сирийци са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни, а към 03.04.2025 г. Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) изчислява, че, считано от 08.12.2024 г., техният брой е около 372 550. С оглед бежанската история на А. Д. С. съдът е посочил, че спрямо него не са налице заплахи от преследване и тежки посегателства, по смисъла на чл. 8 и 9 от ЗУБ и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Обжалваното решение е правилно постановено. Правилно и в съответствие с установените по делото факти относно личното положение на А. Д. С. и данните за ситуацията в страната по произход, първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно чл. 8, ал. 4 ЗУБ преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Такива обстоятелства не се твърдят от касатора. От протокола за проведеното интервю е видно, че е роден на [дата]. в [населено място], обл. Идлиб, но от 4 години живеел в гр. Бениш в същата област. Напуснал Сирия около 18.08.2024 г., нелегално за Турция, където останал около месец. Влязъл в България на 18.09.2024 г., със стълба над оградата, заедно с още 6-7 души. След като преминал на територията на България, заедно с другите били качени от трафикант в автомобил и потеглили в посока гр. Харманли. Били откарани до най- близкото полицейско управление. Пояснил е в интервюто, че е [етническа принадлежност], [вероизповедание], IT специалист, с висше образование, неженен, само със сирийско гражданство. Посочил е, че не е бил арестуван, само е разпитван в полицейски участък. Липсват твърдения за оказвано насилие върху него при разпита. Като причини за напускане на Сирия е посочил войната, обстоятелството, че районът от който идва е бил военна граница, с постоянни бомбардировки и под контрола на крайни ислямистки групировки. Твърди, че къщата им била разрушена, родителите му били бежанци вътре в страната, местели се от един лагер в друг, нямало работа и не можел да продължи образованието си. Твърденията на касационния жалбоподател, че семейството му произхожда от Дейр ал Зор и че по произход е [етническа принадлежност], се правят за първи път в касационното производство и са в противоречие с изложените факти от бежанската му история при проведеното интервю, че е [етническа принадлежност], [вероизповедание] и не е имал проблеми в страната си по произход заради етническата си и религиозна принадлежност, както и че не е имало отправени към него или към семейството му заплахи, нито му е оказвано насилие. Законосъобразно съдът е приел, че не са налице и основанията по чл. 9, ал.1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че самият факт на водена дълга и продължителна война в страната по произход, е достатъчно основание да бъде прието, че е налице опасност за лицето. Правилно съдът е обосновал решението си със съдебна практика на СЕС по дело С-465/07 по приложението на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО (отм.). В цитираното решение СЕС е постановил, че чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; както и в смисъл, че съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Даденото от Съда на ЕС тълкуване е относимо и към действащата разпоредба на Директива 2011/95/ЕО. Съдът подробно е обсъдил обстановката в Сирия, която е страна по произход за касатора не само от предоставените от ДАБ справки в рамките на първоинстанционното производство (справки с вх. МД-02-60/29.01.2025 г., МД-02-78/03.02.2025 г. и МД-02-200/08.04.2025 г.), но и от различни публикации в медиите, в които също е разгледано обществено-политическото положение в държавата по произход на касатора и от тях е направен законосъобразен извод, че положението в Сирия се подобрява и не съществува опасност за А. Д. С. да се завърне там, като се има предвид, че голяма част от неговото семейство продължава да живее в Сирия. Изводите на съда за липса на основания по чл. 9, ал.1, т.3 ЗУБ се потвърждават и от представените в касационното производство справки вх. МД-02-398/21.07.2025 г. и МД-02-528/30.09.2025 г. В справка вх. МД-02-398/21.07.2025 г. се съдържат данни, че според оценки на ВКБООН към 26.06.2025 г., считано от 08.12.2024 г., около 628 029 сирийци са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни, с което общият брой на завърналите се в Сирия сирийски граждани от началото на 2024 г. става 988 869 души. Към 26.06.2025 г., считано от 08.12.2024 г., 1 513 861 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Допълнително е посочено в същата справка, че обл. Идлиб, откъдето е касаторът и където е живял до заминаването си в България, се нарежда сред най-предпочитаните дестинации на завръщащи се лица след обл. Халеб, наред с Дамаск и Хама. Съгласно справка с вх. МД-02-528/30.09.2025 г., между 17.09.2025 г. и 23.09.2025 г. ВКБООН продължава да улеснява безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони. Само през посочения период 948 души се възползват от тази помощ, с което общият брой на завърналите се през тези три пункта лица достига 19 307 души от началото на годината. В подкрепа на тяхното връщане и реинтеграция, ВКБООН предоставя и парична помощ на 2 978 семейства (общо 10 785 завърнали се лица) в цяла Сирия. Общо подкрепените семейства са 5 787 (22 964 души). Тази безвъзмездна помощ служи като преходна предпазна мрежа, която помага на семействата да покрият основни потребности, включително храна, транспорт и лекарства през първите месеци след завръщането си, като им дава свободата да приоритизират и да осигуряват потребностите си по достоен начин. Данните, съдържащи се в посочената справка, сочат, че основните причини за завръщане на сирийците са политическите развития, подобрената сигурност и събирането на семействата. Според данните от справките общата обстановка по сигурността в страната е сравнително стабилна, на 03.03.2025 г. сирийското Министерство на правосъдието е обявило, че е отменило няколко милиона забрани за пътуване срещу сирийски граждани, издадени през последните 14 години, като при пристигането си в Сирия завръщащите се граждани ще бъдат уведомявани относно текущия си правен статус. Според справката Сирия е започнала отново да изнася суров петрол вследствие на премахването на санкциите от страна на САЩ и възобновяването на международната търговия. Предвид изложеното по-горе за противоречие на твърденията за изповядване на друга религия друз и за произход на семейството от гр. Дейр ал Зор, който се намира в друга област на Сирия с фактите от бежанската история, заявени при интервюто, тези обстоятелства са неотносими към основанията за предоставяне на хуманитарен статут. При установените по делото факти за личното положение на касатора и тези относно сигурността в страната по произход, не се установяват и нарушения на принципа забрана за връщане ( non refoulement) установен в чл. 4, ал. 3 ЗУБ Предвид изложеното съдът счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно решение е постановено при спазване на материален закон, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,