Решение № 3563 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 227/2016 г.

Решение № 3563 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 227/2016 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, във връзка с чл. 83, ал. 4 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - В. Т. против Решение № 424/09.11.2015 г., постановено по административно дело № 396/2015 г. по описа на Административен съд - В. Т., с което е отменен Акт за дерегистрация по ЗДДС № 040991400007784/16.09.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден с Решение № 196/04.05.2015 г. на Д. Д. "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се правните изводи на съдебния състав и извършената от него преценка на доказателствата. Твърди се, че процесният акт за дерегистрация отговаря на законоустановената форма, като посочените в него релевантни факти и приложимата правна норма, представляват достатъчни мотиви за неговото издаване. Иска се отмяна на оспореното решение, след което да се отхвърли жалбата на "Ф. Н." ЕООД против акта за дерегистрация по ЗДДС, като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лева за двете съдебни инстанции. От ответната страна - "Ф. Н." ЕООД, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд (АС) - В. Т. е бил Акт за дерегистрация по ЗДДС № 040991400007784 от 16.09.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В. Т., с който на основание чл. 176, т. 3 от ЗДДС е разпоредено прекратяване на регистрацията по ЗДДС на "Ф. Н." ЕООД от датата на връчване на акта. Като фактическо основание за издаване на акта е посочено, че при извършена проверка на "Ф. Н." ЕООД е установено системно неизпълнение на задължения по ЗДДС, а именно невнесен ДДС по СД от м. 03.2014 г. до м. 07.2014 г. След оспорването на акта по административен ред, същия е потвърден с Решение № 196/04.05.2015 г. на Д. Д. "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП. Горестоящият административен орган е приел, че е налице основанието по чл. 176, т. 3 от ЗДДС, предвид установеното от приложената към преписката справка, че "Ф. Н." ЕООД има невнесени задължения за ДДС по СД за тридесет данъчни периода от 2010 г. до 2014 г., включително и тези, посочени в акта за дерегистрация от м. 03.2014 г. до м. 07.2014 г. Посочен е и общия размер на невнесените задълженията и лихвите върху тях. За да отмени издадения Акт за дерегистрация, АС - В. Т. е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, след надлежно извършена проверка, в писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни основания за постановяването му. Въпреки този си извод, съдът е приел, че актът се явява немотивиран, тъй като в същия не се съдържат допълнителни мотиви, които да обосноват избора да се наложи разпоредената с акта дерегистрация. Приел е, че в случая административния орган упражнява дискреционна власт, поради което е следвало да бъдат изложени допълнителни мотиви по избора за налагане на тази санкция, тъй като в противен случай, съдът е възпрепятстван да формира извод доколко целта на закона би могла да се постигне и чрез прилагане на друга по-благоприятна за лицето мярка. Наред с това, АС - В. Т. е приел, че с решението си горестоящият административен орган е въвел нови фактически основания, като е посочил други дължими суми и данъчни периоди, с което влошил положението на жалбоподателя в нарушение на разпоредбата на чл. 155, ал. 8 от ДОПК, която не можела да се дерогира от нормата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК и обоснованото от нея в т. 4 от ТР № 5/2004 г. на ОСК на ВАС правомощие да се потвърждава обжалвания ревизионен акт и на друго фактическо и/ или правно основание. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Настоящата съдебна инстанция не споделя горните правни изводи, мотивирали първоинстанционният съд да отмени акта за дерегистрация. Предвид липсата на изрична правна норма в ДОПК относно минимално изискуемото се по закон съдържание на акт за дерегистрация по ЗДДС, приложение следва да намери нормата на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Процесният акт съдържа разписаните в закона реквизити, като в него са изложени както фактическите, така и правните основания, наложили издаването му. Отразено е, че при извършена проверка на "Ф. Н." ЕООД е установено системно неизпълнение на задължения по ЗДДС, а именно невнесен ДДС по СД от м. 03.2014 г. до м. 07.2014 г. Посочена е и разпоредбата на чл. 176, т. 3 от ЗДДС, която съответства на констатираните факти, и съгласно която органът по приходите може да прекрати регистрацията на лице, което системно не изпълнява задълженията си по този закон. Приложената в случая норма на чл. 176, т. 3 от ЗДДС регламентира правомощие за приходния орган служебно да прекрати регистрацията по ЗДДС на определен данъчен субект, който системно не изпълнява задълженията му, вменени с този закон. Законът не конкретизира видът, характерът или периодът на неизпълнените задължения, а предвижда единствено системност в неизпълнението. Настоящият съдебен състав счита, че процесният акт е мотивиран в достатъчна степен и не е било нужно излагане на допълнителни мотиви защо е упражнено това правомощие. Неправилно първоинстанционния съд приема, че с решението си горестоящият административен орган въвежда нови фактически основания за издаване на акта, с което влошава положението на жалбоподателя. В случая, с решението на горестоящия орган е прието същото фактическо основание - системно неизпълнение на задълженията за внасяне на ДДС по СД, като освен установените в акта за дерегистрация пет данъчни периода, са установени и други данъчни периоди - общо 30 на брой от 2010 г. до 2014 г., през които дружеството не е изпълнило задължението си за внасяне на ДДС по СД. Въведените допълнително периоди на неизпълнение на задълженията за внасяне на ДДС не влошават положението на дружеството, доколкото са достатъчни само посочените пет периода в акта за дерегистрация, за да се прекрати регистрацията на дружеството. В случая не са изложени нови фактически основания, а допълнителни мотиви, с които актът за дерегистрация е бил потвърден след обжалването му по административен ред. В този смисъл приложение следва да намери Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд, което независимо, че е прието при действието на ЗАП (отм.), не е загубило правната си сила, тъй като с него са тълкувани принципни въпроси относно мотивите на индивидуалните административни актове, в която категория попада и оспорения акт. Съгласно посоченото тълкувателно решение, допълнителни мотиви към първоначалния административен акт могат да се съдържат и в решението на горестоящия орган, с което е потвърден актът, тъй като по този начин може да се провери законосъобразността му от съда. Липсата на мотиви в административния акт, може да послужи като основание за неговата отмяна, само в случаите когато съдът напълно е възпрепятстван да извърши преценка за съответствието му с материалния закон. Обжалваният акт за дерегистрация съдържа фактически и правни основания за издаването му, и е мотивиран по начин, който позволява да бъде извършена проверка за материалната му законосъобразност. Наред с това, настоящата инстанция счита, че акта за дерегистрация е издаден в съответствие с материалноправната разпоредба на чл. 176, т. 3 от ЗДДС. По делото е безспорно установено, че "Ф. Н." ЕООД не е изпълнило задължението за внасяне на ДДС по СД за пет данъчни периоди, посочени в акта за дерегистрация. Съдебната практика приема, че системност в неизпълнението за внасяне на ДДС е налице при неизпълнение на задължения по ЗДДС за три и повече данъчни периоди, поради което е доказано съществуването на фактическото основание за издаване на акта. Неоснователен е доводът, развит от ответното по касация дружество, за това, че с представените пред първоинстанционния съд и пред касационната инстанция платежни нареждания за превод на суми от дружеството по сметка на ТД на НАП - В. Т. за периоди след издаване на акта за дерегистрация се променят тези правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. С представените доказателства за последващо плащане на част от задълженията по ЗДДС след издаване на акта за дерегистрация не се установяват нови факти от значение за делото, тъй като релевантните за материалноправното основание на чл. 176, т. 3 от ЗДДС факти са установяването на системно неизпълнение на задължения по ЗДДС. П. внасяне на задълженията по ЗДДС не променя установената системност на неизпълнение на задълженията по ЗДДС за посочените в акта за дерегистрация данъчни периоди, не обуславя липса на такава системност на неизпълнението на задълженията, поради което и не съставляват факти от значение за делото. Неоснователен е доводът, развит от ответното по касация дружество, за това, че дружеството - жалбоподател не е недобросъвестен субект, а поради финансови затруднения и неизплащане на помощи по програма "Сапард" не е изпълнило задълженията си по ЗДДС за посочените периоди. Настоящата инстанция счита, че така твърдяното затруднено финансово положение на лицето е ирелевантно към законосъобразността на мярката. Поведението на лицето за невнасяне на задълженията му е било системно и в продължение на години. Законовата санкция е наложена поради наличието на факти, изпълващи състава на чл. 176, т. 3 от ЗДДС, което е достатъчно за да обоснове дерегистрацията по ЗДДС. Ц. на законодателя е да се санкционират неизправните данъчни субекти, които нееднократно нарушават законовите разпоредби и това води до нарушаване на системата на облагане с ДДС. В конкретния случай, тази цел е постигната, тъй като е констатирана системност в неизпълнение на законовото задължение по чл. 89, ал. 1 от ЗДДС от страна на дружеството. По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че акта за дерегистрация е в съответствие с материалноправната разпоредба и с целта на закона. Предвид горните мотиви, оспореното съдебно решение се явява постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено, вместо което да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на "Ф. Н." ЕООД против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 040991400007784/16.09.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден с Решение № 196/04.05.2015 г. на Д. Д. "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП. С оглед изхода на спора, основателна е претенцията на касатора за присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция на основание чл. 161, ал. 1, изр. 2 ДОПК, общо в размер на 600 лева, които "Ф. Н." ЕООД следва да заплати. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение