Решение № 9539 от 20.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2583/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по: 1. Касационна жалба на Н. Н. А. чрез адв. Иванова против решение 7710/15.12.2022г., постановено по адм. д. 6984/2022 г. от Административен съд София-град (АССГ) с твърдения за неправилност и необоснованост и 2. Частна жалба на Н. Н. А. против определение 1312/13.02.2023г., постановено по адм. д. 6984/2022г. по описа на АССГ с оплаквания за незаконосъобразност и искане за отмяната му. Ответникът- Комисия за защита от дискриминация представя писмено становище по делото чрез юрк Кръстева в което оспорва касационната жалба. Ответникът Началникът на Затвора [населено място] оспорва жалбите като неоснователни в представен по делото писмен отговор от процесуалния представител юрк. Русчев. Ответниците-Главна дирекция Изпълнение на наказанията (ГДИН) и главния директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията оспорват жалбите чрез юрк Василева. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град отхвърля жалбата на Н. Н. А. срещу решение 377/30.06.2022г. на Комисия за защита от дискриминация. Производството пред антидискриминационния орган започва по жалба с вх. 44-00-2104/10.06.2021г., подадена от Н. Н. А., в която сочи, че началникът на затвора в [населено място] и главния директор на ГДИН не му разрешават да използва котлон и фурна в килията си, за разлика от други затвори като [населено място], [населено място] и [населено място], в които осъдените на доживотен затвор ползват посочените уреди в килиите си. Посочва, че признака по който счита, че е дискриминиран е лично положение и тормоз. С решението си антидискриминационният орган: 1. Утановява, че ответната страна В. К.-началник на затвора в [населено място], не осъществява тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) по защитения съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДскр. Признак лично положение по отношение на жалбоподателя-лишения от свобода Н. Н. А.; 2. Установява, че ответната страна И. Й.-главен директор на ГДИН, не осъществява тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) по защитения съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДскр. признак лично положение по отношение на жалбоподателя-лишения от свобода Н. Н. А.; 3. Оставя без уважение жалбата на А. и допълненията към нея. За да постанови обжалвания правен резултат първоинстанционният съд приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган-Комисия за защита от дискриминация (КЗД), при спазване на установената от закона писмена форма и съдържа предписаните в чл. 66 от ЗЗДискр. реквизити. При произнасянето му органът не допуска съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В акта са изложени фактически и правни основания. Оспореното решение е и материално законосъобразно. Решението на Административен съд София-град е правилно. Пряката дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. представлява поставяне на лицето в по-неблагоприятно положение на основата на някой от признатите по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. в сравнение с друго лице при сравними сходни обстоятелства - чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. Във всеки от случаите неблагоприятното третиране на лицето следва да е извършено на основата на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., в конкретния случай да се основава на значим, обективен, същностен за личността на оплакващия се от дискриминация белег, който да представлява конкретна реализация на общоустановения, без еднозначно и изначално определено съдържание признак "лично положение". За да е налице нарушение на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на дискриминацията, посочени в цитираните разпоредби следва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., в случая "лично положение". Съгласно императивната разпоредба на чл. 9 от ЗЗДискр. жалбоподателят е длъжен да представи доказателства, от които да се направи обосновано предположение за евентуално извършена спрямо него дискриминация на основата на посочения признак. Правилно първоинстанционният съд приема, че посочените по-горе предпоставки не са изпълнени и спрямо жалбоподателя А. не е осъществена пряка дискриминация и съответно неравенство в третирането. Обосновано и правилно е заключението на съда, че процесното решение на КЗД е съответно на приложимите материалноправни норми и на целта на закона, формулирана в чл. 2 ЗЗДискр., изведена чрез принципите: осигуряване на всяко лице на равенство пред закона и ефективна защита срещу всички форми на дискриминация. Съдът приема, че през периода на твърдяното нарушение и към датата на постановяване на първоинстанционното решение правното положение на лишените от свобода лица се урежда със Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), с Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС), издаден от министъра на правосъдието. Съдът посочва, че през процесния период действа заповед на министъра на правосъдието от 28.11.2018г., с която на основание чл. 122 от ЗИНЗС е утвърден списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените и задържаните по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) лица, настанени в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, могат да държат при себе си и да ползват. В раздел ІІІ, т. 3 от заповедта е разрешено ползването на котлон и малка фурна за общо ползване, които се съхраняват в специално определени помещения и се ползват по ред, определен от началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие. В разглеждания случай с оглед наличния сграден фонд и необходимостта от осъществяването на надзорно-охранителната дейност в него началникът на затвора в [населено място] не разрешава ползването на посочените уреди както в общо помещение, така и в помещенията, в които са настанени лишените от свобода. Правилно първоинстанционният съд приема, че от събраните доказателства не може да се направи извод, че началникът на затвора в [населено място] и директорът на ГДИН осъществяват "тормоз" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. по признака "лично положение" спрямо Н. Н. А., поради отказа им да притежава и да ползва котлон и малка фурна в килията си. Изводът на съда, че възможността за ползването на посочените уреди от лишените от свобода в някои от затворите не е абсолютна, предвид предоставената оперативна самостоятелност на началниците на затворите с министерската заповед, поради което не може да се третира като проява на дискриминация спрямо А., изтърпяващ наказанието доживотен затвор в Затвора в [населено място] в сравнение с лишени от свобода в други затвори е обоснован и съответен на разрешителния режим, установен в националното законодателство. Правилно и в съответствие с приложимите материални правни норми е прието, че не е налице целенасочено противоправно действие, което да постави жалбоподателя в неравностойно положение спрямо останалите лишени от свобода лица в затвора в [населено място], на които също не е разрешено да ползват електроуредите в килиите си. В тази връзка неотносими за преценката за неравно третиране на жалбоподателя са останалите изброени по-горе затвори, тъй като те не са сравними и сходни спрямо условията и реда за ползване на процесните вещи. Не се установява в производството пред Комисията, както и в хода на съдебното производство забраната за ползването от А. на котлон и малка фурна в килията си да е с цел накърняване на неговото достойнство и чест или създаване на враждебна, принизяваща, обидна, унизителна или застрашителна среда. На последно място, обосновано и аргументирано решаващият съд отговаря на оплакванията в жалбата за нарушения на международни правни норми, регламентиращи статута на лишените от свобода в затворите. Не са налице сочените в касационната жалба нарушения, както и такива установени при служебната проверка на съдебното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Частната жалба е също неоснователна. Правилно и в съответствие със закона първоинстанционният съд оставя без разглеждане частната жалба на Н. Н. А. против разпореждане от 10.01.2023г., постановено по адм. д. 6984/2022г., като приема необжалваемост на съдебния акт. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено с настоящото решение. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение