Решение № 216 от 23.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3653/2013 г.

Решение № 216 от 23.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3653/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на В. Г. за отмяна на влязлото в сила решение на Районен съд София по гр. д. № 17 299/11 г., постановено по предявения от [фирма] срещу молителя иск по чл. 422 от ГПК. Молителят се позовава на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 от ГПК, като твърди, че не е призоваван в процеса от настоящия му и постоянен адрес в нарушение на чл. 38 от ГПК, с което е лишен от възможността да участва в делото и се защити срещу иска. Ответникът по молбата [фирма] и третото лице [фирма] не изразяват становище. Молбата е подадена в срока по чл. 305, т. 5 от ГПК, видно от приложената към нея покана за доброволно изпълнение на установеното с вл. в сила решение задължение, за което е издадена заповед за изпълнение и е допустима. ВКС на РБ, като разгледа молбата, намира следното по заявените с нея основания за отмяна: Молителят като ответник по предявения на 21.04.11 г. иск, е призоваван на посочения в исковата молба адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес]03. Първата призовка е връчена по реда на чл. 46, ал. 2 от ГПК на пълнолетно лице, живеещо на адреса, което не познава молителя, според приложеното към жалбата му до прокуратурата сведение. Следващите призовки са счетени за връчени по чл. 41, ал. 2 от ГПК, въз основа на сведенията, че адресатът е напуснал адреса и апартаментът е продаден. От представеното с молбата за отмяна ксерокопие от личната карта на молителя се установява, че към 18.03.11 г., когато е издадена картата, постоянният му адрес е в [населено място], [жк], вх. В, ап. 44; на него е призован и по изпълнителното дело. По делото на районния съд обаче молителят, като ответник по иска не е призоваван от постоянния му адрес, съгл. чл. 38 от ГПК, а от посочения в исковата молба, който е сменил преди подаването й. Затова основателен е доводът му, че поради нарушаване на правилата за призоваване не е могъл да участва в делото и да са защити срещу иска, с което е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Делото следва да се върне на районния съд за ново разглеждане, което да започне с връчване на исковата молба и приложенията на ответника, по правилата на чл. 38 и сл. от ГПК. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение